Дилема при гурбета почти няма: Учител тук, тютюнджия там - разлика в стотици евро

Николай Михайлов

Зимата не беше толкова тежка, времето започна вече да се стопля, а родопчани взеха да се стягат за гурбет. Всеки търси начин да оцелее след като години наред няма промяна в жизнения стандарт в държавата. Отделно когато хората ги притиснат непосилните кредити, сметките за бита и изобщо всички финансови грижи, надделява решението да поемат риска и да тръгнат в странство. Това е най-добра алтернатива за редица региони в страната, а Смолянско и Кърджалийско не правят изключение. Трудно се взима подобно решение за първи път. Човек трябва да се раздели със семейството си, оставащият тук да поеме грижите за него и най-страшно е, че отива някъде, където всичко е непознато, където не е в свои води, а пък ако го изработи и фирмата-посредник става още по-лошо. За хората, които работят сезонно в чужбина от години, това обаче не е никакво предизвикателство.

Няколко села в Доспатско по това време на годината се обезлюдяват. Стотици тръгват на гурбет в Гърция, но мощна група от почти 400 души се насочва към Англия. Към Великобритания отиват предимно млади хора – ученици в последен курс, студенти или семейства, които оставят малките си деца на баби и дядовци. За всички млади родители най-тежка е раздялата им с техните рожби. До един тръгват на път, въоръжени задължително с преносими компютри, за да комуникират с децата и близките си. По-голямата част от работещите са записани във ферма на родопчанин във Оукдън фарм по препоръка на свои приятели и роднини, които вече са работили там, разказват от групата. Има доста работници от Смолянския регион. Те са най-вече от Бръщен, Кочан, Барутин, Любча, Црънча, Доспат и Смолян.

Смолянчанката Росица отново се готви да замине за Холандия, където сезонно работи  в цветарник. Албена пък за втори път е кандидатствала за работа във ферма край Лондон и е одобрена. Препоръчала е и съпруга си. През април и двамата заминават за половин година, колкото е договорът им. Семейството разчита на тези пари, защото едната им дъщеря завършва средното си образование т.г. и ще кандидатства. Условията в странство й харесали много, работодателите били коректни, взимала по 6 паунда на час. Затова решила  да отидат семейно, за да припечелят повече пари. Албена се хвали, че миналата година се е върнала в Смолян със спестени 20 000 лева.

Жена от Златоград се е намерила след 20-годишна раздяла с първата си любов във Фейсбук. Той й предлага да отиде при него в Мюнхен. В германската държава мъжът има двойно гражданство. Предлага и брак и като я регистрира като безработна ще взима по 700 евро месечни помощи. През това време ще я запише на курсове по немски и след това ще й намери доходна работа. Самият той й се е похвалил, че в завод на „БМВ" взема по 9,50 евро на час, като си има фиксирани почивки и си знае почивните дни и отпуски.

Хората търсят и други варианти, гледат обяви по вестници и интернет и са готови да пробват и да рискуват пред алтернативата да стоят без пари в родната си страна. Отиващият в чужбина издържа по десет души, а и спестява, защото просто е свикнал да го прави, а и там има от какво да се пести.

Има и такива, които трайно се настаняват в чужбина, след като намерят сигурно препитание. Като се приберат в Смолян всички ги забелязват колко добре изглеждат и колко са спокойни. „Бели държави с бели хора, всичко ти е уредено. Не мислиш как да избягаш от работа, за да си платиш сметките. Не мислиш и дали ще имаш пари за тях. За това се грижи счетоводството в съответната фирма. От заплатата ти всичко се превежда и ти не мислиш за друго освен да работиш, а почивните дни да се забавляваш", споделя Недко, който от 20 години работи в Холандия в сервиз на „Мерцедес". Той казва, че много се затъжва за близките си, но като изкара повече от седмица тук се изнервя и бърза да се прибере в „бялата", по неговите думи, държава.

„Каквото и да работиш в чужбина ще взимаш повече пари отколкото в България като висшист", казва Лидия. В крайна сметка е важно колко имаш в джоба, а не какво образование имаш. Жената работи като учителка, но прави опити да замине в Гърция, където да работи селскостопанска работа. По-тежко е, но заплатата й ще бъде двойна в сравнение с тази у дома.

За личните драми от гурбета се говори по-малко, а те са също толкова страшни, както да попаднеш на лош работодател или измамни посредници, които обират възнаграждението ти. Тежките битови проблеми тотално рушат ценностите и разделят семейства. Като няма как да си го изкараш на някой управник, си го изкарваш на най-близкия човек. Започваш да го ненавиждаш, като че ли откриваш в него проблемите за всяко зло. Бягството от държавата е и бягство от начина на живот тук, независимо от цената, която плащаш. Няма изгледи да се подобри икономическото ни положение в България затова всеки е на принципа „Спасявай се сам".