www.24rodopi.com

Карл Маркс дали не е бил с родопски корени? Когато битието определи съзнанието - носталгия по бригади и радост под строй

петък, септември 91коментара

Девети септември като повратна дата в българската история носи своето символично значение за българските социалисти, които празнуват този ден като победа на антифашистката съпротива в България и отдават почит на загиналите в борбата за по-справедлив свят. За мнозина тази дата е свързана с коренна промяна - премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество - комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи. На днешния ден се навършват 72 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България, която продължава да разделя обществото.
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е народно въстание. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция". След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат". Днес трудно ще се намери нещо хубаво за събитията на тази дата, освен веселите спомени на баби и дядовци за празненствата и сбирките в годините когато 9 септември беше национален празник. Всъщност той беше такъв до 1990 г.
26 години след демократичните промени у нас има хора, които си спомнят за времето на комунизма с носталгия въпреки тоталитарното управление, репресиите, забраната да се пътува и т.н.
Най-интересното е, че родопчани коментират тази дата без да припомнят историческите събития, а единствено всичко е пречупено през призмата на битовото ни оцеляване. „Съветът (б.р. местната структура на БСП) ще организира честване на 9 септември, после ще има и хоро на площада. Ще поставим венци пред паметника на д-р Братан Шукеров и другите загинали другари от фашистите”, казва 86-годишният бай Минчо. Той е категоричен, че 9 септември трябва да се чества, защото през времето на социализма сме живеели най-добре. „Къща изградих, изучих децата, по два пъти ходихме с жената на море, не сме се лишавали от нищо. Какво им беше лошо и на манифестациите, хората се пременяха с новите си дрехи, излизаха, виждаха се, идваха си роднини от другите градове. Знаете ли какво си спомням? Всички хора, които срещах бяха щастливи и усмихнати, а сега покажете ми един усмихнат човек на улицата. Всеки е забил поглед в земята и се чуди до утре как ще преживее. Вече не си ходят на гости, никой не се весели”, разказва бай Минчо, просълзявайки се и махва с ръка. Жестът му издава, че повече не му се говори.

„След 9-и на масата имаше агнешко, нямаше страх за утрешния ден”

Друга събеседничка, по-млада от бай Минчо, си спомня как след 9 септември на трапезата вкъщи имало печено агнешко и се събирали всички роднини. „Беше весело, смеехме се, бяхме щастливи. Никой не говореше за безпаричие, за болести, нямаше страх за утрешния ден. Мен не ме приеха за студентка след като завърших и веднага баща ми ми намери работа. Нямаше шляене, наркотици, мързел, такива страшни убийства като сега, имаше ред”, споделя 49-годишната Здравка.

Радвай се по заповед, усмихвай се от страх

„Сега е много по-добре. Хората могат да пътуват по света, да се реализират, да печелят добре. Могат свободно да ходят на църква и на джамия, няма кой да ги записва кога влизат в храма или пък насилствено да им сменят имената. Ако искате оценете и това, че хората могат да живеят без да са сключили граждански брак, а тогава това беше неморално. Както и да се разведеш. От баща ми помня как негов колега се е развел и партийното ръководство е наказало баща ми като негов началник, а развелият се бил изпратен в затънтено село, като наказание”. Този извод за времето на соца направи 45 –годишният Николай. По думите му, от малък усещал, че манифестациите не са полезни. „По света хората празнуват и се събират спонтанно. Празниците не се правят по задължение. Нас ни караха по задължение да ги посещаваме и да маршируваме, защото можеше да си загубиш работата, ако не те преброят и те докладват на шефа ти доносниците. У хората имаше страх от 9 септември. Той съществува и днес. Страхът ни беше „пратен”, за да станем доброволни роби, какъвто голяма част и до днес е народът. И до ден днешен много от хората раболепничат на началници, на шефове, на фирми и т.н. Виждаме как и днес има мутри, които без да се притесняват си развяват бухалките”, посочва още Николай.

Доносници, бригади, манифестации…

Ангелина, която е на 60 години също не съжалява за соца, чието начало свързва с 9 септември. „Имам две деца, едното живее в Канада. Мъчно ми е, гледаме се по скайпа всеки ден, тъгуваме, но вътрешно се радвам, че има право на избор, а не както нас преди 10-и ноември 1989 г. Правото на избор е най-важното в живота. За мен всичко останало е на заден план”, казва Ангелина. Според нея ако някой ден държавата създаде по-добри условия за живеене, младите ще се върнат. „Светът не е същият. Онзи Запад беше един преди 20 години, а сега също е затлачен от проблеми. Най-пресният пример, който мога да ви дам, са бежанците. Нещата лека полека ще се наместят, както е показала историята”, категорична е смолянчанката.
„Питате за 9 септември? Добре си бяхме. Вярно е, че на всеки двама-трима един беше агент на ДС. То и сега е така, ама а не им обръщаме внимание. Тогава беше с едната ръка на устата, а другата отзад. Малки заплати, ама винаги е имало в джоба ти 10-20 лева. С толкова пари правиш чудеса – можеш да нахраниш цяла маса хора. Ето сега в Смолян има много магазини, но ако 20-така не е в ръката ми няма смисъл да влизаш. А в село хорицата още по-зле го карат, ако нямат крава, козичка или кокошки”, изказа мнение по темата „за” или „против” празнуването на 9 септември 72-годишният Емил.
Трудно можеш да намери за коментар по темата млад човек. Някои вдигаха рамене, други изобщо не бяха чували за 9 септември. Не ги интересувало, имали по-важни дела. Тийнейджърка си спомни разказите на баба й за бригадите и какъв „купон” е имало тогава, а на манифестациите „били с къси полички, за да могат чичковците на трибуната да плакнат очите”.
Девети септември ще продължава да разделя хората и да бъде спорна дата. От коментарите на родопчани се вижда, че те свързват тази дата с начина им на живот. Всеки я пречупва през собствения си мироглед и житейски възгледи. Никой не се наема да коментира исторически факти и събития.
Ако се увеличат доходите ни и започнем да живеем като бели хора може би едва ли ще се срещнат такива, които да изпитват носталгия по соца.
Битието ли определя съзнанието, както казва Карл Маркс или обратно. Отговорете си сами.
Николай МИХАЙЛОВ, 24smolian.com
На снимките:
Родопчани след манифестация на Девети;
Откриването на новия център на Смолян

24rodopi.com
Изпрати :

+ коментара + 1 коментара

Анонимен
10/9/16 15:37

Когато нямаш средства за препитание, личната ти свобода е ограничена по дефиниция. Когато те изписват от болницата, не защото си излекуван и здрав, а защото е "свършила пътеката", това е цинизъм. А все се намират някои, които твърдят, че това е демокрация. Тъжно!

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Харесайте ни...

Изпращане на мейл адреса ви:

 
24 родопи