Карбовски рече: Помакинята Асхе /Сийка/ става сестра Христина, чува глас и гради православен храм

Възпитавана в исляма единствено от майка си, без да познава баща си, помакинята от Рудозем Асхе се превръща в сестра Христина. Безпрецедентният случай бе представен в коледното издание на социалния ъндърграунд „Отечествен фронт" на Нова тв.
"Тя е необичайна жена - историята й е може би единствена наоколо", каза водещият Мартин Карбовски. – "Обожавана или плюта, светица или мошеничка, историята на сестра Христина, помакинята, направила православен храм, е една от най-интересните истории, които сме срещали - може би единствената такава".
Мисията ми е да работя, казва тя. Родена е на 4 август 1952 г., учила до шести клас, после пасла крави, напуснала училище, после се влюбила, оженила се, родила три деца...Произходът ми е българо-мохамеданка, помакиня, възпитавана съм в исляма.
След това се развела с три деца. Живяла тежко. Грабнах си децата и си заминах при мама...След това имала втори брак, родила четвърто дете. В тези времена много вярвах в исляма, казва тя.
Голяма е разликата между едната вяра и другата, споделя жената.
Твърди, че и през ум не й е минавало, че един ден ще стане православна християнка – дори като срещнела на улицата свещеник, тръгвала в обратната посока, за да не го срещне, защото е учена, че това е голям грях.
Тогава в съзнанието й нахлуват гласове, натрапчиви мисли и съновидения и това продължава три години: "От три години нямах може би час свободно съзнание. Някаква мисъл - беше ми неясна – че аз трябва да приема христовата вяра и да не бъда Асхе, а да бъда Христина." Мамо, нещо ми се говори, казвала на майка си. Споделила, че чула глас, който я кара да влезе в християнството.
През август 1988 г. отишла при майка си и й казала, че трябва да й помогне и от Сийка да стане Христина – да й се смени името в общината. В сънищата й жена, облечена в черно със звезда на главата, й казва, че трябва да приеме христовата вяра и да промени името си на Христина.
Сега вече вярва, че това е била Божията майка.
Кръщенето станало на 30 септември. Когато приех Христовата вяра, отидох и паднах на колене пред иконата на Света Богородица. Думата, която излезе от устата ми, беше „Майко, свята, Богородице, от този момент нямам деца, докато съм жива, мъж до тялото ми, докато съм жива, няма да се докосне".
На другия ден отишла при майка си и разчитала тя да й се радва. Тя обаче си обърнала главата, защото дъщеря й станала „кафурка", християнка, „гяурка".
Христина среща духовен наставник – брат Георги, който я въвежда в християнската религия, учи я кому да се моли и за какво да се моли и как да бъде добра християнка. Заедно с него посещава Светите земи и местата, свързани с живота на Христос на земята. Ключов е моментът, в който Христина изкачва Голгота и отново чува гласа, който й казва, че нейният път започва, трънливия път. Тя осъзнала, че трябва да изгради храм, къде да бъде и как да се казва той – „Св. Пантелеймон".
Ходила при свещеници и разпитвала кой е този Пантелеймон. Много трудно открихме мястото за храма, довери тя. Минавам през градината, посята с картофи и тогава ми се каза, че това е мястото. Щастлива, почнала да целува пръстта.
После тръгнала с отец Георги към общината да търсят собственика. Оказало се, че мястото е негово...Докато съм жива, няма да спра да строя - 1995 г. беше направена първата копка, казва Христина. Три години живели под високите ели в двора на храма. Ходила от врата на врата, и в София, с проекта, да събира средства за градежа. Един ми даде 50 лв., други - 100 лв. Каквото съберях в столицата, го пращах на брат Георги - и така, песъчинка по песъчинка. От град на град, от врата на врата събирах пари за градежа.
Така със собствените си ръце, с измолени и изпросени пари, сестра Христина изгражда истински манастирски комплекс с две църкви, наречен "Св. Пантелеймон". Хулят ме в името Господне, но съм щастлива, казва Христина.
Тя признава, че е строга с поклонниците - не им дава да влизат в комплекса неприлично облечени, не е разрешено и мъжете и жените да спят заедно под покрива му. На мен ми дай мистрия, камъни, тухли, лопата, не гледам животни в комплекса. Не съм достойна да бъда калугерка, казва Христина. В един манастир, ми се струва, че по-малко ще направя, докато съм жива. Сега съм свободна. Господ е в душата ми, той си е в мене.
Няма по-грешен човек от мен, казва Христина, която не знае какво означава думата „суета". Награда не искам, отсича тя за направеното от нея. Аз не искам пиедестал на тази земя.
За това, което е направила, тя очаква само една похвала – пловдивският митрополит Николай да разреши да бъде погребана в градинката на манастира, който е изградила със собствените си ръце. Да ми даде 2 на един в двора..., казва Христина.
По думите й българинът вярва в Господ, когато детето му е на операционната маса. Време е да се хванем ръка за ръка. Господ ни праща знаци - например на Спасов ден рейс катастрофира. Много ни е голяма завистта - мълчаливи, търпели и крадливи. Първо запали свещ и после иди да пиеш кафе. Най-страшният грях на българина е безверието, каза Христина. Да отворят сърцата си, да стопят леда си, да немислят какво ще ядат на другия ден и да приемат Христа в душите си, пожела жената на българския народ. Избрала християнството пред исляма, защото "това беше Божията воля", отговори в заключение тя. Христина благодари на Господ, че я е избрал. Господ е любов, отговоря тя, попитана дали я е страх от Господ.
За да отиде в Рая, човек трябва да може да прощава, да обича душманите си, казва Христина.