21 месеца по-късно, благодарение на общите усилия на евродепутатите от ДПС, петицията срещу забраната за агитация на майчин език може да бъде подкрепяна официално от всеки. Тя бе внесена от Илхан Кючюк, в качеството му на заместващ член на Комисията по култура и образование на Европейския парламент.
„Разбира се, че ние говорим всякакви езици, говорим и английски, и френски, и български и наши лидери от Европа са присъствали на наши мероприятия и са изразявали техните послания на съответните езици на които комуникират”, отбеляза още по време на заседанието на Комисията, на което много нейни членове промениха позицията си по темата, Неджми Али.
Евродепутатът от Групата на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) подчерта, че това не е давало поводи за санкции, но от друга страна забраната за агитация на език различен от български по време на предизборна кампания е ставала повод за дискриминационно глобяване. Потърпевши в този смисъл са били депутати от ДПС, които са си позволили да поздравят “нашите баби и дядовци, които са на 60, 70, 80 години и са нямали възможност да изучат официалният език- българския, за да може да бъде разбран, за да могат неговите послания да бъдат разбрани”.
Дебатите по време на заседанието на Комисията по петиции бяха предизвикали сериозна съпротива, като сред опонентите имаше и български евродепутати. Въпреки бурното съпротивление на опонентите петицията получи силна подкрепа и правото да бъде подкрепяна на официалния портал за петиции.
На отправен от евродепутатите от ДПС въпрос относно използването на майчин език по време на предизборна кампания отговорът на Европейската комисия бе ясен и категоричен, уповаващ се на юриспруденцията на Европейският съд по правата на човека: „Свободни избори са само тези, които гарантират свободното изразяване на волята на избирателите. Те предполагат свободен обмен на мнения и информация в периода преди изборите и гарантират, че всички граждани са в състояние да разбират и да участват пълноценно в изборния процес.”
Към настоящия момент всеки желаещ да подкрепи петицията би могъл да го направи, като посети портала, избере Петиция № 0927/2015 и след регистрация да я подкрепи официално.
Нека да припомним също, че според решение на Европейския съд за правата на човека свободни избори са само тези, които гарантират свободното изразяване на волята на избирателите и предполагат свободен обмен на мнения и информация в периода преди изборите.
24rodopi.com
Подкрепяйте си майчиния език в Анадола. Тук е България,и се говори на Български. Който не му изнася....границата е отворена. Тук не сте добре дошли.
ОтговорИзтриванеПетър
daite link
ОтговорИзтриванеDO PETUR 16;36
ОтговорИзтриванеPETRE may zabravi che tvoite gospodari sa govorili 500 god na turski po tezi zemi i oshte govorqt a ti si na izchezvane veche
bravo na Ilhan Kuchuk - istinski politik - aferim na tova momche. Investitsiyata na DPS ne e bila naprazno. Dano da ima oshte kato nego.
ОтговорИзтриванеИлхан Кючюк да не ни занимава с кьор фишеци и ако е толкоз отворен нека направи всичко възможно в Европарламента за организирането на Петиция за откриването на закритите ни Турски училища от Живковия режим през 60-те години на ХХв.! В продължение на 11г. в столицата София от 1879-1890г. "Държавен вестник" излиза на османотурски език под заглавие "Resmi Gazete". В Източна Румелия със столица Пловдив от 1879-1885. трите официални езика са турският, българският и гръцкият. Официалните дипломи на зрелостниците от турските медресета, началните и основните училища в Царска България до 1938г. се издават на османотурски и/или и български език. През 1938г. княз Борис III подписва специален указ за въвеждането на новата ататюркска турска азбука-латиницата в турските духовни и светски училища. От тази дата до 50/60-те години на ХХв. официалните дипломи на зрелостниците от турските религиозни училища, а и от турските светски начални и основни училища вече се издават на турски и/или и на български език. Върху дипломата на баща ми издадена единствено на турски език през 1943г. фигурира само печата на Министерството на Просветата на Царска България. Наред с това турският периодичен печат в България издаван на османотурски и турски език до 1985г. наброява близо 200 вестници и списания. Така или иначе през този период в България сме свидетели на полуофициална двуезична система - българска и турска. А в наши дни в северната ни съседка Румъния в общините, където числеността на определен етнос е над 20% съответният им език е въведен като втори официален. А според Охридското Споразумение от 2001г. като втори официален език в Македония се въведе албанският. Ако румънският и македонският модел се приложи и в Р. България, то в областите Кърджали(Kırcaali), Хасково(Hasköy), Разград(Hezargrat), Търговище(Eski Cuma), Силистра(Silistre), Шумен(Şumnu), Добрич(Hacıoğlu Pazarcık), Русе(Rusçuk), Варна(Varna), Бургас(Burgaz), Пловдив(Filibe) и др. турският език автоматично става втори официален…
ОтговорИзтриванеДо 15/10/16 21:52
ОтговорИзтриванеДо това твое мислене и в Щатите трябва да са неционални 5000 езика и кво ще стане ще се подобри ли нещо?В Турция има много градове с над 20% Българско население нима и те трябва да искат Българския за официален език?Я на правете от мухата слон живейте си спокойно и не търсете проблеми!
До 21.52: Източна Румелия отдавна не съществува и всякакви сравнения са ненужни. Не се сравнявайте и със съседните държави защото официалния език се говори от всички без значение от възраст и оправдания, че не били ходили на училище. Градове като Бургас, Варна, Русе, Пловдив и други там основно са българи, не че няма и турско говорещи но процента е значително малак. Ако ги сравним с турците в Кърджали в тези райони турците говорят прекрасен български език и са значително по начетени и образовани от турците в Област Кърджали и е удоволствие да общуваш с тях.
ОтговорИзтриванеДо редакцията и анонимния от 19.50:
ОтговорИзтриванеСмайващо е, че редакцията си позволява да публикува такава глупост. Този господин все пак живее в България!