Малко предисловие…
Участвали в конкурса „Левски днес“ за 2017 година са 42-ма в две възрастови групи. До 18 години - 33 творби, а над 18 години - 9. Трябва да се каже, че текстове са изпратени и от други градове на страната.
Днес след отбелязването на трагичната смърт на Дякона пред паметника на Левски в Кърджали, след като гвардейците си тръгнаха, вяло обявиха на микрофона, че имало организиран конкурс. Гражданите вече се разотиваха за добро в този случай, защото ако бяха останали щяха да разберат, че от 33 участвали ученика има само ДВЕ ВТОРИ НАГРАДИ… Поздравления за наградените! Първа награда няма, трета също, а поощрителни въобще. Явно трудът на тридесет и едно деца е отишъл на вятъра, явно тридесет и един ученика не отговориха на високите изисквания за първо и второ място на многоуважаемото жури, което и до този час не е известно никому (б.а. в статиите на медиите никъде не са упоменати имената им. Знае се само, че са шестима местни творци. Искам да подчертая, че аз не съм сред тях).
За Левски се пише и лесно и трудно. Лесно защото трябва написаното да идва от сърцето, а трудно защото всичко е казано… Или всичко може да се каже и по друг не изричан до ден днешен начин…
Трудът на нашите деца (б.а. моите деца не участват в конкурса) трябва да бъде възнаграден. За това, че отделиха време и казаха със свои думи какво е за тях Васил Иванов Кунчев, свързвайки го с днешната ситуация… Отделиха време между многото си уроци, домашни работи и девет часовото целодневно обучение аз ги НАГРАЖДАВАМ С ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА, всеки един участник в първа възрастова ще получи книгата с автограф от автора „Черупчица и Седефеният Рибко“ ЗА ДОСТОЙНО ПРЕДСТАВЯНЕ В КОНКУРСА„Левски днес“ за 2017 година.
Що се отнася за втората възрастова група там положението е още по-лошо. НЯМА НАГРАДЕНИ! Няма първа награда, втора също, а поощрения съвсем!!! Правилно прочетохте. НЯМА НАГРАДЕНИ!!! Отново Кърджали е пръв в страната – прецедент в конкурс да НЯМА НАГРАДЕНИ!!!
Дори да приемем, че художествената стойност на участвалите НЕ отговаря на очакванията на многоуважаемото неизвестно жури, то такива са реалностите ДНЕС.
И за да няма спекулации, кой, какво и защо… Ще публикувам текста с който участвах аз...
Може да се поспори дали е есе или не, но водена от това, че за да има конкурс трябва да има участници изпратих и моето виждане за ЛЕВСКИ ДНЕС.
Син сън като очите ти, Дяконе
Добре дошъл!
Аз искам да ти кажа, Левски… Добре, че се яви във моя сън.. Че тука днес ни грабят политици , съсипват майката Земя. От сутрин та до вечер блеят, от телевизии и радиа… И тихомълком те копнеят да завладеят цялата страна…
За сто и петдесет години могат само – в кабинети с махагонови кресла, да слагат твоя лик зад гърбовете си, и да забравят твоите слова: “За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно“.
Загърбили веднъж човешкото, и теб загърбиха в деня… Във който пипнаха създадените от всички нас блага. Добре дошъл, но май, че няма… Да ти разкажа всички тез неща… Защото трудно ще ти е в безкрая, да носиш тяхната вина.
Ще те погаля по челото, и ще помилвам златната коса. Ще се стопя в синият ти поглед, ще се опитам да те уверя… Че саможертвата ти е достойна, и шапката ще си сваля.
Преди да тръгнеш, погледни ме… Днес всички българи изглеждаме така.
Добре дошъл!
Довиждане ти казвам…
И светлина по пътя ти във вечността!
Маргарита Павлова
24rodopi.com
Post A Comment: