Симеон Топузлиев е роден на 1 януари 2000 година в гр. Стара Загора. Започва да играе волейбол на 9 години, когато го забелязва първият му треньор Павел Митев. Висок е 191 см. От три години  играе на позицията посрещач в „Арда" – Кърджали, под ръководството на селекционера Иван Халачев. Става спортист на годината за 2016 година сред юношите в община Кърджали.


-Как започна да се занимаваш с волейбол? Защо избра точно този спорт?

-Майка ми е треньор по плуване и тя ме насочи към басейна, но тя сама виждаше, че това не е моят спорт. От там на 9-годишна възраст моят първи треньор Павел Митев, тогава той беше учител по физическо, видя че спрямо моите съученици съм прилично висок и ме насочи към залата. Отидох на тренировка и се убедих, че този спорт ми допада.

-Скаран си с водата ли?

-Не, няма такова нещо. Аз харесвам плуването, следя всички възможни форуми, новини и класирания, но залата ме влече определено повече.

-Как те посрещнаха „Небесносините" в своя отбор, вече трета година играеш с тях?

-Изцяло се чувствам като част от този отбор. В началото ми беше малко странно, защото аз наистина бях на 14 години, а там имаше хора на по 38 години. Но вече е нещо нормално за мен, чувствам се отлично сред тях, защото се държат с мен като с равен.

-Имаш ли доста приятели сред съотборниците си?

-С никого не поддържам неприятелски взаимоотношения. С всички си имаме приказка, закачка. Когато не сме заедно се търсим, например през лятото не сме заедно, но поддържаме връзка.

-Подкрепят ли те родителите ти?

-О, да, абсолютно. Имало е моменти, когато съм изпадал в така наречената „дупка"  и моите родители винаги са били до мен. Помагали са ми да се изправя, когато съм „паднал". Изключително съм им благодарен за всичко.

-Присъстват ли те на мачовете ти?

-Да, на всички мачове, които са в Кърджали, но при първа възможност идват и когато не са в града.

-По колко часа на ден тренираш? Как се справяш с ученето?

-Сутрин близо два часа тренирам и следобед, когато мога и програмата ми го позволява. Винаги гледам да съпоставям двете неща. Определено мисля, че със спорта ми се получава по-добре, но спрямо всичките тези отсъствия мисля, че се справям по приличен начин.

-Кога успяваш да учиш и да се подготвяш?

-Времето ми е ограничено, но успявам. След училище, вечер и преди тренировка сутрин.

-Какви са твоите амбиции във волейбола?

-Искам да играя голям волейбол, доколкото възможностите ми го позволяват и един ден да съм между тези играчи, които сега гледам по телевизията.

-Играеш на позицията посрещач, защо този пост?

-Когато започнах да играя нямахме конкретни постове. Исках да бъда разпределител, но треньорите прецениха, че ще съм по-добър и полезен за отбора на тази позиция. Така се получи всичко. Не е лесна позиция, трябва да си по-комплексен, но с тренировки всичко се постига.

-Амбициозен човек ли си? Има ли го хъса в теб?

-Да, мисля че съм. Отстоявам си своето и нещо, което на мен не ми харесва, не оставям нещата просто така. Боря се.

-Ти си капитан на юношите на „Арда". Може ли да се каже, че капитанът е стожер за психиката на един отбор?

-Да, така е. Нещата се получават, когато отборът те уважава като човек и състезател. Можеш да повлияеш на тяхната психика позитивно, защото го има уважението, знаейки че могат да ти имат доверие.

-Заминаваш за София? Какво ще правиш там?

-Отивам на подготовка с националния отбор по волейбол до 19 години за европейска квалификация, която ще бъде доколкото разбрах от 12-ти до 15-ти януари в София. Лагерът започна в Дупница преди дни, на 20-ти декември.

-Ти си в 11 клас, имаш още една година до завършване на средното си образование. Обмисляш ли варианти за кандидатстване? Към какво си се насочил или ще продължиш образованието си в спорта?

-Смятам да се развивам в спорта, но трябва да има и резервен вариант, защото една сериозна контузия може да бъде един фатален край на всичко, за което мечтаеш.

-Съжалявал ли си за нещо?

-Не, никога не съм съжалявал за нищо. С оглед на това, което ми се случва се радвам, че се захванах с този спорт. Много се радвам за нещата, които се случват около мен.

-Какви са мечтите на един младеж на 17 години, който е вече в професионалния волейбол?

-Може би моите мечти и представи са по-различни от тези на връстниците ми. Аз искам да достигна до възможно най – високите върхове в този спорт. Някои от съучениците ми искат да станат лекари, зъболекари, но моята мечта не е такава. Аз искам да съм спортист, искам да се развивам. Надявам се да се класираме на Европейското, защото това е една моя мечта.

-Какво би си пожелал в навечерието на Коледните и новогодишни празници?

-На родителите ми задължително искам да кажа колко съм им благодарен за цялата подкрепа, както и на сестра ми. Желая им много здраве, много късмет, дълги години да се подкрепяме един друг, да се обичаме. Няма да бъда с тях на празниците, но нека не го мислят, защото те винаги са ме подкрепяли и знаят, че това е най-доброто за мен в момента. Както за себе си, така и на всички пожелавам да бъдат здрави. Това е най-важното.
Share To:

24rodopi

Post A Comment:

3 comments so far,Add yours

  1. Анонимен21/12/16 21:45

    Обичаме те

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен22/12/16 08:23

    Симо нали си либеро ,пак се правим дето не сме !

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен22/12/16 10:19

    А бе ти си бил голяма злоба 08.23 Не ти ли омръзна да лееш помия.Явно не си се занимавал никога с нищо продуктивно за да знаеш колко труд и нерви изисква всичко това. А Симо в момента е на тренировка- отново.

    ОтговорИзтриване

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.