Препатилата, която взе кредит да замине: Вересиите ни пратиха слуги на „черната” Европа

Жената е на около 35 години, но по лицето й вече са отпечатани дертове за поне два живота. Била е на борсата няколко месеца. Работа така и не намира. Единствените предложения пред нея не са успявали в цифрово изражение да покрият дори най-елементарните нужди за семейството й с изключение на основните-сметките за ток, вода и полупразен хладилник. Вътрешната миграция също не й е осигурила по-добро съществуване в страната. Докато не намира обява за работа в чужбина чрез фирма. Наглед изглежда лесно.

 

Трябва да брои само 500 евро и да стяга куфарите, за да гледа деца зад граница.

 

Франция я очаква и тя тегли кредит. Плаща за уреждането на позицията, където трябва да получава по 1000 евро на месец. Мисли си, че ще ги избие бързо и ще започне да спестява. Уговорката е да живее при семейството, а липсата на наем е допълнителен стимул.

„Започнах да уча на бързи обороти езика. От разговорници, основното. Смятах да влизам в час по време на работа", разказва родопчанката.

След три седмици всичко е готово и тя заминава с поредното бусче на гурбетчиите. Пристига в малък южен град, където й се струва, че всичко е прекрасно. Красиво, спокойно, от нея се иска само да си върши работата. Трябва да се грижи за две деца на по 3 и 4 години в чернокожо семейство от Сенегал. Мъжът и жената дори не са първо поколение „французи". Дошли са навремето с фамилиите си.

„Трябваше да ставам в 6 сутринта и да започвам да чистя и приготвям закуската. Това не влизаше в първоначалните ми задължения, но не се възпротивих когато научих на място какво се иска от мен. Родителите тръгваха за работа в 8. През целия ден се грижех за децата, които не посещаваха детска градина.

Още на първата седмица ми бе обяснено, че трябва да приготвям вечерята и за родителите. Те пък след нея излизаха и аз оставах с малките докато заспят. Трудно ми беше да разбирам какво точно искат. Не знаех френски, а особено и детски френски. Няколко дни след готвенето ми, родителите започнаха да мрънкат. Не можеха да свикнат с кухнята. Трябваше да им приготвям някакви техни неща, френско-африкански. Като ги помолих да ми обяснят как точно да ги приготвя, получих един от първите си скандали.

 

Не можех добре да разбера, но ми казаха нещо от сорта как не съм знаела какво е европейска кухня и от коя дупка на света съм дошла.

 

Всеки ден започнах да чувам викове и крясъци по мен. Постоянно бяха недоволни. Гледаха ме с едни опулени очи и не спираха да говорят. Заплаках, помолих ги да говорят малко по-бавно защото не разбирам добре, а това сякаш ги забавляваше и започваха да повтарят думите ми с разни гримаси и да викат още по-силно.

Вечер четях постоянно разговорниците. Подготвях си изречения при всякакви възможни разговори. Очите ме боляха. Лягах около 4 сутринта и ставах отново в 6. Сценарият пак се повтаряше. Крясъци, недоволство. Децата наблюдаваха какво правят родителите им и през деня те започваха да се държат по същия начин.

 

Хапеха ме, плюеха, викаха, беше ад!

 

Бях решила да изкарам месеца, взема парите и да си тръгвам за България.

Останах поразена когато в дебитната ми карта бяха преведени само 500 евро като първа заплата. Попитах ги защо, а те ми отговориха, че агенцията към която са се обърнали определя възнаграждението, а не те. Потърсих контакт с хората, които ми намериха тази работа. Първият път ми отвърнаха, че това било нормално и после щели да ми изплащат останалото. Били някакви удръжки. Втори път не успях да се свържа с тях. Пак плаках. Това означаваше, че трябва да изкарам още поне месец, за да си платя банката в България и да се прибера с пари.

Кошмарът продължи. Всеки ден крясъци. Родителите викаха, а децата се забавляваха.

 

Превърнаха ме в бялата робиня. Хората от Африка, чиито дядовци не са виждали автомобил и канализация. Смачкаха ме.

 

В края  на втория месец отново получих 500 евро.

Запознах се с една нашенка. Тя ми обясни, че това е нормалната заплата за хора като нас-дошли от непривилегированата Източна Европа. Заплати от 1000 евро съществували само в обещанията на фирмите, които успешно зареждали агенциите с евтина работна ръка. Тя ме убеди да остана и да довърша договора си от 7 месеца. Нямало смисъл да се махам веднага, поне да съм спестяла някакви пари.

Струваше ми се невъзможно. Една вечер не мигнах. Гледах тавана и си мислех за у дома. За всички близки и роднини, за комшиите, дори за кварталния магазин, където и без пари може да се пазарува „на пирон". За усмивките на хората, които поздравяват даже когато трупат сметка след сметка на пирона. Тогава отново ме осени онова гадно чувство-а как се плащат вересиите като няма работа? Наистина реших да остана. Стиснах зъби и продължих. Хората от Африка продължиха с униженията и виковете, аз-със самочувствието, че все пак съм кореняк европейка.

Седем месеца бяха като седем години.

Сега пак ще заминавам за някъде. Стискам палци да случа на късмет", довърши разказа си родопчанката.

 

 

Обещават ви пари за бране на боровинки, а плодовете още не са узрели

 

През лятото много хора търсят възможности за сезонна работа извън страната, най-често в сферата на селското стопанство. Рисковете да попаднат на недобронамерени посредници, работодатели или дори познати стават не са за подценяване.

Пример за подобна ситуация е  добивът на горски плодове в Кралство Швеция. Редица фактори доведоха до кризисна ситуация през лятото на миналата година, когато стотици български граждани се оказаха без препитание и средства да се завърнат в страната, в следствие на слабата реколта на боровинки и късното узряване на плодовете.

По предварителни прогнози на шведските власти, реколтата от боровинки през 2013 г. ще узрее по-късно, след края на месец юли, началото на месец август, а изкупните цени на плодовете ще са по-ниски. Всички българи, които планират да работят сезонно в Швеция, трябва да знаят, че част от прекупвачите на боровинки (които са и шведи, и българи) извършват нелегитимно изкупуване на плодовете, като изкупните цени са трикратно по-ниски от реалните. Така много хора стават неусетно жертва на измама, а  в последвие стават и жертви на трудова експлоатация.

Бъдете предпазливи, когато заминавате да работите в чужбина, особено при такъв тип сезонна работа. Рисковите фактори в подобна ситуация са много – отивайки да берете боровинки в Швеция, често нямате предварително подсигурени условия на живот. На много от работниците им се налага да спят на открито и не разполагат с минимални условия за живот. Несигурността по отношение на добива и доходите, както и новите изисквания към прекупвачите на горски плодове в Швеция, които трябва да изкупуват плодовете единствено от лицензирани фирми, могат да поставят много български граждани в безизходица, извън дома им, без средства да се приберат.

Важно е да знаете, че Швеция има категорични изисквания да притежавате здравна застраховка, да разполагате със средства за първоначална издръжка и заделени средства за завръщане в България, в случай, че бъдете измамени или се окажете в безизходна ситуация! Допълнително съществува законодателство, регулиращо ползването на земите и условията за пребиваване на сезонни работници, с което трябва да сте запознати, за да не станете жертви на трудова експлоатация.

 

 

Обявите, разлепени на улицата, водят към експлоатация

 

Все повече фирми в по-малките градове наемат хора на работа, с обещание да ги командироват дългосрочно в чужбина за сезонна или временна работа. Така нелоялните работодатели прескачат регулаторните механизми в страната, които защитават наетите сезонно работници, и успяват да убедят хората, търсещи работа, че за тях няма рискове. Сред зачестилите случаи на трафик с цел трудова  експлоатация през последните 2 години най-много хора са станали жертва на тази схема с обещания за добре платена работа за Германия, Белгия и Чехия. Предложенията на фирмите са на пръв поглед много добри – висока надница, особено спрямо българските условия, осигурена храна и настаняване, 8-часов работен ден и почивни дни. Условията на предложенията за работа обаче много често се разминават с действителността, когато хората стигнат на новото си работно място. Оказват се  принудени да работят и живеят в мизерни условия, без никакво заплащане или минимално спрямо обещаното. В повечето случаи работодателите взимат документите им за самоличност под някакъв предтекст и ги задържат при себе си. Следват заплахи, че ще ги обявяват пред полицията за нелегално пребиваващи и нелегално работещи. Друг начин на трудова експлоатация е на работниците да им се дава малка сума от изработеното от тях, като им се обещава издължаване през следваща седмица или следващия месец. Ситуацията, разбира се, се повтаря и през следващата седмица или следващия месец и така работодателят става „длъжник" на работника с хиляди евро и той не може си тръгне без да ги получи.

Търсещите работа в чужбина трябва да бъдат предпазливи и към обяви, разлепени на улицата, в които фигурира единствено мобилен телефон, малко име и примамливо високо заплащане. Не трябва да бъдат подценявани и изключително привлекателни предложения за работа в чужбина, отправяни от познати и дори приятели – подобни предложения може да са предпоставка човек да попадне в неприятна ситуация извън страната – без работа, без документи, задлъжнял, в условия на живот, близки до робските, и без средства да се върне в страната.