www.24rodopi.com

Води ме, Партийо, води ме, под свойте бойки знамена!*

неделя, декември 41коментара

Идеалите-първа крачка към кариерно израстване?


Нашенецът обича политиката, особено когато пустосва тези, които са се докоснали до нея. Омразата му към тях е плод на изкривените до безумство мисли, че именно той разбира нещата и би ги сторил по-добре. Затова винаги темата присъства като сакрален елемент дори на най-милото му-неговата софра. Тогава той е в своя апогей на непримиримост към заобикалящата го действителност. И поради генетичните заложби, предопределени до голяма степен от географското му местоположение, той търси вината за съдбата си в чужди сили. А кой би бил по-чужд, от родния нему политик? Този, тръгнал от неговата черга, но почиващ блажено на друг килим. Партийната краска на постелката е без значение, материята е важна. Любовта му към политиката се изкривява в омраза защото просто не е част от нея. А в противен случай как щеше да я налюби… и народният фолклор не може да опише тази страст.
Такъв е най-простият елемент от обществото, в което „четирима души във файтон правят партия”. А какво остава за младежите, освен примерът?

Умението да се управлява полисът, дарбата да заложиш на правилната карта

„Обещаха да поемат следването ми в университет в чужбина. На всяка кампания бях. Лепях плакати, веех знамена, плясках и скандирах…”, разказва млад мъж от Източните Родопи. Влязъл е в партийна младежка организация още като ученик. Следвал е неотклонно поръченията на партията. Не е подлагал нито за миг идеите, целите и похватите за тяхното постигане.
„Много мои приятели също се включиха. На нас ни бе повтаряно постоянно, че сме бъдещето, новите лидери на нацията. Втълпявано ни бе, че с тези идеи ние ще продължим възхода си.
Някои се пръснахме. Едни са тук, други в чужбина. По-голямата част не продължихме катеренето на политическите висоти. Сега просто вървим по неравностите на житейските ни пътища. Минаха години от нашите споделени с партията идеали. Сега гледаме по-различно. Може би и ситуацията бе такава, че ентусиазмът ни не стигна за категорични победи, които да ни осигурят обещаното”, споделя Антон.
Все още симпатизира на идеите, но е далеч от мисълта да заложи бъдещето си на победа на избори.

„Каквото реши партията, аз съм готов за политик”

„Напълно нормално е дадена политическа партия да застава зад гърба на своите членове, особено на по-перспективните. Да ги тласка напред, да им помага в кариерното израстване или направо изстреля във властта. Това са кадрите, а нали някъде бе казано, че кадрите решават всичко”, твърди млад мъж, член на една от водещите партии в страната. Първите си крачки е направил от младежката структура с лепене на предизборни плакати. Вече присъства и в изборни листи.
„Аз искам да бъда политик. Това е моето бъдеще. Знам, че мога да направя много за партията. Много за хората. Следвам стриктно решенията и това ще ме отведе един ден до парламента”, убеден е 26-годишният родопчанин. Не иска да говори за професионалното си израстване спрямо завършеното образование. То е просто „част от пътя му” до този момент. Политиката обаче е неговото призвание. Партията е неговата сила. „Каквото реши тя, то аз съм готов”, довършва младият мъж.

Членската книжка - трудова книжка?

„Станах член на партията по лични убеждения. Вярвах, че идеалите могат наистина да подобрят живота, когато ги следваш уверено и неотклонно. И все още вярвам, но не и в това, че всички в партийната общност са с това мислене”, казва 32-годишен жител на Източните Родопи. Вече се води член само на книга. „Сигурно някои ще ме сметнат за единствения будала, който не се е възползвал от партиен трамплин, но дори и така да е. Предложиха ми да заема пост в една институция. Съвсем незначителен и чиновнически, нищо особено. Но офертата бе с думите „Добре е да имаме човек там”. Не защото аз ставам за работата или защото съм нужен за подобрението й изцяло с моето присъствие, а защото наш човек трябва да е вътрешен. Отказах. Аз работа си имах, не съм станал член заради трудовата книжка. Идеите на партията са като пльоснат списък със свободни работни места в Борса по труда”, споделя родопчанинът.

***
Политиката е важна, но политиците трябва да са незабележими. Когато партиите се превърнат в трудови борси и единствен шанс за развитие на младите хора, тогава цялата държава се настанява в блатото на собственото си безсилие да управлява полиса, както се дефинира думата политика. Затова и форумите за „младежки политики” чинят толкова колкото точките по крилата на обикновена калинка.
*Стих на „червения” бард Христо Радевски
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com
Изпрати :

+ коментара + 1 коментара

Анонимен
5/12/16 12:13

Браво Жельо !

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Харесайте ни...

Изпращане на мейл адреса ви:

 
24 родопи