www.24rodopi.com

20 месеца след ада: Страх при всеки дъжд и една молитва - за мека зима (снимки)

събота, ноември 191коментара

В земята, която поиска да „погълне” хората
Валежи, снегове, подпочвени води превръщат родопските села в кошмар за жителите им. Преди година и осем месеца свлачища събориха къщи, напукаха сгради, оставиха десетки хора без собствен покрив над главите. Разкопаните дворове, които останаха след гнева на земята, могат да се сравнят единствено с вадите, които оставят сълзите по набраздените лица на възрастни хора. Те тръгват от мъката и спускайки се по бузите се разклоняват досущ както природата стори с рововете в земята им…

Хронология на едно бедствие и една мъка

„Беше една декемврийска вечер. Отново валеше. Трябваше да си почивам след като претърпях операция от херния. Лежахме у дома, когато се чу пукането. На следващия ден стената на къщата се разцепи. Тогава дойдоха хора от институциите. Казаха, че ще се вземат мерки, но…”.
Така започва разказът за истинския кошмар на един човек, чието семейство първо трябваше да напусне принудително дома си в село Сипей след дъждовния февруари и снежния март през 2015 година. Новият дом на фамилията на Исмаил Ахмед се нарича „общински”. Освен с мъката си, мъжът се бори и за живота си. Три пъти в седмицата той е на хемодиализа, започнала броени дни след като остава без дом. Най-големият му ад обаче е това, че повече няма да може да прекара и нощ под собствения покрив на
къщата, която е съграждал за семейството си в продължение на години…
Денят е 1-ви февруари. Над Кърджалийско не спира да вали. Дъждът пробужда отново земята под Сипей и тя буквално „прохожда”. Нищо вече не
може да спре свлачището. Валежите превръщат пътя в селото в море, чиито вълни са асфалтът, който започва да се нагъва. Два дни по-късно къщата на Исмаил рухва. „18 години живеем в този дом, нямаме друг, а само за броени часове свлачището ни го отне…”, разказва безработният човек от Сипей.
Заедно със съпругата Рахиме и синът му Самет, те бяха част от единадесетте души, които трябваше да напуснат жилищата си в селото веднага след проливните дъждове в началото на февруари м.г. Къщата му съществува единствено на документи, а гледката на имота предизвиква истинска тъга. Тя е също и в очите на двамата съпрузи. 60-годишният мъж е пенсионер по болест, жена му е безработна. Това, което е определила държавата за човек в неговото състояние, е сумата от 131 лева месечно.
„Три пъти в седмицата ходя при лекарите. Затова и помолих от Общината да ме настанят близо до болницата. Вие ми се свят, чувствам се като парцал, понякога припадам. Едва стигам обратно до жилището, за да легна веднага. Вече нямам сили, не мога отново да си съградя къщата на село. Толкова труд, който ни отне природата. Нямаме надежда отново да се върнем там. Сега единствено се надяваме държавата да ни отпусне средства, за да може да си купим поне апартамент в града. Много е тежко да живееш под чужд покрив. Не може и един пирон да заковеш, да направиш жилището както искаш защото просто не е твое. Като ни настаниха от Общината, в къщата нямаше прозорци. Наш приятел от Сипей дойде и смени дограмата. Толкова ми е мъчно за село, толкова трудно напуснах тази къща. Господ здраве да дава на всички, които ни помогнаха. На никого не желаем да му се случи подобно нещо. Човек вижда в такива моменти как животът му рухва пред очите. Ех, тежко е, много”, разказва Исмаил, а гласът му се сподавя от преглътнати сълзи…

Къде ще се приберем?

Година и осем месеца по-късно в Сипей е спокойно. Последните топли лъчи на есенното слънце галят селцето, от което Кърджали е сякаш в дланта на съзерцаващите го. Автомобилът се движи неуверено по насипаната баластра към центъра на селото. Той бе отрязан от свлачището веднага след табелата, обозначаваща населеното място. Вляво се вижда първата жертва на движещите се земни маси. Къщата на Исмаил. Сякаш фасадата й е разрязана с нож отгоре до долу. „Идва. Често, почти през ден. Върши нещо
по двора, разчиства. Вече няма животни, раздели се с тях веднага след като се наложи да напусне дома си. Изнесе и покъщината. За съжаление му откраднаха всички буркани със зимнина”, казват комшии на Исмаил.
Малко по-нагоре вдясно се вижда малък баир от развалини. Оказва се, че това е останало от къщата, която е била дом на 4 семейства. Полуразрушена от свлачището, сега от нея са останали само тухли, бетон, керемиди и счупена дограма. Семействата са настанени в общински жилища в Кърджали. Едно от тях е в чужбина. „Постоянно ми звънят от Австрия и питат какво става, ще може ли да получат нещо? Къде ще се приберем? Проблемът ще се реши ли, друга земя ще има ли, а помощ отнякъде?”, споделя кметът на Сипей Сейхан Апти. По думите му, хората са готови да получат само парцел и материали и сами да вдигнат отново домовете си. „Няма какво да им отговоря. Обръщат се постоянно към мен. Успокоявам ги, но дали наистина ще получим помощ от държавата, това не зная”, казва кметът, наблюдавайки с тъжен поглед развалините. Казва, че почти няма къща, останала незасегната от свлачището. Собствениците на някои от сградите са взели превантивни мерки, поставени са дренажи. Всичко обаче зависи до финансовите им възможности.

Един милион лева и една малка надежда, вкопчена в стотици кубици бетон

20 месеца след снежното бедствие в Кърджалийско единственото съоръжение, което съхранява надеждите на едно от най-пострадалите села в региона засега е… недовършената подпорна стена. Около милион лева бяха вложени в десетки кубици бетон, които да предпазят Сипей от движението на земните пластове.
„Сонди вкараха бетон на 12 метра под земята, докато достигнат здрава основа. Стената предпазва част от първите къщи. Тя обаче не е изградена цялостно. Това бяха парите, които ни отпусна държавата. Проектът бе за 9 млн.лв., но финансиране няма. Геолозите, които дойдоха да проучват посочиха, че пластовете се разместват на 4-5 метра дълбочина. По думите, им не е страшно и може да се укрепи. Преди година премиерът ни обеща на среща в Момчилград още 3 млн.лв. Засега обаче това е положението. Свлачище се активизира и в другата част на селото, към съседното Пропаст. Там все още не се работи. При всеки по-сериозен дъжд хората изтръпват. Питат ме ежедневно какво става, ще се реши ли проблемът? Отговарям им, че Общината направи всичко възможно, проектът е даден в Министерски съвет, чакаме единствено помощ от държавата”, казва кметът на Сипей Сейхан Апти.

Страхът

„Страх! Това е, живеем в страх”, казва възрастна жена докато простира прането си на двора в една от първите къщи. Имотът до нейния е буквално разсечен на две нива. Земята се е свлякла поне с метър надолу. „Жената, която живееше там почина. Много й се струпа след всичко това”, споделя комшийката й.
„От 107 къщи в селото, 60 са пострадали. Това свлачище сякаш иска да заличи цялото село Сипей от лицето на земята. Аз съм кореняк, но не помня някога земята да се е движела така и да е рушала къщи”, казва друг местен жител-бай Ахмед.
На около 50 метра от разрушените къщи се строи. Работници градят нова сграда, която да приюти цяла фамилия…
Слънцето залязва и хвърля топъл поздрав върху селцето.
Надеждите? „Молим се за мека зима и късмет”, отговаря кметът на изпроводяк.

***
Десетки свлачища се активизираха през 2015 година. Те отвориха една нова пропаст-тази, за която само си мислехме, че съществува. Пропастта между „онези горе”-в София и „тези долу”, другите, които дори земята им иска да „погълне”.
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:
Пътят към селото-преди и сега;
Тази къща е била дом за 4 семейства, това остана от нея;
Домът на Исмаил;
В тази подпорна стена е надеждата на местните;
Ново строителство в селото, нов дом за семейство
Изпрати :

+ коментара + 1 коментара

Анонимен
19/11/16 18:35

Kidee dirjavata zasto ne im pomagat horata se razbolyaha ot mislyane za kokvo plastat danitsi. Samo da kradat ot bednite. Vie nyamali da u mrete gadni. Dano gospod davi nakaje. Kradsi

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Харесайте ни...

Изпращане на мейл адреса ви:

 
24 родопи