www.24rodopi.com

Бялата лястовица на Кърджали: Дарените за мен пари са достатъчно, помогнете и на други нуждаещи се !

събота, декември 244коментара

Коледа - най-светлият от всички християнски празници. Денят, в който Исус се е родил и денят, в който аз, а сигурно и много от вас, си правим равносметка и търсим онези безценни положителни мигове, които са осмислили изминала година. За едни тя донесе радост, за други - тъга, но аз мисля, че е редно именно сега, часове преди Бъдни вечер да ви разкажа една история за красивото в живота.
Историята за бялата лястовица на нашия град – Областният благотворителен турнир по футбол. Сигурно някои ще ме упрекнат, че съм пристрастен, че аз като един от организаторите, надценявам неговата роля, че ми се иска да е безценен, а не е съвсем така. Не знам дали са прави, ще прецените Вие, нашите читатели. Идеята за тази проява се роди в началото на декември 2015 г. след една съботна футболна среща между две институции (финансова и данъчна). Та в хотела, на приятелска раздумка споделих, че не е лошо тези срещи да носят положителен момент, не само на нас участниците, но и за хората в нужда например. Идеята бе бурно аплодирана, заваляха предложения, обещания, клетви. Сякаш всички бяха готови, парите за благотворителност аха-аха да потекат и да тръгнат към нуждаещите се. Обаче дойде понеделник, мъжете се оказаха момчета, а думите и клетвите бяха забравени. На мен идеята продължаваше да ми харесва. Обърнах се към няколко близки мои приятели, които без да огласят пространството с шумни викове и обещания, направиха и невъзможното, за да се случат нещата. През това първо издание на турнира и Бог сякаш бе с нас, а студеният иначе декември се оказа приятен и топъл. Отборите бяха 10, а със събраните от турнира средства закупихме компютри, бойлери и друга техника за центровете от семеен тип за настаняване на деца сираци в Кърджали и Момчилград. Замисълът се получи, навсякъде из града ни срещаха хора, стискаха ни ръцете и ни призоваваха да не се бавим, а да организираме пролетно издание на турнира. И ние не се забавихме. През април 2016 г. започна второто издание на турнира, а неговата цел – да помогнем на деца без родители или с един родител да сбъднат своите мечти за бала. По време на това издание изживях своя най-емоционален миг!
Обадиха ми се (няма да споделя кой и от кое училище), за да ми благодарят за това, което направихме за тези деца, за това, че им дадохме възможност да имат щастливите емоции на бала. Нещо, което ние на техните години имахме за даденост и поради това не осъзнавахме какви късметлии сме. Наскоро загубих близък човек и знам колко боли, а те на тази изключително крехка възраст вече са изпитали най-голямата болка в живота. Радвам се, че помогнахме всички ние – организатори, състезатели и граждани! Споделиха, че сумата е била от изключително значение за едно от момичетата, чийто единствен родител въпреки огромните усилия, които полага, не могъл да събере сумата за заветната вечер, за  мечтаната  рокля. Веднага образът й изникна пред мен, прекрасно дете с тиха усмивка. Скромно, с големи очи, навлажнени от жеста. Помислих си дали не можем да помогнем още, дали няма и други добри хора да направят един допълнителен жест. Все пак сумата от двеста лева (която предоставихме на всяко едно от 15 деца) може би не е съвсем достатъчна за бала на мечтите. Споделихме за проблема и се намериха средства, удвоихме парите. Щастлив, се свързах по телефона с момичето. Казах й, очаквах да се зарадва, а тя замълча. Няколко секунди, мигове, а на мен ми се сториха часове. Дали пък не сбъркахме някъде, дали не я обидихме . После момичето с треперещ глас ми благодари, но отказа помощта. Каза ми – тези двеста лева, които дарихте бяха достатъчни, вече имам всичко, ще ида на бал и ще бъда щастлива. А в града има хора, които се нуждаят повече от мен от тези допълнителни пари, намерете ги и помогнете на тях. Останах потресен, това младо момиче ми върна вярата в бъдещето, тя самата имаше толкова малко, а се опитваше да даде толкова много. Преживяла жестока драма тя намираше сили да продължи и да помогне. Тогава си помислих - и аз нямам право да се оплаквам, аз имам семейство, родители, работа. Нямам право да съм егоист, да мисля само за себе си и за близките си. Нямате право да сте безучастни и всички Вие, щом това невръстно осемнадесетгодишно момиче може да раздава човечност около себе си, можете и Вие! Не само можем, всички ние сме длъжни да бъдем хора, да подаваме ръка и да даряваме надежда. Длъжни сме да помагаме.
Това момиче ме вдъхнови и мен и всички приятели  и през октомври организирахме третото и най-успешно издание на Областния благотворителен турнир по футбол. Събрахме заедно с нашите съграждани сумата от 6 600.00 лв., с която с Община Кърджали ще изградим прекрасна детска площадка.
Това, скъпи приятели, успяхме да свършим за тази една година. Дали е достатъчно – не е, естествено. Трябва още, още и още. Трябва да бъдем по-силни, по–смели, по-човечни. Трябва да заглушим собствената си болка, за да помогнем на болните, да забравим собствената си мъка, за да изтрием сълзите на нещастните, да преглътнем обидите и нищетата, за да помогнем на бедните. Знам, че можем. Заедно можем. Можем и трябва да го направим, трябва да спрем да се делим – на сини и червени, на българи и турци, на умни и красиви. Да бъдем човеци и да не забравяме онеправданите, да не ги заобикаляме, а да им подаваме ръка. От кога да започнем ли – ами как от кога, има ли по - добре време от Коледа! Надявам се тази история да Ви хареса, да донесе малко надежда, щипка усмивки и много благородство.
Желая Ви весели празници на всички, независимо от етнос и религия.
На хората, направили тази приказка възможна – Даниел, Божидар, Петър, Сюлейман, Димитър, Алпай, пожелавам да бъдат с все така широки сърца.
И благодаря на всички, които помагаха, но най-вече благодаря на моето семейство, моята съпруга – една прекрасна жена, тригодишният ми син  Зари и моите родители.
Благодаря ви,че сте с мен.
Весела Коледа и щастлива Нова година!
Никола Чанев,
24 декември, Кърджали

24rodopi.com           
Изпрати :

+ коментара + 4 коментара

Анонимен
24/12/16 17:00

Никола Чанев отново ми стопли душата. Благодаря и на редакцията. Светли празници, благословени да сте!

Анонимен
24/12/16 18:22

Големи сте.Поклон.

Анонимен
25/12/16 11:04

Bravo neka ima povece takiva hora s golemi sirca

Анонимен
25/12/16 13:35

БРАВО! ДАЙ БОЖЕ ПОВЕЧЕ ТАКИВА ХОРА, ЧЕ В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ЗАГУБИХМЕ ВЯРАТА В ДОБРОТО.

Публикуване на коментар

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Харесайте ни...

Изпращане на мейл адреса ви:

 
24 родопи