Моралът „Баба Гуси”-пиене, партии, секс, лъжи

В калабалъка някъде се загуби и последният скъсан „косъм"

Жельо МИХОВ

Корабът наречен „Преход" отдавна започна да потъва. Крушението е нещо средно от сблъсък в риф и среща с пирати. Водата пълни корпуса, а плавателното средство бавно и полека изнася носа си нагоре докато не започне задната част да го понася към дълбините. Или пък може би процесът вече е във фаза „бълбук" и всички сега наблюдаваме размазаната действителност под водата. Има време и до дъното, явно. От потъването някои вероятно ще припечелят нещо. Да не е статуетка „Оскар", то поне ще е доста скъпа и конвертируема награда. И то на фона на упокойната песен на народа. Бе, няма начин и пирати да не са участвали в сблъсъка. Сиреч потъваме си, а надеждата в спасението се крепи само на един косъм. „Тънък", като от срамните места на „баба Гуси"-прякор на монах от Троянския манастир. Всъщност е Августин, но един в пъти по-млад и разкрепостен сексуално негов колега от същото духовно място обяви, че така се назовавали помежду си. Разголеният скайп-фен, така оголи мръсотиите на светата обител… По думите му, четирима от шестимата монаси в манастира били педерасти и си викали с женски имена. Баба Гуси, Тони Канзаска (щото бил от Казанлък) и т.н. Та по скайпа тоя дори успя да забележи у своята мъжка изгора срамен косъм от „дядо Гуси". С други думи, скандалът се завихри и обратните зад дебелите стени на манастирите потрепериха. Споко, догодина ще ги защитят по време на поредния гей парад в София. Същият, който духовниците заклеймяваха…
Един обичал да го подпират отзад, друг да подпира сваленогащестите „бедни духом", трети да подпийва на работното място по нощите със замъглен поглед в бутилката водка "Back in USSR". Става въпрос за изловените професори в Софийския университет, които кротко си гълтаха елексирът „Обратно в СССР" (както се превежда надписът върху бутилката водка), а пък студентите им вдигнаха врява до небето. Дни по-късно лъснаха и снимки на същите моралисти, които запиват с цигари в ръце в университета. Е, едните карали на водка, другите на бира, но пък въпрос на опит, години и не на последно място-научна степен.
За какво беше всъщност моралният казус? „Тимуровци" срещу „отпадъци". „Ремсисти" срещу гадни „капиталисти". „Кралят" на чалгата Азис срещу поповете педали. Новите гении от факултета срещу своите преподаватели. Надупеният гений от махалата срещу тъмните желания на монасите. Професори срещу моралисти. „Богът" на чупките в кръста и прашките и обладаните анално. Къснозаспиващите и раннобудните пияници.
Едните се издигат в култ, другите се смазват. Ролите да бъдат разменени, е въпрос на време и разбирания. А бе, аре пак „Back in USSR".
Моралът в Родината ни отдавна се държеше на косъм. А той вероятно вече се и скъса. Останаха само „моралистите", за да го коментират. Не, не се залъгвайте, няма такива. Косъмът на „дядо Гуси" е не само скъсан на две, той е накълцан на няколко части, стрит, стъпкан, опикан дори. Той бе последната нишка на морала. След него остават само моралистите, но самият той липсва.
Всичко свършва. Но само тогава, когато го позволим. Замислете се или бъдете моралисти.

***

Тишина, партия, дрехи.
Това са трите ключови думи при разговор с тийнейджъри в Източните Родопи. „Load up your guns and bring your friends"( оръжията заредете и приятелите си доведете). Така започва култовата песен на „Нирвана" „Smells like a teen spirit" („С мирис на тийнейджър"). „Оръжията" обаче са им скрити някъде вътре в тях. Но пък „миризмата" на младежки дух си остава. Тя се понася по улиците, баровете, кръчмите, школата.
„Косъма, аре бе, косъма!", викаше един мургав младеж на свой приятел, който бе решил, че като ходи на бар трябва задължително да е пуснал мустаци. А под носа му една плешивина, не е истина.
По онова време по дискотеките можеше и да се поиска „зелен паспорт" на входа при липса на достатъчно мустаци, ама беше отдавна. Разликите сега са, че вече има лични карти, но пак може никой да не ги потърси при влизане.
„Разговорите в междучасията в училищните коридори се отнасят до няколко неща. Едно от тях е кой какво е правил предишната вечер. Обикновено става въпрос за барове, партии, напиване и мадами", казва бъдещ абитуриент от Кърджали. Хили се и запалва цигара. Разправя, че винаги е скука в школото. Другарите му го подкрепят.
„Ставаш сутрин, гледаш във фейса дали някой не е писал нещо и се излиза навън. Пие се кафе докато и останалите не се съберат. Ако има някой препил, може да обърне и на бира. После се тръгва към училище. Влизаме към трети час. Поздравяваме госпожите. Сядаме по чиновете и не вдигаме аларма. Мълчание и пазене на тишина. Пишем, четем и тихото да властва. Идва междучасието и излизаме да припалим по цигара. В това време уговаряме по някоя партия за после. Връщаме се в час и пак пазим тишина. Те не ни закачат и ние тях не ги закачаме. Изкарваме до петия час така и бягаме към дома", разказва ученикът.
„Какво се случва през междучасието още?", живо ни интересува.
„Някои цъкат по телефоните си онлайн игри, други четат за следващия час, трети коментират кой какъв костюм или рокля ще си купи за бала, с каква кола ще се появи, четвърти направо си заявяват: „Ай да правим партия!", отговаря.

„Какво е партия?", следва нов въпрос.

„Не бе, не е нещо политическо. Да съберем пари и да си купим малко „козунак". Пак не става въпрос за нещо сладко. То пак е сладко де, ама не е тестено", смее се ученикът.

Иде реч за марихуана.

„Правим партийката и си вземаме. Свиваме и заформяме колектива. Пушим и тази част на деня е приключила. Казваме си по едно „До утре" и тръгваме. Всеки после в махалата си прави нови коалиции и партийки. Никой не го вълнува политиката. На никого не му пука какво ще стане с държавата. Въпросът е да сме живи и здрави, да има за партии, за барове и кръчми, другото-настрана. Минава балът и всеки заминава за някъде. Мечтите са за пари, коли и добър живот, никой не разсъждава по различен начин", казва момчето.

Купоните?

„Де да знам. Най-яките никога не се помнят. Всичко се губи някъде на „полувремето". Имало е случаи да се спи по пейки, в гаражи, на маси. Всякакви чудесии.
Веднъж едно приятелче се бе нацънкало с кво ли не и постоянно повтаряше, че иска да чуе една песен. Беше някаква прастара на „Куин". Повтаряше: „Пуснете ми „Кой иска да живее вечно". Намерихме му я, а онзи излезе на терасата. Докато се усетим, застана на перваза, разпери ръце и почна да пее. Дере се на припева щото явно само това знаеше. Гепихме го за краката и си го върнахме. Бяхме на петия етаж, а духаше вятър. Можеше да се превърне направо в Батман.
Друг един си чакаше Азис и като го чу вика: „Това ви беше грешката!". Блъсна чашите по масата и се качи отгоре, за да мята гюбеци. Върти гъза и се кефи. Стъпва на чиниите, излива се олио от салатите, масата едва го издържа… Купони да искаш", връща се в спомените момчето.
„Веднъж се прибирахме от един купон. Бяхме изтряскали няколко партии, колкото в Народното събрание няма. Яко! Стояхме и чакахме такси. Никой няма пари в телефона, а всички са дроб. Не може да се приберем пеша и решаваме да спираме такси. За да е по-сигурно се наредихме на платното, проснати по гръб. Стоим и чакаме. Щото по кратуната на единия мина мисълта, че иначе няма да ни спре някой бакшиш, ако ни види такива намахани. Лежим и се хилим. Нищо не минава. Стана ни студено и станахме. В крайна сметка се прибрахме пеша. Сигурно ни отне няколко часа да се влачим като народна песен. Тогава това го възприехме като един вид протест срещу всичко и всички", казва друг от групата.

Мадамите и поп-фолкът

„Искам да ме факаш докато разбием тенекиите". Този есемес получих от една мадама", започва да разказва още един образ от компанията. Имал някакво гадже преди време, но много го „тормозила".
„Много досаждаше тази. Изтрещях я на един купон и започна да се прави на телефонистка. Аз пиян, как пък й дадох номера, си не знам? То, даже ми се губят и моменти какво точно сме правили там. Първо ми се правеше на някоя от Златките и въртеше фасони, ама после омекна като й се разшириха зеничките от тревицата. Търкаляхме се по спалнята докато бучеше музиката в другата стая. Голяма гонка беше, даже паднах от леглото. Това го помня заради болката. Както и да е. След това се видяхме. Пихме по едно и викам да се наковем пак. Да, ама няма къде да я закарам и реших да й предложа гледка на Водното огледало. Закарах я под гаражите на Арда. Там хахо-хихи, едно конусче и после развях прашките й над един гараж, все едно се предавам на чужда армия. Тя беше тази войска. К`во ли не прави тревата? Както и ръждясалите тенекии на гаражите. Хем като прикритие, хем има за къде да се хване човек. Дано никога не ги премахнат! „Това е като оазис на похотта!", ми вика тая, като я закарах там. „А ма, не ми се прави на умна, че като те замахам надолу, чак до оградата на „Водното" ще идеш, не мо`а те намеря по храсталаците после!", й викам. Тя се хили и гледа небето и звездите. Награбих я докато не бе почнала и за тях да ми говори.
Сега ме търси постоянно. Втръсна ми, а и стана студено пак за любов под гаражите", разказва любовчията дванадесетокласник. Допълва, че от подобни чувства, спомените са чувства, убодени от тръни и гарнирани с ожулени колене.

Балът?

„Яко купон и коалиции от партии! Няма значение дали ще сме с костюми, дънки, къси гащи, ризи или потници. Няма никакво значение дали ще пристигнем с такси, лъскави автомобили, трошки и т.н. Важно е избухването и шоуто", категорични са момчетата.
„Някакви даскали ни карат да ходим по екскурзии в чужбина за бала. А бе, хора, криза е, какви са тия перверзии от ваша страна? Съвсем достатъчно е да се съберем и да се очукаме като за световно. Най-много да забегнем до морето. К`ви пътешествия? Пускат едни оферти с такъв хъс, че човек си мисли, че тяхното идване ще излезе без пари. Накрая никой не е съгласен да замине и те се сърдят и цупят.
Така е от години. Добре, отиваме в Париж, да речем, и какво? Настаняват ни в някакво счупено общежитие с хлебарки и какво правим? Навън не може да си позволим да вършим това, което тук, със същите мангизи. Някои си мислят, че като пият шампанско „Искра" под Айфеловата кула, е голям купон. Аз искам да гаврътвам от бутилка стар „Джак" докато над мен са разперени краката на някоя мадама. Това са правилно изхарчени средства според мен", дума бъдещият абитуриент и си налива чаша бира.

***

Партия, пари, рокли, гаражи, пиене. Това са ключовите думи на съвремието ни. Това са думите на бъдещето ни. Това говорят бъдещите абитуриенти. Не всички са такива, но поне от заобикалящата ни действителност, видяно, преживяно, омесено с криминалния бюлетин и равносметката от всякакви анализи и проучвания-малеее! Те идват и носят миризмата на всякакви пари, парфюмът на тийнейджърския дух, на съвремието ни. В това, в което обратен циганин може да е „крал", анално податлив монах да изчервява ТВ-водещ навикнал на мургави рецидивисти, VIP-мадами да са откровени проститутки и пример за подражание, алкохолът да е цел в гаражите, а извън тях тийнове да пишат подзвездна поезия… В този калабалък дори косъмът на „баба Гуси" се губи.

На снимките:
Купоните? „Де да знам. Най-яките никога не се помнят. Всичко се губи някъде на „полувремето".
След отварянето на ГКПП „Маказа" наши и гръцки младежи се веселят заедно. Купонът е на max