Страната ни, като нетен бенефициент на средства от европейския бюджет, в рамките на този програмен период е една от най-облагодетелстваните и това не е променено заради увеличаването на разходите за сигурността, твърди евродепутатът от ДПС
-Г-н Али, докъде стигнахте с бюджетната процедура за следващата 2017 година?
-В момента сме в заключителната фаза на подготовка на Бюджет 2017. Процесът стартира в края на месец януари, когато в парламентарната Комисия по бюджети бе представен първия доклад, съдържащ политическите насоки за изготвянето на бюджета. Основните приоритети, които бяха заложени, са в няколко направления, като по-важните от тях са подкрепа на икономическия растеж, инвестициите и заетостта, както и осигуряване на ресурси за преодоляване на миграционната криза.
В продължение на месеци за изработването на бюджета работиха трите отговорни институции: Европейската комисия, Съветът на ЕС и Европейския парламент. Миналата седмица на заседание на Комисията по бюджети в Европейския парламент в Брюксел бяха гласувани предложенията за изменения и допълнения по проекта на Бюджет 2017. Съгласно бюджетната процедура предстои провеждането на разговори с участието на трите отговорни институции, разглеждане в пленарна зала и процедура на бюджетно помирение. Очакванията са в края на месец ноември процедурата да приключи с гласуване в пленарна зала на заседание на Европейския парламент в Страсбург.
-Доколко отговарят на истината опасенията, че Европейският съюз ще намали бюджета си за някои страни-членки за сметка на мигрантите?
-Бюджетът на ЕС се разработва в два основни аспекта: бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания. По отношение на първия аспект, на бюджетните кредити за поети задължения, е заложено известно нарастване в сравнение с настоящата година. Увеличението е от 154.5 млрд. евро на 156.6 млрд. евро.
По-детайлното разглеждане на бюджета показва няколко интересни факта. Най-голямо нарастване на бюджетните кредити има в рамките на функцията с най-голяма тежест в бюджета - „Интелигентен и приобщаващ растеж“, където предложените средства са в размер на 74.7 млрд. евро в сравнение с 69.8 млрд. евро за текущата година. Тук и в двете подфункции, „Конкурентоспособност за растеж и заетост“ и „Икономическо, социално и териториално сближаване“ има значително положително развитие. Известно увеличение е заложено във функции „Сигурност и гражданство“ и „Глобална Европа“. Единствено намаление в сравнение с 2016 г. има във функция „Устойчив растеж: природни ресурси“.
По отношение на втория аспект, на бюджетните кредити за плащания, общият размер на бюджета се намалява с около 6%, което се дължи преди всичко на забавеното стартиране на проектите от програмния период 2014-2020 г. в рамките на целия ЕС. Средства по бюджета се концентрират в две основни приоритетни направления: подкрепа на възстановяването на европейската икономика и отговор на предизвикателствата пред сигурността. Освен разходите в областта на икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността, значителни средства се предвиждат за защита на външните граници на ЕС, както и засилване на сигурността в рамките на Съюза и извън него. Осигурява се приемането и интеграцията на бежанците и се реагира на първопричините за миграцията в страните по произход и транзитните държави.
Имайки предвид гореизложените факти, не може да се твърди, че има преднамерено ощетяване на определени държави с цел осигуряване на допълнителен финансов ресурс за мигрантите. България, която е нетен бенефициент на средства от европейския бюджет, в рамките на настоящия програмен период е една от най-облагодетелстваните държави и това не е променено заради увеличаването на разходите за сигурността. Те се осигуряват преди всичко от резервите и от нереализираните плащания по проекти. Освен това, по време на срещата на 27-те държавни и правителствени ръководители на 16 септември в Братислава, беше обявено, че на България ще се предоставят допълнително 160 млн. евро за справяне с бежанската криза. Ще бъдат осигурени и допълнителни средства за закупуване на високопроходими автомобили, както и увеличение на служителите на Фронтекс в България с още 200 души.
-Ще има ли промяна при европейските фондове за България и как стои въпроса с общо заделените средства за оперативните програми за програмния период 2014-2020 г.?
-Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г. предвижда 1 087 млрд. евро за бюджетни кредити за поети задължения и 1 025 млрд. евро бюджетни кредити за плащания. В момента се провежда Средносрочен преглед на МФР и се предлагат редица нови инициативи. Финансовият ресурс за изпълнение на тези инициативи е в размер на 12.8 млрд. евро за бюджетни кредити за поети задължения за годините до 2020 г.
Основните средства се предвижда да бъдат насочени в подкрепа на програмата Хоризонт 2020, Механизма за транспортна и телекомуникационна свързаност в Европа, Еразъм+, Малките и средни предприятия, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и Инициативата за младежка заетост.
Предвиждат се и около 2.5 млрд. евро в периода 2018-2020 г. за финансиране на: Европейската брегова и гранична защита, Европол и други агенции в областта на сигурността. Осигуряват се средства и за Европейския фонд за устойчиво развитие. Също така се предвиждат и 4.6 млрд. евро, в резултат на корекцията на националните пакети за политиката на сближаване (кохезионната политика), в подкрепа на усилията за борба с младежката безработица, интеграция на бежанците и подпомагане на инвестициите чрез финансови инструменти в комбинация с ЕФСИ.
Тук искам да привлека вниманието ви на една особеност при изпълнението на МФР на ЕС. При изпълнението на предишния програмен период се получи постепенното натрупване на значителен обем от сметки за плащания, достигайки безпрецедентно ниво от 24.7 млрд. евро в края на 2014 г. Тези изостанали плащания намаляха постепенно и се очаква да бъдат приключени до края 2016. Обратно, по-ниските нужди от първоначално предвидените през 2016 г. и по-големият спад в очакваните плащания през 2017 г. се дължат основно на отложения старт на изпълнението на Кохезионната политика. Плащанията ще надхвърлят годишните тавани в последните години на МФР, след като програмите наберат оптимална скорост.
-Основателни ли са притесненията на някои български политици от евентуално орязване на еврофондовете, което би могло да доведе до сътресения в определени сектори от икономиката ни?
-В проекта за бюджет 2017 в подфункция „Икономическо, социално и териториално сближаване“ се предлагат бюджетни кредити за поети задължения в размер на 53.6 млрд. евро, което е увеличение спрямо 2016 г. в размер на 5.4%. В същото време обаче, предложените бюджетни кредити за плащания са 37.3 млрд. евро, което е намаление спрямо 2016 г. с над 23%. Това намаление на плащанията е временно и се дължи преди всичко на вече приключилото изпълнение на програмите от предходния програмен период (2007-2013 г.), както и от забавения темп на изпълнение на програмите от настоящия програмен период (2014-2020 г.).
Както казах преди малко, поради особеността на структурирането на МФР на ЕС периодично се получават пикове на плащанията в края на периода и спадове в началото на следващия период. Такава е и ситуацията към настоящия момент. При напускане обаче на Великобритания през 2019 г., която е нетен финансов донор, е много трудно да се определи как това ще се отрази на бюджета на ЕС, защото не е ясно какви условия ще бъдат договорени по време на преговорния процес. При всички случаи се очаква да има известно намаление на бюджета на ЕС. Това означава, че е необходимо българските институции да ускорят подготовката на програмите и усвояването на средствата в предстоящите 2017 и 2018 г., за да се избегнат евентуални неприятни изненади.
-Колко средства са предвидени във връзка с бежанската криза и каква част от тях ще получи Турция по споразумението за бежанците?
-Средствата за бежанската криза са насочени в няколко направления. В рамките на Функция 3 „Сигурност и гражданство“ се осигуряват средства за съответните агенции на ЕС като например Фронтекс, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕАSО) и Европол, както и за „Фонда за убежище, миграция и интеграция“ и „Фонда за вътрешна сигурност“. В рамките на Функция 4 „Глобална Европа“ се осигуряват средства за дейности извън границите на Съюза, предимно в Близкия Изток, Северна Африка и Западните Балкани. Общата сума за 2016 г. е над 5 млрд. евро.
Механизмът за бежанците в Турция предвижда съвместно координиране на дейностите, финансирани от бюджета на ЕС и националните вноски от държавите-членки. Този механизъм следва да гарантира, че средствата за нуждите на бежанците и приемните общности, се използват по предназначение и с максимална ефективност.
Важното е да се отбележи, че финансирането в рамките на механизма за бежанците в Турция е в подкрепа на бежанците в страната, а не за финансиране на Турция. Подкрепата се стреми да подобри условията за бежанците там като част от цялостния подход на ЕС за справяне с бежанската криза в рамките на Съюза и извън него. Механизмът е с бюджет от 3 млрд. евро за 2016 и 2017 г. Това включва един млрд. евро от бюджета на ЕС, разпределени в съотношение 250 и 750 млн. евро за двете години, и два млрд. евро от държавите-членки на ЕС. Всички държави-членки се договориха да изпратят удостоверения за техния принос за 2 млрд. евро.
-Вие бяхте избран за координатор на АЛДЕ в Комисията по бюджетен контрол в ЕП. Има ли разхищения на средства и какви са механизмите за предотвратяването им?
-В началото на новия парламентарен сезон колегите от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) ми гласуваха доверие да бъда координатор на АЛДЕ в Комисията по бюджетен контрол. В това си качество, заедно с координаторите от другите политически групи ще имам много отговорности, сред които са определянето на докладчиците по различните доклади, назначаването на докладчиците в сянка, и организирането на групата на АЛДЕ в ЕП при гласувания. Комисията за бюджетен контрол в ЕП има за цел да гарантира законосъобразността, точността и финансовата стабилност на бюджетните операции и системите за финансов контрол, както и доброто финансово управление на европейския бюджет. Тя допринася също така и за гарантиране на ефективното разходване на средствата на Съюза с цел опазване на интересите на европейския данъкоплатец.
Един от основните елементи от работата на Комисията по бюджетен контрол е т. н. процедура по освобождаване от отговорност, в рамките на която депутатите проверяват какви средства са похарчени от Европейската комисия и другите институции и агенции на ЕС. Тази процедура в годините се превърна в много важен инструмент, с който се оценява как са изразходвани обществените средства и как са изпълнявани проектите на ЕС. Според одиторите от Европейската сметна палата през последните години нивото на грешки при плащанията беше намалено в значителна степен, като сега варира между 2 и 5% за целия бюджет на ЕС.
Това означава, че минимум 95% от общия размер на плащанията, са коректни и редовни. До 5% от общия размер на плащанията от бюджета на ЕС може да са засегнати от грешки в процедурите или сметките, изпратени от страна на бенефициентите. Тези грешки не означават непременно измама или загубени средства. Когато бъдат открити грешки, на съответната държава-членка се налагат финансови корекции. В момента върви процес за изменения на финансовите правила за опростяване на процедурите, с което се цели облекчаване на бенефициентите и намаляване на нивото на грешките.
Снимка: Пресцентър на ДПС
24rodopi.com
-Г-н Али, докъде стигнахте с бюджетната процедура за следващата 2017 година?
-В момента сме в заключителната фаза на подготовка на Бюджет 2017. Процесът стартира в края на месец януари, когато в парламентарната Комисия по бюджети бе представен първия доклад, съдържащ политическите насоки за изготвянето на бюджета. Основните приоритети, които бяха заложени, са в няколко направления, като по-важните от тях са подкрепа на икономическия растеж, инвестициите и заетостта, както и осигуряване на ресурси за преодоляване на миграционната криза.
В продължение на месеци за изработването на бюджета работиха трите отговорни институции: Европейската комисия, Съветът на ЕС и Европейския парламент. Миналата седмица на заседание на Комисията по бюджети в Европейския парламент в Брюксел бяха гласувани предложенията за изменения и допълнения по проекта на Бюджет 2017. Съгласно бюджетната процедура предстои провеждането на разговори с участието на трите отговорни институции, разглеждане в пленарна зала и процедура на бюджетно помирение. Очакванията са в края на месец ноември процедурата да приключи с гласуване в пленарна зала на заседание на Европейския парламент в Страсбург.
-Доколко отговарят на истината опасенията, че Европейският съюз ще намали бюджета си за някои страни-членки за сметка на мигрантите?
-Бюджетът на ЕС се разработва в два основни аспекта: бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания. По отношение на първия аспект, на бюджетните кредити за поети задължения, е заложено известно нарастване в сравнение с настоящата година. Увеличението е от 154.5 млрд. евро на 156.6 млрд. евро.
По-детайлното разглеждане на бюджета показва няколко интересни факта. Най-голямо нарастване на бюджетните кредити има в рамките на функцията с най-голяма тежест в бюджета - „Интелигентен и приобщаващ растеж“, където предложените средства са в размер на 74.7 млрд. евро в сравнение с 69.8 млрд. евро за текущата година. Тук и в двете подфункции, „Конкурентоспособност за растеж и заетост“ и „Икономическо, социално и териториално сближаване“ има значително положително развитие. Известно увеличение е заложено във функции „Сигурност и гражданство“ и „Глобална Европа“. Единствено намаление в сравнение с 2016 г. има във функция „Устойчив растеж: природни ресурси“.
По отношение на втория аспект, на бюджетните кредити за плащания, общият размер на бюджета се намалява с около 6%, което се дължи преди всичко на забавеното стартиране на проектите от програмния период 2014-2020 г. в рамките на целия ЕС. Средства по бюджета се концентрират в две основни приоритетни направления: подкрепа на възстановяването на европейската икономика и отговор на предизвикателствата пред сигурността. Освен разходите в областта на икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността, значителни средства се предвиждат за защита на външните граници на ЕС, както и засилване на сигурността в рамките на Съюза и извън него. Осигурява се приемането и интеграцията на бежанците и се реагира на първопричините за миграцията в страните по произход и транзитните държави.
Имайки предвид гореизложените факти, не може да се твърди, че има преднамерено ощетяване на определени държави с цел осигуряване на допълнителен финансов ресурс за мигрантите. България, която е нетен бенефициент на средства от европейския бюджет, в рамките на настоящия програмен период е една от най-облагодетелстваните държави и това не е променено заради увеличаването на разходите за сигурността. Те се осигуряват преди всичко от резервите и от нереализираните плащания по проекти. Освен това, по време на срещата на 27-те държавни и правителствени ръководители на 16 септември в Братислава, беше обявено, че на България ще се предоставят допълнително 160 млн. евро за справяне с бежанската криза. Ще бъдат осигурени и допълнителни средства за закупуване на високопроходими автомобили, както и увеличение на служителите на Фронтекс в България с още 200 души.
-Ще има ли промяна при европейските фондове за България и как стои въпроса с общо заделените средства за оперативните програми за програмния период 2014-2020 г.?
-Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г. предвижда 1 087 млрд. евро за бюджетни кредити за поети задължения и 1 025 млрд. евро бюджетни кредити за плащания. В момента се провежда Средносрочен преглед на МФР и се предлагат редица нови инициативи. Финансовият ресурс за изпълнение на тези инициативи е в размер на 12.8 млрд. евро за бюджетни кредити за поети задължения за годините до 2020 г.
Основните средства се предвижда да бъдат насочени в подкрепа на програмата Хоризонт 2020, Механизма за транспортна и телекомуникационна свързаност в Европа, Еразъм+, Малките и средни предприятия, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и Инициативата за младежка заетост.
Предвиждат се и около 2.5 млрд. евро в периода 2018-2020 г. за финансиране на: Европейската брегова и гранична защита, Европол и други агенции в областта на сигурността. Осигуряват се средства и за Европейския фонд за устойчиво развитие. Също така се предвиждат и 4.6 млрд. евро, в резултат на корекцията на националните пакети за политиката на сближаване (кохезионната политика), в подкрепа на усилията за борба с младежката безработица, интеграция на бежанците и подпомагане на инвестициите чрез финансови инструменти в комбинация с ЕФСИ.
Тук искам да привлека вниманието ви на една особеност при изпълнението на МФР на ЕС. При изпълнението на предишния програмен период се получи постепенното натрупване на значителен обем от сметки за плащания, достигайки безпрецедентно ниво от 24.7 млрд. евро в края на 2014 г. Тези изостанали плащания намаляха постепенно и се очаква да бъдат приключени до края 2016. Обратно, по-ниските нужди от първоначално предвидените през 2016 г. и по-големият спад в очакваните плащания през 2017 г. се дължат основно на отложения старт на изпълнението на Кохезионната политика. Плащанията ще надхвърлят годишните тавани в последните години на МФР, след като програмите наберат оптимална скорост.
-Основателни ли са притесненията на някои български политици от евентуално орязване на еврофондовете, което би могло да доведе до сътресения в определени сектори от икономиката ни?
-В проекта за бюджет 2017 в подфункция „Икономическо, социално и териториално сближаване“ се предлагат бюджетни кредити за поети задължения в размер на 53.6 млрд. евро, което е увеличение спрямо 2016 г. в размер на 5.4%. В същото време обаче, предложените бюджетни кредити за плащания са 37.3 млрд. евро, което е намаление спрямо 2016 г. с над 23%. Това намаление на плащанията е временно и се дължи преди всичко на вече приключилото изпълнение на програмите от предходния програмен период (2007-2013 г.), както и от забавения темп на изпълнение на програмите от настоящия програмен период (2014-2020 г.).
Както казах преди малко, поради особеността на структурирането на МФР на ЕС периодично се получават пикове на плащанията в края на периода и спадове в началото на следващия период. Такава е и ситуацията към настоящия момент. При напускане обаче на Великобритания през 2019 г., която е нетен финансов донор, е много трудно да се определи как това ще се отрази на бюджета на ЕС, защото не е ясно какви условия ще бъдат договорени по време на преговорния процес. При всички случаи се очаква да има известно намаление на бюджета на ЕС. Това означава, че е необходимо българските институции да ускорят подготовката на програмите и усвояването на средствата в предстоящите 2017 и 2018 г., за да се избегнат евентуални неприятни изненади.
-Колко средства са предвидени във връзка с бежанската криза и каква част от тях ще получи Турция по споразумението за бежанците?
-Средствата за бежанската криза са насочени в няколко направления. В рамките на Функция 3 „Сигурност и гражданство“ се осигуряват средства за съответните агенции на ЕС като например Фронтекс, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕАSО) и Европол, както и за „Фонда за убежище, миграция и интеграция“ и „Фонда за вътрешна сигурност“. В рамките на Функция 4 „Глобална Европа“ се осигуряват средства за дейности извън границите на Съюза, предимно в Близкия Изток, Северна Африка и Западните Балкани. Общата сума за 2016 г. е над 5 млрд. евро.
Механизмът за бежанците в Турция предвижда съвместно координиране на дейностите, финансирани от бюджета на ЕС и националните вноски от държавите-членки. Този механизъм следва да гарантира, че средствата за нуждите на бежанците и приемните общности, се използват по предназначение и с максимална ефективност.
Важното е да се отбележи, че финансирането в рамките на механизма за бежанците в Турция е в подкрепа на бежанците в страната, а не за финансиране на Турция. Подкрепата се стреми да подобри условията за бежанците там като част от цялостния подход на ЕС за справяне с бежанската криза в рамките на Съюза и извън него. Механизмът е с бюджет от 3 млрд. евро за 2016 и 2017 г. Това включва един млрд. евро от бюджета на ЕС, разпределени в съотношение 250 и 750 млн. евро за двете години, и два млрд. евро от държавите-членки на ЕС. Всички държави-членки се договориха да изпратят удостоверения за техния принос за 2 млрд. евро.
-Вие бяхте избран за координатор на АЛДЕ в Комисията по бюджетен контрол в ЕП. Има ли разхищения на средства и какви са механизмите за предотвратяването им?
-В началото на новия парламентарен сезон колегите от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) ми гласуваха доверие да бъда координатор на АЛДЕ в Комисията по бюджетен контрол. В това си качество, заедно с координаторите от другите политически групи ще имам много отговорности, сред които са определянето на докладчиците по различните доклади, назначаването на докладчиците в сянка, и организирането на групата на АЛДЕ в ЕП при гласувания. Комисията за бюджетен контрол в ЕП има за цел да гарантира законосъобразността, точността и финансовата стабилност на бюджетните операции и системите за финансов контрол, както и доброто финансово управление на европейския бюджет. Тя допринася също така и за гарантиране на ефективното разходване на средствата на Съюза с цел опазване на интересите на европейския данъкоплатец.
Един от основните елементи от работата на Комисията по бюджетен контрол е т. н. процедура по освобождаване от отговорност, в рамките на която депутатите проверяват какви средства са похарчени от Европейската комисия и другите институции и агенции на ЕС. Тази процедура в годините се превърна в много важен инструмент, с който се оценява как са изразходвани обществените средства и как са изпълнявани проектите на ЕС. Според одиторите от Европейската сметна палата през последните години нивото на грешки при плащанията беше намалено в значителна степен, като сега варира между 2 и 5% за целия бюджет на ЕС.
Това означава, че минимум 95% от общия размер на плащанията, са коректни и редовни. До 5% от общия размер на плащанията от бюджета на ЕС може да са засегнати от грешки в процедурите или сметките, изпратени от страна на бенефициентите. Тези грешки не означават непременно измама или загубени средства. Когато бъдат открити грешки, на съответната държава-членка се налагат финансови корекции. В момента върви процес за изменения на финансовите правила за опростяване на процедурите, с което се цели облекчаване на бенефициентите и намаляване на нивото на грешките.
Снимка: Пресцентър на ДПС
24rodopi.com
Post A Comment:
0 comments so far,add yours
Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK