Мехмед Ходжа: Нямам идоли, вярвам само на себе си

Бизим Мехмед (Нашият Мехмед), Дисидентът от Скалище, Наказаният от ДПС, Учителят…
Това е Мехмед Ходжа, един от заместниците на Лютви Местан в „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ (ДОСТ). Така е наричан от хората в Кърджалийско. Безспорно е попадението в ДОСТ. Дори в ДПС трудно ще намерите активисти, които да винят Мехмед Ходжа в прегрешение спрямо бившите си съпартийци или земляците си.
Преди години беше най-харесваният от местни медии политик. После - забравен.
Бивш областен лидер на ДПС. Човекът, който изведе близо 100 делегати от залата в НДК по време на национална конференция. Последва дългият период на наказанието.
Както вече 24rodopi.com, пътят на оцеляването му мина през гурбета в Израел, живот в Турция…
Мехмед Ходжа рядко говори пред журналисти вече. Представяме ви част от интервюто, което той е дал пред Фрог нюз. Заглавието е на 24rodopi.com
- Г-н Ходжа, вие бяхте член на ДПС, но първи излязохте от партията преди повече от 20 години. Сега отново се впускате в политиката и то в новия проект на Лютви Местан-ДОСТ. Защо го правите?
- За тези 26 години в България почти не се случи нещо, с което да се похвалим пред цивилизования европейски свят. Промените, свързани с прехода към демокрацията останаха само на хартия. Не се реализира нищо съществено. Основното е, че се създаде една олигархия. Знаете на какво дередже е правосъдието ни . Истината е, че не се реализира този преход, за който хората мечтаеха. Със създаването на новата организация ми се иска да направим неща, от които обществото ни има нужда.
- След разочарованието си от ДПС защо повярвахте на Лютви Местан?
- Аз вярвам само на себе си. Нямам идоли. Вярвам на собствените си идеи. Ще се опитаме в новата организация да реализирам своите идеи от 90-те години. Всъщност никога не съм имал усещането, че съм първия дисидент в ДПС, както ме наричат. Аз съм човек от народа. Независимо кой е срещу мен и кой ми е лидер, аз винаги изразявам собственото си мнение, съобразено с нуждите на обществото, а не на лидера.
- Колко време реално сте извън политиката?
- Близо 25 години.
- Искаше ли ви се през това време да кажете нещо на политиците ни?
- Не, защото не се считам за особен политик, нямам такова самочувствие. Тези, които като мен са учили философия са особени хора с това, че поставят всичко на съмнение. Виждате, че България е на последно място в Европа в много отношения. Неприятно ми е, че така ще е за дълго време.

- А защо все сме на опашката?
- Има една приказка за Настрадин Ходжа. Влиза един крадец в дома му и взима каквото намери. Започва съдебен процес, а съдията започва да го пита защо си е оставил вратата и прозореца отворени. Потърпевшият се възмутил: Добре де, крадецът няма ли никаква вина за това? Та ние, които гласуваме за „политиците”, нямаме ли вина?! Носим ли отговорност за нашият избор?! Истината е, че нямаме правилна позиция. Гледаме само собствения си интерес. Характерното за българина е това, че е абсолютен индивидуалист. Егоизмът пък ни е огромен. И това дава своето отражение за положението, в което се намираме. Виновни сме си само ние, за това, че сме на този хал.
- Коя е ахилесовата пета на обществото ни?
- Корупцията и безнаказаността. Корупцията е станала съвсем законна. Ако не си корумпиран не си нормален гражданин. В политическата история на света има политици, които няма да бъдат забравени и ще гледаме на тях като на светци. С изключение на тези малко случаи, те са абсолютно корумпирани. Те са политици не за народа, а за себе си. Никой не може да ги накаже, да им потърси сметка. Вижте само как в една община от 5000 жители кметът се вози на служебна кола, която е купена за 150 000 лeна. Уж за по-голяма сигурност. Това са пари на народа. Корупцията в България е начин на живот. Ако не си корумпиран, значи не си човек. За да си в час, трябва да си корумпиран.

24rodopi.com