Какво се случи в
Белгия и защо се стигна до напускането на този клуб?
-В
края на август месец получих оферта от белгийския клуб ВБС Аксис Гуибертениз.
След кратко преговаряне приех офертата и заминах за Белгия доста развълнуван,
защото тяхното първенство е едно от силните в Европа. Тръгнахме заедно с друг
български волейболист - Бойко Бонев, но още от пристигането ни започнаха
проблеми. Апартаментите и колите, за които се бяхме договорили все още не бяха
готови. Трябваше да се изчаква някакъв неизвестен период от време, който се
оказа около 15 дни, за да може клубът да създаде някакви минимални условия за
спорт.
Но
това беше най-малкия проблем. Мениджърът на клуба ни покани на вечеря, на която
обясни на нас, тримата чужденци, че парите, които ще получаваме, ще бъдат на
черно. Помоли ни да не декларираме пред медиите, или пред някого от месната
община, че сме професионални състезатели, защото ако се разбере, ще бъде наложена
глоба на клуба за неплатени данъци. Това разбира се е проблем и за мен, защото
не се водя данъкоплатец в страната им, което означава също, че ако ми се наложи
например да потърся медицинска помощ, процесът е по-бавен и по-различен. Но той
ни декларира тези условия директно и нямаше какво да се направи по въпроса.
А тренировъчният
процес?
-Това
бе другият проблем. Залата, в която се подготвяхме беше малка и нямаше кой знае
какви условия за добра подготовка. Фитнесът ни беше на около 20 километра от
нея. Трябваше да пътуваме. Въпреки това намерихме начин тримата чужденци да
тренираме пълноценно, макар и за наша сметка.
За
мен лично най-големият проблем беше философът треньор - Андрей Урналт. Имал съм
слаби треньори в кариерата ми, но за първи път имах треньор, който не искаше
отборът да побеждава. На въпросът „Защо?“ и до ден днешен не намирам отговор.
След няколко седмици тренировъчен процес усетих в себе си, че започвам да губя
желание да играя за този клуб. Това е нормално-когато имам треньор, който не
търси победата, който не ме мотивира за победа, аз няма да се боря за неговата
кауза. Това е причината да има треньори, да те стимулират и да побеждаваш,
защото отборът и победата трябва да са на първо място за всички в един отбор!
Например, в миналото ми съм работел с Георги Петров, Мартин и Стоян Стоеви в
„Левски”, с Карагьозов в младежки национален отбор, с Андрю Стъгнел в Швеция.
Аз бях готов да убия за тях по време на игра. Такава мотивация ми бяха дали.
Какво се случи
после?
-След
всичките изброени проблеми се посъветвах с моето семейство и взех решение да
напусна клуба. Много пъти съм заявявал претенции за националния отбор и
играейки в този клуб, ако не постигнем победи, това няма как да се случи.
Използвах моите контакти и се свързах с бившия треньор и сегашен мениджър на
многократния немски шампион и носител на купата на Германия – Михай Падурето и
неговия отбор Унтерхахинг (Мюнхен). Преди 2 години те загубиха спонсора си и
сега се опитват да изградят наново силен клуб и да играят отново в Шампионска
лига.
Част ли си вече
от Унтерхахинг?
-Да,
вече съм в Германия. Атмосферата тук в Мюнхен е страхотна. Залата е голяма и
има всичко, от което имам нужда. Имам отворена договорка с тях, която ми
позволява да приема всяка оферта, която ми бъде предложена от други клубове.
Ако трябва да съм честен, харесва ми начина, по който се работи в Мюнхен и има
вероятност да остана. Да работя с тях по проекта им, който е много амбициозен.
В момента сме първи във втората група и силно се надявам да продължим във
възходяща линия, а и да успея да допринеса за завръщането на тима в елита.
24rodopi.com
Браво и успех!
ОтговорИзтриване