Заря и тишина - да живееш празник за празник!...150 лева в кошницата за купона в края на годината!

Родопчани са в дъното на всякакви икономически класации. Това обаче по никакъв начин няма да им попречи да развържат кесиите в своеобразен празничен бенефис в края на годината, без капка жал за отлитащия декември и безкомпромисно идващия януари с целия окончателен масраф за купоните през последния месец на отминалата 2016-та.

Минимум 10 000 000 лева ще похарчат родопчани (в областите Кърджали и Смолян) в края на годината, прогнозират търговци на база оборотите от миналия декември. Вече се завърнаха гурбетчиите, за да прекарат със семействата си празниците. Едно не може да се оспори на нашенеца-умее да се забавлява дори и в немотията си, обрисувана от всякакъв калибър икономически експерти.

Инвестиции. По 150 лева на количка в хипермаркета

Голямата вълна вече се усеща. Кърджалийци атакуват големите вериги в предпразнично пазаруване. Липсата на свободни места на паркингите пред търговските обекти и в последния ден на година говорят сами за предпразничния дух на нашенци.

„Главно храна и алкохол. На това наблягат клиентите ни. Купува се всичко, но в количества. Естествено месо и по-квалитетни напитки. Затова и следваме желанията на нашенци и промоциите са главно в насока на техните предпочитания. Българският алкохол обикновено е натирен от вкуса на родопчани що се касае за предпразнично пазаруване. Количките се пълнят с вносно уиски, водка, вина. Нещо, което е рядко срещано в потребителската кошница на нашенци през останалата част на годината. Търсят се по-евтините напитки, дори някои да ги чуват за първи път и да не са убедени във вкусовите им качества. С други думи „Лай*о да е, евтино да е”. Съвсем по различен начин стоят предпочитанията на клиентите преди Нова година. Действа се по схемата „Обличам тузарски дрешки, няма да пия евтина ракия”. Пазаруването, конкретно на алкохол, е като във филма „Господин за един ден”. Трябва на масата да е бутилка, чийто етикет сам да говори за класата на пияча”, споделя служител на голяма търговска верига с обекти в Родопите. По думите му, нашенци не правят компромис и с „мръвките” за празника, а количествата са като за посрещане на сватове.

„Кошниците се пълнят със сухи мезета и месо сякаш това няма да е една вечер. Подготовката е обилна и съм убеден, че стига за три афтър партита след Нова година”, категоричен е младият мъж с най-добри наблюдения относно предпразничното пазаруване. Според него касите отчитат средно по 150 лева на количка.

„На масата трябва да има от всичко, по много. Махмурлукът свършва след Ивановден”

И като се завъртят едни празници-от Никулден, та чак до Ивановден. Кулминацията е на Нова година, но нашенецът обича да е зареден до първите празници след 1-ви януари.

„На масата трябва да има от всичко, по много, за да е и следващата година на берекет”, твърдят родопчани. Махмурлукът приключва ден след Ивановден. Най-много именици в страната и най-голяма инерция, набрана от гостите им. Едва след това ритъмът на живот попада в коловозите на типично българското битие. Но дотогава…

Гурбетчията: Връщам се за две седмици и ще пръсна 2000 евро

Криза в празниците за нашенци няма. Те кротко следват своя календарен път, а ресурс винаги се намира. Необяснима икономическа загадка. В разрешаването й винаги една от неизвестните е всъщност пределно позната. Гурбетчийската пара е най-пряката инвестиция в региона на Родопите, която не зависи от каквито и да било европейски догми. А сега е именно времето на голямото завръщане. И харчене.

„Имам две седмици почивка у дома. Прибирам се всяка година при семейството ми за празниците. Веднъж за Нова година и веднъж през август. Всичко останало е много, много работа зад граница. Живот на номад. Затова, когато съм тук, трябва да се разтоваря. За целта съм заделил 2 000 евро, които ще пръсна без да ми мигне окото за забавления със семейството и приятели. Два пъти годишно имам тази чест”, споделя гурбетчия от Източните Родопи. Примерът му пък ще е последван от стотици нашенци, които родният край притегля като магнит от всички краища на Европа.

Заря и тишина – да живееш празник за празник

Заря, всякакъв модел фойерверки, пиратки като на всеобхватен бунт, безброй наздравици, песни и гюрултия-вакханалия на свободния дух. Сякаш цял един народ е въстанал срещу съдбата, напук на нея и въпреки нея. Усмивки на радост, някой и друг скандал, сълзи, породени от алкохол и стоплено в мили спомени сърце. Цели чети край софрите… Това са празниците. А зимните са най-дълги. Малката победа над цяла година тягостно ежедневие, отбелязана сякаш като парад на Червения площад за 9 май, с тази разлика, че оръжията се използват. Празници през ден, до откат и докато… свършат. После суровата действителност нахлува в съзнанието, редувайки студени и топли вълни, подобно махмурлук. Очи тъмнеят, глава се люшка, а уста проклина цяла вселена и… всички видове напитки, институции и лоши предзнаменования с наближаването средата на първия месец от новата година. А те неминуемо връхлитат нашенеца. Още с първата следпразнична сметка, която всеки трябва да плати. Защото няма ненаказано пиршество и неплатено също. Българският махмурлук е толкова дълъг, че все по-трудно може да се излекува с нов запой. Та затова май нашенецът се чувства жив единствено по празници. Тогава той е воевода във въстанието, тогава той смело удря по масата и вади бойния арсенал.

Гърми докато не смъкне мазилката, а после следва тишина.

Мълчание и здравословен дискомфорт при плащането на януарските сметки за чувството, че е жив.

Нашенецът хвърля пиратки със звуков потенциал на противопехотни мини, за които е изхарчил и последните си пари, но когато трябва да гърми срещу всяка несправедливост в битието си-той мълчи. И за това го мъчи махмурлук, за това живее празник за празник. Единствено тогава той се чувства жив и голям. През другото време, просто оцелява с мълчание, обливан в топли и студени вълни, чакащ следващото увеличение на нещо си.

Жельо Михов,

24rodopi.com

На снимките:

Най-оборотната фирма в Източните Родопи по празници;
Афтър парти между блоковете на 1 януари. Бира, евтино вино и сланина на скара