Идеалите-първа
крачка към кариерно израстване?
Нашенецът
обича политиката, особено когато пустосва тези, които са се докоснали до нея.
Омразата му към тях е плод на изкривените до безумство мисли, че именно той
разбира нещата и би ги сторил по-добре. Затова винаги темата присъства като
сакрален елемент дори на най-милото му-неговата софра. Тогава той е в своя
апогей на непримиримост към заобикалящата го действителност. И поради
генетичните заложби, предопределени до голяма степен от географското му
местоположение, той търси вината за съдбата си в чужди сили. А кой би бил
по-чужд, от родния нему политик? Този, тръгнал от неговата черга, но почиващ
блажено на друг килим. Партийната краска на постелката е без значение,
материята е важна. Любовта му към политиката се изкривява в омраза защото
просто не е част от нея. А в противен случай как щеше да я налюби… и народният
фолклор не може да опише тази страст.
Такъв
е най-простият елемент от обществото, в което „четирима души във файтон правят
партия”. А какво остава за младежите, освен примерът?
Умението да се
управлява полисът, дарбата да заложиш на правилната карта
„Обещаха
да поемат следването ми в университет в чужбина. На всяка кампания бях. Лепях
плакати, веех знамена, плясках и скандирах…”, разказва млад мъж от Източните
Родопи. Влязъл е в партийна младежка организация още като ученик. Следвал е
неотклонно поръченията на партията. Не е подлагал нито за миг идеите, целите и
похватите за тяхното постигане.
„Много
мои приятели също се включиха. На нас ни бе повтаряно постоянно, че сме
бъдещето, новите лидери на нацията. Втълпявано ни бе, че с тези идеи ние ще
продължим възхода си.
Някои
се пръснахме. Едни са тук, други в чужбина. По-голямата част не продължихме
катеренето на политическите висоти. Сега просто вървим по неравностите на
житейските ни пътища. Минаха години от нашите споделени с партията идеали. Сега
гледаме по-различно. Може би и ситуацията бе такава, че ентусиазмът ни не
стигна за категорични победи, които да ни осигурят обещаното”, споделя Антон.
Все
още симпатизира на идеите, но е далеч от мисълта да заложи бъдещето си на
победа на избори.
„Каквото реши
партията, аз съм готов за политик”
„Напълно
нормално е дадена политическа партия да застава зад гърба на своите членове,
особено на по-перспективните. Да ги тласка напред, да им помага в кариерното
израстване или направо изстреля във властта. Това са кадрите, а нали някъде бе
казано, че кадрите решават всичко”, твърди млад мъж, член на една от водещите
партии в страната. Първите си крачки е направил от младежката структура с
лепене на предизборни плакати. Вече присъства и в изборни листи.
„Аз
искам да бъда политик. Това е моето бъдеще. Знам, че мога да направя много за
партията. Много за хората. Следвам стриктно решенията и това ще ме отведе един
ден до парламента”, убеден е 26-годишният родопчанин. Не иска да говори за
професионалното си израстване спрямо завършеното образование. То е просто „част
от пътя му” до този момент. Политиката обаче е неговото призвание. Партията е
неговата сила. „Каквото реши тя, то аз съм готов”, довършва младият мъж.
Членската книжка
- трудова книжка?
„Станах
член на партията по лични убеждения. Вярвах, че идеалите могат наистина да
подобрят живота, когато ги следваш уверено и неотклонно. И все още вярвам, но
не и в това, че всички в партийната общност са с това мислене”, казва
32-годишен жител на Източните Родопи. Вече се води член само на книга. „Сигурно
някои ще ме сметнат за единствения будала, който не се е възползвал от партиен
трамплин, но дори и така да е. Предложиха ми да заема пост в една институция.
Съвсем незначителен и чиновнически, нищо особено. Но офертата бе с думите
„Добре е да имаме човек там”. Не защото аз ставам за работата или защото съм
нужен за подобрението й изцяло с моето присъствие, а защото наш човек трябва да
е вътрешен. Отказах. Аз работа си имах, не съм станал член заради трудовата
книжка. Идеите на партията са като пльоснат списък със свободни работни места в
Борса по труда”, споделя родопчанинът.
***
Политиката
е важна, но политиците трябва да са незабележими. Когато партиите се превърнат
в трудови борси и единствен шанс за развитие на младите хора, тогава цялата
държава се настанява в блатото на собственото си безсилие да управлява полиса,
както се дефинира думата политика. Затова и форумите за „младежки политики”
чинят толкова колкото точките по крилата на обикновена калинка.
*Стих
на „червения” бард Христо Радевски
Жельо
МИХОВ, 24rodopi.com
Браво Жельо !
ОтговорИзтриване