Да покажем на света, че в Кърджали няма омраза, да живеем в дух на толерантност и уважение

На 31 декември, непосредствено преди да започнат „всенародните„ празненства по случай настъпването на Новата година, за няколко мига обичам да си правя равносметка на изминалите 365 дни, да намирам хубавото в тях, да отправям поглед към лошото и поне за няколко минути, да постигна мир със себе си. Като цяло досега съумявах да изпратя повече добри години, отколкото лоши. Тази година обаче, залисан в подготовката за празника, забравих за тази си привичка и се сетих вечерта на първия ден от новата 2017 година. Този път обаче погледнах на годината от друг ъгъл, излязох от собствената си кутийка и отправих поглед към това, което ни заобикаля. Отминалата 2016 г. бе годината, в която загинаха тридесет и четири души, близо двеста бяха ранени, след като трима терористи атакуваха летище „Завентем“ и метростанцията „Малбек“ в Брюксел. Камион, управляван от тунизиеца Мохамед Булел, прегази стотици хора на крайбрежната алея в Ница, загинаха осемдесет и четирима, над триста бяха ранени, а в Берлин в атентат близнак, на Коледен базар през декември, с живота се простиха още дванадесет човека. Но сякаш най-жестока бе тази година към нашите съседи в Турция – общо в атентатите в Анкара, в Истанбул - на летището "Ататюрк" и край стадион „Бешикташ“ бяха убити седемдесет и осем души, над 450 бяха ранени! И сякаш, за да нахвърлят най-ужасните краски в този пейзаж, авторите на тези зверства, завършиха своята адска картина в мегаполиса Истанбул - бар „Рейна“ през Новогодишната нощ. Загиналите в тази кървава баня са тридесет и девет. Тридесет и девет души, чиито единствен грях бе, че се забавляваха. Тридесет и девет човешки същества, християни, мюсюлмани, а сигурно и атеисти. Тридесет и девет свещи, които горят в душите ни, тридесет и девет кървави дара, които паднаха в олтара на омразата! Дори онази висша сила на небето, която част от нас наричат Господ, а друга част от нас Аллах, ни гледа от небето и плаче с кървави сълзи. Плаче, защото няма бог, който да оправдае зверствата, извършени в негово име, плаче защото няма бог, който да приеме в своите обятия безумците, сътворили тази жестока вакханалия. Някъде бях чел, че през 2016 г. се води битка между два свята коренно различни един от друг. Да, но не между света на мюсюлманите и света на християните, битката е между нас и тях – нас, нормалните изповядващи християнство, ислям, будизъм и тях – безумците, които нямат религия и ценности. Те дори не са и хора, освен в най-грубия, биологичен смисъл на тази дума. Та кой ЧОВЕК може да причина това, което причиниха те! Как някой, разплакал стотици майки, които никога повече няма да видят децата си, стотици мъже и жени, които никога повече няма да видят своите близки, стотици невинни деца, напразно чакащи своите родители, може да се нарече ЧОВЕК! В Бургас, Брюксел, Ница, Мюнхен, Истанбул и навсякъде по света се води война, в която ненадейно, желаем или не, участваме и всички ние. Война между Доброто и Злото в най-чистия й вариант. Оправдание за това, което извършиха, не може да има. Терорът няма религия, цвят на кожата, етнос. Той няма лице или по-скоро има - лицето на омразата.  Някой беше казал, че терорът е средство, с което малките общности могат да победят големите държави, но ако това е било валидно през 20 век, то през 21 звучи кухо. Не разбирам как изтреблението на невинни жени и деца помага на нечия кауза, как мъж, въоръжен с автомат влиза в дискотека и избива хора, друг, седнал зад волана на камион прегазва стотици и всичко това ги прави мъченици. Не, баста, това не са мъченици и Аллах няма да ги покани в рая. Това не е джихад /свещена война/, това което вършат е свещена глупост. Те не могат да победят, защото всеки техен взрив ни прави по-силни, по-обединени. И ако до преди година – две, трудно някои разбираха моята теза – днес е видно, че тук не става въпрос за битка на религии, тук става въпрос за война на ценности! Аз, християнинът плача за моите братя мюсюлмани, които загинаха в „Рейна“, вие, мюсюлманите плачете за своите християнски братя, загинали в кървавите атентати в цяла Европа. Но този плач отминава, той се превръща в гняв. Гняв срещу онези, които дръзнаха да разрушат живота ни, гняв срещу онези, дръзнали да изкривят религията ни, гняв срещу онези, дръзнали да избиват близките ни. Наскоро моя приятелка мюсюлманка ми разказа за интервю с бащата на полицай, загинал в поредния атентат в Турция. На погребението на детето си, човекът стоял с гордо вдигната глава и заявил, че има петима синове и не би ги спрял да се включат в тази борба, защото тя е борба за народа и родината. Заявил, че няма да плаче, защото синът му е умрял като герой, опитвайки се да защити обикновените хора. Поклон пред този полицай, поклон пред всички невинни загинали през 2016 г. И нека всеки от нас, влизайки в църква или в джамия да отправи една молитва за всички тях. А после всички ние, да спрем да търсим това, което ни разделя и да прегърнем това, което ни обединява. В мига, в който мюсюлмани и християни, българи и турци осъзнаем, че всъщност сме братя, те ще загубят. Ще загубят, защото терорът не може да изгражда, той може само да руши, ще загубят, защото ние се борим за живота, дома и децата си, а те се борят с бесовете си.

2017 г. е година за ново начало, година, в която всички хора по света трябва да погледнат в душите си и да открият добротата. Трябва да забравим различията и заедно да изградим един обединен и мирен свят, свят без омраза, без войни. Трябва да живеем в дух на толерантност и уважение. Длъжни сме да го направим ако не искаме нашето бъдеще да прилича на снимките от кървавата 2016 г. Ние можем и нашият град, нашата държава, са пример за това. Нека покажем на света, че Кърджали е градът, в който няма омраза. Нека покажем, че в нашата малка България няма значение религията, която изповядваш, езикът, който говориш, а само това какъв човек си – добър или лош. Направим ли го, то 1300 г. след създаването си, ние отново ще покорим света. Този път с доброта и човечност.

Щастлива нова 2017 г. и нека Бог/Аллах закриля всички Ви!

Никола Чанев

24rodopi.com