2-ра серия! Ердоган в Бурса: Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Кърджали и Солун?

"Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Солун и Кърджали? Как да приемем, че не са свързани Газиантеп и Алепо, Мардин и Асеки, Сиирт и Мосул? Възможно ли е да мислим различно за Газиантеп и Алепо, Ризе и Батуми, Бурса и Скопие?". Това казал вчера президентът на Турция Реджеп Ердоган на официална церемония в Бурса, съобщават местните медии.
Подобно изказване Ердоган направи и на 15 октомври в град Ризе, но заради гаф в превода, бе атакуван от български и гръцки политици.

„Физическите граници са едно, духовните граници са съвсем друго. Респект за физическите граници, уважаваме ги. Но граници за сърцата ни не искаме…Задължени сме да се интересуваме от братските региони. Възможно ли е да отделим Ризе от Батум? Как може да мислим за Одрин, Солун и Кърджали отделно? От Тракия до Източна Европа, навсякъде, където стъпите, непременно ще срещнете следите на предците ни...“, това заяви в реч по повод откриването на новата учебна година в град Ризе турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

В Бурса Ердоган постави три важни акцента – за дебат за връщането на смъртното наказание, за опазването на културно-историческото наследство в бившата Османска империя и за необходимостта от нов подход към изучаването на историята на Турция,  пишат турски медии, превежда Бгнес.
За пореден път, сега на официална церемония в Бурса, Ердоган изрази готовност да подкрепи закон за връщането на смъртното наказание, ако такъв бъде приет в парламента. „В момента, в който парламентът излезе с решение и то ми бъде представено, аз незабавно ще го подкрепя. Защото държавата може да помилва престъпления, извършени срещу нея самата. Но като държава не може да прости престъпления срещу хората. Не преживяхме ли последното предателство на 15 юли? Но преди това нацията ни беше поставена пред една много съществена грешка, непробиваема като стена. Тази най-голяма грешка бе допусната по време на управлението на една партия, която отслаби връзките на народа с историята, с миналото, с културата и цивилизацията“, заяви той. Ердоган подчерта, че Турция няма никакъв проблем със суверенитета на нито една държава и уважава всяка физическа граница. „Днес ако ние споменем Сирия, Ирак, Крим, Западна Тракия, Босна, определени хора ни гледат така, сякаш сме извънземни пришълци. И даже отиват по-напред в невежеството си с въпроса „Каква е връзката на Турция със Сирия, Ирак или Босна?“. Ние не говорим за други светове, тези географски територии са парчета от нашата душа. Възможно ли е да мислим различно за Газиантеп и Алепо, Ризе и Батуми, Бурса и Скопие? Физически тези градове са в границите на други държави, но границите на сърцето ни са широки и обхващат и тях. Ние уважаваме границите на всички страни и нямаме ни най-малък проблем със суверенитета им. Наша грижа обаче са защитата и опазването на живеещите в тях наши братя и културно-историческото наследство. Защото във всяко кътче от тази география има следи от стъпките на нашите предци, проливали кръвта си там, там са и гробовете им. По земите на 30 държави ние имаме нашите герои и мъченици. Всичко това може ли да бъде откъснато от нас?“, запита риторично Ердоган.Той продължи словото си с критика на образователната система по отношение на изучаването на миналото. „Определени кръгове се опитват да ни накарат да забравим изцяло миналото си. Но дори ние да го забравим, историята го помни, както и противниците ни. За съжаление, тази велика нация в един период бе подложена на преднамерена политика, целяща откъсването му от собствената му история и собственото му минало. В продължение на много години изкривената образователна система, действаща в началното и средното училище, в гимназията, внушава на децата ни, че нашата история започва преди 90 години. Знаете ли как ни обучаваха нас – лягай, лягай, спи, спи, спи, лягай. Това беше линията на нашето израстване, но възможно ли е така да израсте едно поколение? Преди 1 000 години предците ни са стъпили в Анадол, а по-късно с Мустафа Кемал Ататюрк са стигнали до Самсун и са продължили пътя си. И са ни поставили срещу ето такава изкривена ситуация. Въпреки всичко това, преди дълго време името Турция на тези земи е дадено от анадолските селчуци“, коментира президентът. Той подчерта, че част от основателите на републиката са родени в територии, които са останали извън пределите на турската държава, но републиката не е началото, тя е последната част от съвременната история.
„Длъжен съм да кажа, че не сме приели доброволно настоящите граници на държавата ни. Не трябва да се забравя, че особено важна част от основателите на републиката са родени и израснали по земи, които са останали извън пределите на новата държава. Нали разбирате какво искам да кажа – че дотук се е стигнало след дългите времена на постоянни войни и нуждата от кратка пауза е довела до тези последици. Спорните обстоятелства на онзи сгрешен период, на които сме жертва, е трябвало да бъдат загърбени и така да се изградят държавата и общественият живот. Ето това ние не можем да приемем, няма такова нещо. Сега е наложително да се откажем от тази фалшива история и възприемането на цивилизацията“, настоя Реджеп Ердоган. Според него това ще бъде приоритет в системата на образованието през новия период, а името Турция на тази географска територия е източник за гордост. Той подчерта, че новото поколение трябва да изучава истината за турската история, култура и цивилизация, и учебната програма вече се подготвя да извади реалностите на светло, а само така младото поколение ще расте с яснота за действителността. Няма ситуация, която може да се реши, ако националната образователна система не бъде изведена до идеалното си измерение, това ще бъде главен приоритет в новия период на страната, подчерта президентът Ердоган в Бурса.
Словото му там обаче идва като продължение и повече като обяснение на казаното от него на 15 октомври при откриването на академичната година в университет, носещ името му, в Риза.
„Турция е страна, отворила обятията си за потърпевшите от всички конфликти и битки в Украйна, Грузия, Азербайджан, Армения, Сирия, Ирак. Нашите физически граници са други. Други са и границите на сърцето ни. Разбира се, че зачитаме физическите граници, но не можем да очертаем граници на сърцето си и това не бихме го допуснали. Питат ни защо се интересуваме от Ирак и Сирия, от Украйна, Грузия и Крим, от Азербайджан и Карабах, от Балканите и Северна Африка. Но тези страни не са ни чужди. Как да отделим Ризе от Батуми? Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Солун и Кърджали? Как да приемем, че не са свързани Газиантеп и Алепо, Мардин и Асеки, Сиирт и Мосул? Тръгнете от Хатай за Мароко и навсякъде в Близкия Изток и Северна Африка ще се натъкнете на следите на нашите предци. Същото е и от Тракия до Източна Европа, фактите за предшествениците ни са на всяка стъпка по тази география. Ако имаме някакъв въпрос около Националния договор, описан в историческите книги, ние не можем сами да търсим отговора. Напротив, натоварени сме с ангажимент и дълг. Ако отречем, че говорим на един и същ език, и споделяме еднаква култура от Средна Азия до Сибир, ще се наложи да се отречем от самите себе си. Нашата култура не допуска отричането на истините и оригинала. Затова е наш дълг и наше право да се интересуваме от Тракия, Сирия, Либия, Карабах, Босна и другите братски райони. Обратното няма да ни бъде позволено от народа. Турция не е само Турция, националното самосъзнание за нас е изключително важно и ще разчитаме само на себе си“, заяви Ердоган на 15 октомври.
24rodopi.com
Снимка: "Хюрриет"