Така излиза: Колкото повече са депутатите от Кърджалийско, толкова повече гурбетчии пращаме на Запад!?

Най-силно кърджалийско парламентарно присъствие (при конфигурация от 240 души) е имало в последото Народно събрание. Все още има! 8 нашенци ще получават заплати, командировъчни и полагаемите се на един народен представител бонуси поне до 22 януари 2017 година.

5-ма получиха квоти от 9-ти Кърджалийски многомандатен район: Цвета Караянчева от ГЕРБ, Лютви Местан (ДПС, но сега независим), Ердинч Хайрулла (ДПС) Шабанали Ахмед (ДПС, но сега независим), Мустафа Ахмед (ДПС). Почетният гражданин на Кърджали, министърът в оставка Вежди Рашидов също спечели депутатски мандат, но Бойко Борисов го вписа в листата на ГЕРБ в Пловдив. От Кърджалийско са още двама депутати – Салиха Емин (ДПС, избрана от Хасково) и Айхан Етем (ДПС, избран от Враца).

Колкото повече представители имаме в Народното събрание, толкова повече гурбетчии пращаме на Запад, а област Кърджали затъва! Куриозът беше, че един баща отписа от училище 4-те си деца, за да ги прибере при себе си в Западна Европа, и цяло едно селско школо бе закрито заради недостиг на бройки за сформиране на смесени паралелки.

Много депутати, много гурбетчии - странна констатация, която може да чуете от много кърджалийци, но още по-силна е връзката на парламентарния списък и последния анализ на Института за пазарна икономика, представен ни в края на ноември.

След трудно възстановяване на икономиката от кризата брутният вътрешен продукт (БВП) на Кърджали отново намалява като нарежда областта сред петте в страната с най-нисък БВП на човек от населението - почти двойно по-нисък (6041 лв./човек) от средното ниво за страната (11 574 лв./човек).

Инвестиционната активност в Източните Родопи е ниска. Здравеопазването в областта страда от недостиг на лекари и легла в болниците. Кърджали е най-сигурната за живеене област от гледна точка на регистрираните престъпления, но само това не стига. Голяма част от населението все още няма достъп до канализация, а пречистването на отпадъчните води е символично.

След четири години ръст, през 2015 г. заетостта в областта отново намалява до 58,8% при 62,9% за страната. Наред с това икономическата активност на трудоспособното население рязко намалява и Кърджали се превръща в една от трите области с най-ниска икономическа активност през 2015 г. - 60,3%, или с 9% пр.п. по-малко от общия показател за страната (69,3%). Безработицата е много ниска – 2,3% при 9,1% за страната през 2015 г., но това се дължи на факта, че голяма част от населението не е икономически активно, т.е. не търси активно работа.

По средногодишен доход областта е на предпоследно място след пореден спад до 3393 лв./човек от домакинството през 2015 г. Работната заплата в областта също е значително под средната за страната въпреки ръста през последните години. През 2014 г. средната годишна брутна заплата на наетите в област Кърджали достига 7222 лв. при 9860 лв. за страната. Проблемите в икономиката и доходите обясняват високия дял на населението, живеещо с материални лишения – 41,6% при 33,1% за страната през 2013 г.

Кои от 8-те нашенци в Народното събрание какви шансове имат за парламентарно присъствие и след март 2017 година? Четете по-късно само в 24rodopi.com