Политика,
раздори, пак политика, бедствия и още нещо – Сюлейман. Сюлейман като дипломат,
но Сюлейман и като „явление“.
Поредната
година измина с може би същата палитра от емоции както и предходните, но този
път и със Сюлейман и „Сюлейман“. Сякаш лошите новини бяха повече… и заради
експеримента „Сюлейман“?
Но
по-важно е че отново сме заедно, край масите. Всички, въпреки бедствия,
несгоди, перипетии, нерви…Всяка една негативна новина, която ви предоставяхме
през годината, винаги оставяше частица болка и угнетеност и в нашите сърца,
пихме горчивата чаша при всяко тъжно събитие, вдигахме здравица с всяка добра
новина, ронехме сълзи с всичко, което раняваше нашите читатели, сънародници,
комшии, радвахме се с успехите на нашите деца…
И
се шокирахме, че за първи път край Тюркян чешма един митинг, макар и незаконен,
започна с викове „Аллах Акбар“. Тонът даде един депутат (истините и изводите от
Могиляне отложихме за след 2 януари, празници са все пак!).
Морфичният
резонанс на нашенци се сключва до политическото и битийно светоусещане на
колективното тяло в кварталната кръчма. Гражданинът в тази държава е чешит, но
пък на избори наказва. Особено, когато
някой се опитва да взриви спокойствието му. В първите пролетни дни на новата
година, с изборните резултати ще си отиде и експериментът „Сюлейман“. Малко
преди това или след това ще си тръгне и самият Сюлейман. От явлението „Сюлейман“
пък ще останат само поуките.
Морфичният
резонанс, Сюлеймане (ако, разбира се, можеш да усетиш напрежението, което вкара
във всеки дом в Кърджалийско, и развали рахата на всеки един български турчин)
казва, че си сбъркал много. Едно е да подкрепяш като фанатизиран фен някаква
група, която на книга се води партия, бамбашка е да познаваш цял един етнос. А
трето е да усетиш какво ти предават хората без да са отронили и дума.
На
тръгване от България, мъдро би било Сюлейман да вземе най-силните думи, изричани
някога от турски политик край гроба на бебето Тюркян, убито от милиционерски
куршум по време на мирен протест срещу смяната на имената.
„Религията,
вярата и етническата идентичност на хората са в основата на силната
демокрация. Тези принадлежности се представляват от честта на отделната
личност. Никой не трябва да се интересува от моята вяра и религия, защото те
принадлежат към моята личност. Държавата също не трябва да се занимава с тези
принадлежности. Гъркът трябва да бъде горд със своята етническа принадлежност,
така както българинът или турчинът - със своите етноси. Това се отнася и за
религиите – и за мюсюлманина, и за християнина. Държавата трябва да
бъде слуга на своя народ, като изгражда пътища, прекарва електричество,
разкрива работни места, осигурява качествено здравеопазване и образование. И
това се отнася за всяка една страна – и за Турция, и за България, и за
Гърция, Германия, Русия. Държавата трябва да бъде сляпа и необременена, когато
обслужва своите граждани. Не трябва да ги определя по етнически или религиозен
признак. Това трябва да се постига чрез политика на равнопоставеност сред
гражданите й. И ето, ако успее да осъществи тези цели, една държава ще бъде
могъща, а нейните граждани – щастливи.
Вие сте
български граждани, но етническата ви принадлежност не е българска. Трябва да
изразявате това без да се страхувате, но и да работите устремено за
просперитета на България, защото сте български граждани.
Ние политиците,
които идваме от Република Турция, сме с вас не за да ви даваме насоки, а защото
сърцата ни са сплотени и обединени. Трябва да пренебрегнете със силен замах
всички онези политици, които са тук, за ви направляват, и които искат да ви
управляват. Нашите приоритети са съвсем различни, а именно да осъществим силна
връзка с вас, като сме заедно, рамо до рамо. Ако ви забодат с трън, ще ни
отнемат сърцето, ако ви отрежат пръстите, ще откъснат нашите ръце.
Точно това е
причината да бъдем тук, за да обединим нашите сърца, а не за да ви даваме
насоки, да ви управляваме или ви използваме като инструмент във
вътрешнополитическите проблеми на Турция, или пък да събираме гласове от вас.
Човешката
история е изпълнена с борби за свободи и демокрация, каквато борба водите вие
от дълго време насам. Ние следим тези процеси и ви уверяваме да не се страхувате,
защото историята е свидетел, че времето е най-добрият измерител за правотата на
борците за свобода. Вашата борба е справедлива и правилна. Не се отказвайте от
вашия път.
Вижте какво
казва Пир Абдал Султан (известен турски поет от Средновековието): Ако кадиите и
мюфтиите пишат фетва (б.р. становище по теологичен или правен въпрос), ако ще с
кама да отрежат главата ми, ако ще всеки се откаже от своя път, аз не бих се
отказал от моя път“,
каза в Могиляне един от най-известните депутати в Меджлиса – Мухаррем Индже от
най-голямата опозиционна сила, Републиканската народна партия (CHP).
Уважаеми
читатели, да сте живи и здрави, да сме заедно винаги!
Щастлива
нова година!
24rodopi.com
Post A Comment: