Жельо МИХОВ
В България се прави политика на малцинството. От хора, които са винаги продукт на всеобщата незаинтересованост. Те печелят изборите в смазващо оплюта ситуация в контекста на мижавите проценти избирателна активност, с които обаче мазохистично бършат обруганите си със слюнка сурати и победоносно вдигат ръце. Под 40 на сто ги пращат там, откъдето са недостижими за мнозинството от ЕГН-та, имена и адреси, които обаче съставляват останалата част от населението, курдисано на тази територия, наречена България. И така малцината избрани за благата на демокрацията се радват на поредния успех, благодарение на малцинството, което предопределя новите господари на мнозинството. Статистиката понякога е наистина интересна. И за да не мине котка път, щом на някои вървенето към урните им се струва виа долороса, след два пъти „ослушване” ще си търсят нови пътища, които най-предпочитано водят към други държави. Така де, щом не можем да ги накараме с постиженията си да гласуват, то поне да ги лишим от това право, че знае ли се някой ден?
Какво казват цифрите в най-интересния по избори регион в страната
38,93 процента избирателна активност в община Кърджали на предходните избори за президент. 29 620 души са пуснали бюлетини за държавен глава преди пет години. В същото време, при тогавашния вот за общински кмет и съветници, активността на гражданите е била малко над 55 на сто. Като цяло изборите за президент през 2011 година са мобилизирали 48% от гласоподавателите в страната. Близо до тази цифра се приближава единствено електоратът в Чернооченско - 47 процента. Президентска мъка в останалите общини.
Пет години по-късно избирателите в региона, по списък, са 262 252-ма души. Разбира се, че те не са толкова, защото и списъците като всичко останало в държавата – крета на стара слава. 564 500 бюлетини за президентския вот и за националния референдум вече са в Кърджалийско. Никой не си прави обаче илюзии, че те ще бъдат използвани. Повече от половината ще отпътуват за унищожение след вота.
Дежавю-то на всеки вот
Като заговорихме за политиката на малцинството, нека да видим откъде черпи тя силата си.
„Застъпници ли, престъпници ли, няма значение как ще ни водят, само да платят и може и да гласуваме. Наемат те на работа, плащат веднага и така може да отида да пусна бюлетина, а за кого няма никакво значение”, твърди седмица преди вота жител на Кърджали. Не е пропускал избори от 25
„В събота се събираме компания от 20 души на хижа. Багажниците ще са пълни, а в неделя едва ли на някого ще му хрумне да ходи да гласува, губейки си почивния ден по този начин. Кой щял да бъде президент? Значи на кого ще слушаме поздравленията по Нова година в продължение на пет години? Човек, който ще си живее на наши разноски доживот, а в същото време едва ли някога ще дойде и ни попита аджеба, вие мои съотечественици, как живеете тук, какво ви боли, какво ви разгневява, как лично да ви помогна? И съответно да видим резултат в най-кратки срокове. Защото вече никой не очаква сбъдване на обещания”, разсъждава мъж на 37 години от Кърджали. Работи в местен завод, а най-близките му позитивни очаквания са свързани с всеки идващ уикенд.
„Президентът може да свърши страшно много неща в полза на народа. Но трябва да има желание за това. Последните петнадесет години видяхме един, който се чудеше къде да отиде на лов, а гавазите му къде да вгорчат живота на хората, на които бил глава. Въртяха се политически комбинации в президентството. Друг не го чухме да заговори твърдо поне по една тема, освен да прави гаф след гаф. Сега гледаме кандидати, част от които опетняват институцията дори само с прякорите си. Цялата битка не е за държавен глава, а за „За и против правителството”. С този вид мерене на политики, отново ще си имаме глава на нацията, само, че с функции на тиква”, категоричен е бивш учител от Източните Родопи. Желанието му е поне на едни избори кандидатите да нямат нищо общо с политически партии.
Избирам ракията, не бюлетината
„Каквото и да се случва, вече сме в батака. На последно място сме във всичко. Не гласувам и няма да го правя. Не им слушам и глупостите, обещанията защото виждам ежедневно неизпълнението им. Това е моят глас срещу тях. Така аз заявявам: всички сте виновни затова децата ми да са зад граница, да не ходя по здрави тротоари, да не шофирам по хубави пътища, да нямам осветление и да ме е страх да изляза вечер защото има глутници кучета, виновни сте, че държавата ни е на последно място във всичко, затова, че нямаме елементарно самочувствие когато контактуваме в чужбина, когато посрещаме гости, идващи зад граница, дори когато и съседите ни се подиграват за това на какъв хал сме. Това е моят вот. Знам, че на никого не му пука, когато е във властта. Чувства се над всички нас. Но това е моето решение, моята рецепта да отмъстя поне веднъж на няколко години за всичко, заради което аз не се чувствам достойно в собствената ми държава. Избирам ракията пред бюлетината, избирам неделния мач пред доволните физиономии в изборния ден. Избирам да съм такъв, но не и като тях. Като тези, които причиниха всичко това, което изброих”.
Потокът от думи, изпълнени с омраза, са на бивш металург от вече несъществуващия Оловно-цинков завод в Кърджали.
Всички те са част от мнозинството.
***
Близо 60 на сто отново няма да отидат до урните в неделя. Шестима на всеки десет жители на региона ще предпочетат да си пият ракията в почивния ден без да им пука, че ще ги лишат от право на глас след няколко години. Техните гласове се чуват единствено там-в хола, в кръчмата с приятели, в хоремага на забравеното от всички село. Там са силни.
Така се рисува съвременната карикатура на политиката с марка БГ.
24rodopi.com
На снимките: На щат по избори-застъпниците, няколко часа скука за някой и друг лев. Гласуват стари…, гласуват и млади. Останалите просто пият и псуват
Уникално, евала РОДОПИТО!
ОтговорИзтриване