Книги не четем, в музей не стъпваме, но…Калабалък в нета – пълно с плът, чалга и хардкор кифли

„Стойка на кифла: Чантата виси на едната ръка, в другата смартфона, шалвари тип „насрах се” и очила като маска на оксиженист!”.
Едно от творенията, обикалящо социалните мрежи с цел да ни обрисува съвременната „дама”, наричана на галено с наименованието на мека тестена закуска, обикновено отвътре с мармалад или шоколад. Могат да се намерят стотици хиляди подобни, с които едновременно се контактува, показват се чувства и обществени нагласи. В съвременното общуване с телефон в ръка присъстват и огромно количество задници, цици, мъжки и женски полови органи. С бързи движения на пръстите, скоростен интернет и почти нулеви умствени и устни напъни-мохабет с огромна доза кеф хем за лична, хем за обществена консумация. Голямо „мазане” с пръсти по дисплея докато върви кафенцето. „Само да не спрат ньета и планьета”, както рече Хазарта в едно парче…


17% от децата в Родопите са „пристрастени” към интернет

Според проучване на Националния център за изследване на общественото мнение, 91% от учениците ползват интернет между 3 и 6 часа дневно, а през ваканциите 11% от тях прекарват най-много време пред мониторите след полунощ.
Данните за Родопите сочат, че 17% от ученици са в риск от интернет зависимост – удължават непрекъснато престоя си пред монитора и често не могат да се самоконтролират, а при настояване (най-вече от родителите им) да преустановят своите онлайн занимания, те преживяват чувство на безпокойство и раздразнителност. Те признават, че почти винаги пребивават в мрежата по-дълго, отколкото първоначално са възнамерявали. Една пета от тях използват интернет като начин за избягване на свои проблеми или за разведряване на лошото си настроение и преживяват симптоми на депресивност и тревожност когато са офлайн, сочи анализът. Според специалистите, учениците са рискова и уязвима група, тъй като имат непрекъснат и лесен достъп до интернет и гъвкав дневен режим. От друга страна, точно тези специфики дават възможност за ранно идентифициране и предотвратяване на разглеждания проблем, посредством най-удобния и лесен за изпълнение подход, базиран на познанието - образователния подход. За целта е необходимо родители, настойници, училищен персонал, да се запознаят както с рисковете от видеоигрите, хазарта, сексуалното поведение онлайн и социалните мрежи, така и със здравните рискове при дългия престой пред монитора…
И как да стане това?

Книги, театър, музеи – забрави!

Родопчани не обичат да четат, ходят рядко на театър, а в музей вероятно не са стъпвали от ученическите си години. Това е картината на културния живот в планинския регион.
Едва 235 на 1000 души са посетили музей в рамките на година в Смолянско, а 194 на 1000 пък са посещенията в библиотеки, сочат данните на Института за пазарна икономика. Посещаемостта е три пъти по-ниска от средната за страната.
10 800 родопчани са ходили на театър в рамките на година.
150 на 1 000 души посещават театрални спектакли в област Кърджали при 302 на 1 000 средно в страната. Един на всеки 4,5 души в региона пък е стъпвал в библиотека за година. Любителите на книгите са двойно по-малко спрямо средните показатели за страната. 88 от 1 000 кърджалийци са посетили музей в региона при 664 на 1 000 за страната.
Изводът: В Родопите културният живот куца.

Започва духовното окуцяване

Учител:
Не толерираме използването на мобилни телефони в час. Но няма как и тотално да ги забраним. Днешният ученик е издигнат до статут на свещена крава. Той не може да е стресиран, не може да е изгонен от час заради поведението си, не може да бъде дори пляснат. При недостиг на ученици, това би било безумие от страна на учителя, който просто ще си навлече допълнителни проблеми.
Децата растат в крак с технологиите и това от една страна е много добре. Но информацията, до която безпрепятствено достигат, не може по никакъв начин да се контролира от страна на преподавателите и родителите. Там е проблемът. В тъмната страна на интернет, която остава скрита докато някое дете не пострада. Социалните мрежи както полезни, са също така и опасни. Упражняването на виртуално насилие като начин за разрешаване на спорове между обидливи тийнейджъри до голяма степен може да повлияе негативно на психиката им. Проблемът на подобен род общуване е, че не могат да се открият първите признаци, че нещо не е наред. Последиците могат да бъдат страшни.

Ученик:
С влизането в тоалетната сутрин, влизам и във Фейсбук. Проверявам какво са пуснали останалите, лайквам и добавям по нещо. Така е през целия ден. Обменя се информация, главно клюки и такива работи. Например-къде ще се ходи довечера на купон, коя мадама ще е там. Клипчета с порно са като химикал и тетрадка в чантата. Ако някоя позната мацка се е проявила, веднага става звезда в коридорите. Хардкор кифлите са вървежни.

Преподавател във ВУЗ:
Ако трябва да съм честен, поне 50 на сто от студентите, които приемаме не трябва да помирисват висше учебно заведение. Те идват „окуцели” от средното си образование. Не можем обаче да виним колегите за кадрите, които ни пращат. Знания се придобиват когато и от двете страни има желание. В противен случай е наказание и за преподавател, и за ученик. Пред мен са заставали млади хора, които сричат, а писането им е безобразно. Но те имат амбиция – искат „вишу”, и туй то! Още по-тежкото е, че ако прекъснат, то те ще отидат в друг университет, където рано или късно ще завършат. И какво се получава? „Знаем, че не стават, но ги пускайте на изпити, че ще плащат такси другаде”.
Образованието ни е в тотален колапс. Създаваме неандерталци с първично поведение, които от ранна детска възраст копират ненормални модели. Достъпът до тях е най-лесното нещо…

И когато телефонът стане даскал, идва спреят

Нека не се учудваме, когато видим нашарени сгради със слова, достойни за примати. Това е връх. Изкачен е след като на телефона с интернет му е паднала батерията, а образованието и добитата култура от него трябва да бъде изобразена подобаващо.
А има толкова неща, които могат да бъдат научени онлайн! Ученето обаче е за хората, копирането-за маймуните.
Жельо МИХОВ,
24rodopi.com
На снимките:
Това е новата философия. Автори няма, по-лесно е да се препраща;
Ех, че радост във фейса, за едно левче!