Тревоги край казана: Мамка им, на най-милото посегнаха! Спиртосан и непобедим народ, 55 градуса гаранция

105 лева за литър ракия! Как звучи? Напълно реално. Точно по толкова ще трябва да плаща родопчанин заради мераците си да произвежда „огнена вода” у дома. Мъжът кротко си варял „еликсира” от сливи заедно със свой авер, когато неканени на гости му дошли служители на митническото бюро. Проверката била извършена в пристройка към къща в малък родопски град. Митничарите установили на място вграден меден казан, а 250-те му литра били заредени със сливови джибри. Когато проверяващите се появили, двамата мъже вече имали на разположение 19 литра алкохол, дължимият акциз за който възлизал на 32 лева и 60 стотинки. Собственикът на казана не притежавал регистрация за специализиран малък обект или лиценз за управление на данъчен склад. „Казанът е за собствени нужди и за мои приятели”, заявил пред проверяващите родопчанинът. Оправданието не помогнало. Мъжът отнесе две глоби от по 1000 лева. Медното съоръжение пък бе отнето в полза на държавата. Обжалване пред съда от страна на родопчанина също не бе от полза...

В „крепостта” на народния дух

По бетонния наклонен под се стича вода. Излиза от маркучите, вкарани във варелите, които охлаждат медните серпентини, превръщайки спиртната пара в тънка струйка алкохол. Стените са олющени, на места с паяжини. Топлина обгръща телата от горящите дърва в оджаците под три казана. Помещението излъчва някакъв странен суров уют. В предверието му има малка маса с две пейки от двете страни. Няколко малки стъклени чашки, сложени една в друга, чакат нечия ръка да се пресегне за услугите им. Старо радио виси на забит в стената пирон. Неизвестно е дали работи. Вероятно не е и необходимо. Край казаните стоят няколко мъже, които разговарят помежду си на висок глас, но въпреки това съсредоточено следят огъня.

Интериорът е на малка сграда в края на родопско село. Пътят до нея се вие кален и осеян с камъни.

Родопска ракийница. Това е „крепостта” на народния дух.

Със захар ще се направи и ракия от джапанки

Няколко души са се настанили пред три казана с обща вместимост 900 литра. Едни са започнали да варят още от рано сутринта, други се пазарят с казанджията да ползват освободен казан веднага след като някой от клиентите му приключи. На сайбията на медните „вълшебници” обаче хич не му се окъснява заради мераклии без запазен казан от сабахлян.

-Ела друг ден, няма да те чакам до среднощ-отклонява казанджията.

-Не мога, днес трябва, че е почивен ден. Този малкият ще ползвам, тъкмо ще е топъл и за час ще заври и потече. Само преварката-убеждава новодошлият.

-Бре, мама му стара, мен ще ме учиш за колко време ще заври 150-литров казан? Аз уча ли те как да си караш камиона, бе?-ядосва се собственикът.

В помещението е горещо, докато навън пронизващият с откровението си за зимата вятър сякаш изпитва удоволствие от поведението си.

Ароматът на пушек и ферментирало грозде полепва по дрехите и изпълва дробовете.

„Сложи по-тънко дърво, да вдигне пламък. Недей бърза, като текне-тогава дебелото!”, командва казанджията.

Около 70-годишен мъж в дъното на помещението става от малкото дървено столче и пипа медната тръба. Сяда отново доволен. Започнала е да се стопля-сигурен знак, че скоро парата ще достигне до края й, а охлаждането ще я превърне в тънка струйка високоградусова течност. В кофите край другите два казана вече шурти. Мъж се хвали, че е текнала на 80 градуса. „Ще изкарам доволно тази година”, констатира със задоволство и оставя струйката да намокри пръста му, след което го засмуква премлясквайки. Комшията по казан върти глава, че е сложил много захар, а това ще доведе до сигурно главоболие след консумация. Неговият материал в казана е стартирал участието си в моабета от 65 градуса. Съвсем скоро ще падне, а количествата не биха дочакали следващата реколта след година. „Сложих малко захар, за да знам какво пия. Няма да е много ракията, но поне ще е истинска. Аз разчитам на качеството. Малко захар, малко материал, но страшен продукт. Истинска гроздова ракия, от която остават само хубави спомени, не тежък махмурлук и главоболие. То със захар и ракия от джапанки може да се свари”, заключава мъжът.

„Ще има количество, ще има. Материалът бе добър тази година, сложих много захар.  Ще има и за пиене, и за раздаване, и за празници, и за делници. Като направим хармана около 55 градуса-чудесно”, споделя третият, който все още чака течността от тръбичката да го изпълни с трепет.

Следват разговори за преварки, тънкости, различни билки и треви за по-добър аромат, дъвки и какво ли още не за подобряване на вкусовите качества.

Страхове и трепети, псувни и светини

„Да варим, да сме живи и здрави, че май, май работите отиват да ги затворят казаните един ден”, пресича темата най-възрастният. Вкарва в лек размисъл останалите, но само за секунди. „Кой ще посегне на домашната ракия? Няма такъв самоубиец”, отговаря „средният казан”. „А бе, то с тези ограничения за 6 месеца за варене, май си опипват почвата. Постоянно натискат за акцизни стоки. За една шепа тютюн влизат в жилищата на хората и пишат актове. Аз такова издевателство над народа не знам и историците дали познават назад във времето. 200-300 грама нарязан тютюн и те изкарват престъпник. Прибираш се от вилата, турил си два литра ракия в багажника и отново си бандит. Глоби, разправии, конфискация. Т`ва ние ли сме най-големите разбойници в тая държава, ние ли сме най-големият проблем? А в същото време държавата се разграбва от тия същите”, негодува „казан №1”.

„Проблемът им бил в неплащането на акциза, „сиви икономики” и т.н. Можело да се вари в домашен казан, ама като ти влязат у дома-хем казана вземат, хем глоба, хем вече си едва ли не нарочен за бандит. Бърка ги, че народът може да пие и без да купува от магазина, това им е проблемът, затова и са на страната на винпромите. Застанеш ли срещу народа, един ден той ще те глътне”, набира скорост „средният казан”.

„Мамка им, на всичко най-мило ще посегнат!”, вметва първият.

„Ха, текна! Чай да видим какво сме сторили тази година…”, прекъсва разговорът 70-годишният мъж в дъното на помещението и поставя пръста си под струйката прясна ракия. Разговорът поема в друга посока, а на лицата отново има усмивки.

***

„Не е вярно, че хан Крум изкоренил лозовите масиви. Ако това бе така, как армията ни щеше да победи византийците? И как после се е намерило вино, че ханът да пие от черепа на император Никифор? Не, народ, който пие 55 градуса алкохол, не може да бъде победен”.

Народопсихология от историческите дълбини на джибрите.

Жельо МИХОВ

24rodopi.com

На снимките:

В „крепостта” на народния дух

Материалът е доставен, бидоните вече са празни…

… и тя потича!