ИПИ: Кърджали е втората най-бедна област у нас след Видин

По привличане на чужди капитали сме на 9-то място в България

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кърджали за 2011 г. е 5129 лв., което я прави втората най-бедна област в страната след Видин. Това обявиха от Института по пазарна икономика (ИПИ). Средногодишният доход на лице от домакинство е 3 333 лева.

За трета поредна година ИПИ, в сътрудничество с Региостат, изготви актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната. Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България". Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 59 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

Възстановяването на икономиката в Източните Родопи в периода 2009–2011 г. е бавно, но данните за заетостта показват положителен обрат от 2011 г. насам. В разгара на кризата заетостта в областта е една от най-ниските в страната (2010 г.), но в периода 2011–2013 г. има покачване на коефициента на заетост с над 10 процентни пункта, като заетостта вече превишава 47% при населението на 15 и повече години, сочат от ИПИ.

Преките чуждестранни инвестиции се покачват в периода 2010– 2012 г., но все още техният кумулативен размер към края на 2012 г. нарежда областта на девето място по най-малко привлечени чужди капитали.

Област Кърджали е сравнително слабо икономически развита, макар че през последните години се наблюдава известно раздвижване. Заетостта в областта бе сред най-ниските в страната в тежките години на кризата (2010 г.), но през последните три години се наблюдава ръст на заетите лица.

Основното предизвикателство пред демографията на областта е устойчивият отрицателен механичен прираст на населението. Преобладаващото селско население е характерна черта на областта и до голяма степен обуславя икономическите реалности, а именно – слаба икономическа активност и ниска заетост, които, от своя страна, са основен фактор за бедността.

Положителни процеси се наблюдават в образованието. Училищното образование показва добри резултати:

Нисък процент на напусналите и високи резултати на матурите. Делът на висшистите сред населението на възраст от 25 до 64 години също се покачва, макар че остава по-нисък в сравнение с този за страната.

Област Кърджали продължава да се характеризира с най-малко на брой предприятия в страната, претеглени спрямо населението. Най-ниски са и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (на човек от населението), което също говори за ниска икономическа активност. Общините в област Кърджали се справят сравнително добре с усвояването на европейски средства – почти 65 млн. лв. са изплатени на общините като бенефициенти по оперативните програми към 31 януари 2014 година. Голяма част от усвоените средства са концентрирани в областния център Кърджали (42 млн. лв.), като добре се представят и общините Момчилград (15 млн. лв.) и Ардино (4 млн. лева).

По брой на населението област Кърджали се нарежда на 17-о място в страната. Към края на 2013 г. в областта живеят малко над 150 хил. души, като 42% от тях живеят в градовете. Областите Кърджали, Силистра и Разград са единствените в страната с преобладаващо селско население. Основната причина за намаляване на населението е негативният механичен прираст на населението, особено в годините на кризата (2009–2010), докато естественият прираст, макар и също отрицателен, е по-благоприятен от този в повечето области. През последните три години (2011–2013) се наблюдава свиване на механичния прираст (поради икономическото раздвижване в областта), а отрицателният естествен прираст остава на много ниски нива, сравними с тези в столицата. В рамките на страната изселването от област Кърджали е предимно по посока София (столица), Пловдив и Хасково.

Възрастовата структура на населението в областта се влошава, но остава относително благоприятна на фона на страната.

Коефициентът на демографско заместване е около 66%, което означава, че на всеки 100 лица на възраст от 60 до 64 години, които напускат работната сила, се падат по 66 лица на възраст от 15 до 19 години, които се вливат в нея. Коефициентът на възрастова зависимост показва, че населението на възраст на 65 и повече години е 1,2 пъти повече спрямо населението на възраст до 14 години, като за страната това отношение е над 1,4 пъти.

Постъпилите болни за лечение в многопрофилните болници в област Кърджали се покачват през последните години, но все пак се запазват на сравнително ниски нива – 176 на 1000 души от населението през 2013 години. Лекарите в областта, претеглени спрямо населението, са на много ниски нива за страната, като и тук се наблюдава липсата на медицински специалисти.

По официални данни здравноосигурените лица в Кърджали през последните пет години са повече от населението на областта.

Тази статистика заслужава внимание, тъй като подобно изкривяване в данните не се наблюдава никъде другаде в страната. Допитването до гражданите потвърждава проблемите в здравеопазването. Над 40% от анкетираните през м. май 2014 г. твърдят, че им се е налагало да пътуват извън областта, за да ползват здравни услуги, като основната причина е липсата на специалисти. Нерегламентираните плащания за здраве зачестяват спрямо анкетата през 2013 г. – всеки четвърти, ползвал медицински услуги през последните 12 месеца, посочва, че е правил подобни плащания.

24rodopi.com