Поредна кампания „Купи им съвест” с SMS за левче

В Хитрино отново погребахме държавата, все плащат най-бедните

Горчиви сълзи за пореден път сподавиха предпразнично цял един народ. Боли всеки път. Болката се усеща, но възприятията са хронични. Станаха десетки дните на национален траур в последния четвърт век. Трагедиите винаги започват с ужас, преминават през спасителни кампании и отшумяват с времето без да е наказан нито един виновник за тях. За чистата им съвест плащат най-бедните, плаща народът. Понася на плещите си кръста на едно нехайство, безхаберие преминало в отегчително презрение към малките проблеми в една опърпана държава. И така до следващия път. Ведно с трагедиите плащаме и за възможността в края на годината едни хора в държавата да грейнат от удоволствие за събраните милиони за едни други хора, за които нито те, нито подопечните им институции правят каквото и да било през останалите 11 месеца.

„Българската Коледа” е индулгенцията за недъгавите „държавници”. Отново плащаме ние. Лесно е, кратък номер и лев без ДДС, за да свършим това, което държавата може да „изцери” и да не се налага повече лечение. Лицемерие струи от екрана, а насълзените очи на водещите, само след ден ще бъдат весело разтеглени в поредното риалити, което ще спусне завесата към онези-грозните, с болестите, за които никой не желае да се сеща, поне през следващите 11 месеца.

Но иде краят на годината. Пазарува се масово, що към потребителската кошница не добавим и малко съвест, на кило? Лев парчето на краткия номер. Нужна ни е. Спасяваме самите нас, а и тях. Не нуждаещите се. Те имат нужда всеки ден, не веднъж годишно на ниво равносметка „пък аз добър ли бях тази година?”. Спасяваме онези, за които всички останали сме „другите”, с проблемите. С SMS спасяваме статуквото, в което държавата е вечно в катастрофа, а виновни няма…

Бедняците помагат винаги, политиците само „дават” от първо лице

„Кажи колко пари ти дадох предния път…”, „Тук оставихме 15 милиона лева…”. Тези слова, ведно с всякакви разпределения на баници представляват завършения политик на прехода. Персоната, пръкнала се от стомашните катаклизми след опоскването на 111 000 квадратни километра трапеза. Звучаща натрапчиво като оригване насред строги пости.

„Кой е новият номер за събиране на пари за бедстващите? Ще пусна едно съобщение по телефона, а после и друго за децата, които се нуждаят от лечение. Аз и дядото винаги пращаме”, казва старица, излизайки от пощенски клон в малък родопски град. Взела е пенсията. Готова е да даде и за благотворителност. Иска всички да помогнат, а дори с едно левче ще се натрупат толкова средства, че отново ще има усмивки по лицата на хората в нужда. Тя няма да получи коледен „бонус” към пенсията си заради едно левче. С толкова превишава бариерата за „бедност”. Това обаче няма да я спре да прати две левчета за кампанията. С останалите й пари от пенсията няма да влезе в разбирането на едно министерство за „крайно нуждаещи се”. Тя и сега се чувства така, но смята, че има хора и в по-тежко състояние. Може би щеше да е много по-успешен социален министър от всички изредили се. Щом с една жалка пенсия успява да прави чудеса? Малки, но лично свои. И това я прави щастлива.

Да живееш с 9 лева на ден и да мислиш за околните

9 лева на ден. Това е средният доход на лице от домакинството в област Кърджали. 14 лева са изчисленията са съседната Смолян. Всеки трети кърджалиец и всеки пети смолянчанин живеят в лишения. Тоест, те не могат да си позволят елементарни неща в бита. Или ако го сторят с едното, то това неминуемо ще е за сметка на другото. Това са бедните хора. Но това са и цифрите, които никога не могат да изпълнят докрай картината. В тях се губят винаги нюанси.

Почти всеки жител на двата региона е готов да се включи в кампанията за набиране на средства за пострадалите в Хитрино, както и в традиционната инициатива в помощ на болни деца. Освен с SMS-и, родопчани ще помогнат и с дрехи, и с храни. Кампаниите вече започнаха, а първите помощи пътуват към пострадалите.

„В бедата няма етнос, няма религия. Тя може да сполети всеки. Да бъдеш човек въпреки своето собствено положение, е нещо много голямо. Длъжни сме да помогнем. Утре ние може да изпаднем в това положение и също ще разчитаме на хора от други краища на страната, които със сигурност ще ни подадат ръка”, убеден е 45-годишен родопчанин. Той и семейството му са участвали в кампанията с пари и дрехи. „Когато хората си подаряват надежда, значи тогава има бъдеще за целия свят”, категорична пък е съпругата му.

Добрина и алчност, въпроси без отговори

„Защо само веднъж годишно се правят тези кампании за децата? За тях има само един ден в годината за надежда и това е Коледа?”, пита около 50-годишна жена от Кърджали. По думите й, участва във всички благородни инициативи, които се правят в Родопите и страната.

„Събират се много средства, но на хората в нужда те им трябват през цялата година. Как да кажеш на болно дете, че помощ ще има, но трябва да изчака докато стартира кампанията? В техните очи е събрана цялата мъка на света, а ние трябва да ги убедим, че тя може да бъде изцерена едва веднъж в годината? Правото им на живот и щастие е побрано в рамките на месец. Мъката им наистина е неописуема. Тя се показва едва в края на годината или след като непоправимото се случи. А то е непоправимо защото после се оказва, че години наред никой не се е интересувал от тези проблеми, които в крайна сметка водят до трагедията. И най-виновните започват да показват най-голяма загриженост. За обикновените хора остава само да помогнат със своята лепта. Как може толкова добри и толкова лоши и алчни хора да има на едно място?”, пита отново жената.

Отговор няма да последва.

***

„Германски военен министър си бе подал оставката защото качил килимче в самолета. То му било подарено от военния контингент в Афганистан по време на негово посещение там. Гръмна скандал как така се използва държавен транспорт за личен багаж. Човекът просто си замина от властта, доброволно”. Думите са на млада жена от Родопите, завършила образованието си и останала да живее и работи в Германия.

Най-трудното нещо е да й се обясни защо „гафчетата” на всяка една власт в България остават „ненаказани”. За всичко останало пък е направо непосилно.

Жельо МИХОВ,

24rodopi.com

На снимките:

Трагедията в Хитрино;

Драма в Родопите след активизирало се свлачище;

Нова надежда с SMS