В Одрин – „кърджалийският пазар“, най-доволни са гърците (снимки)

„Никой не държи турски лири под дюшека. Сакън, ако имате турски пари, харчете ги. Изпаряват се. Четирилистна детелина под възглавница може с чудо на евро да се обърне след време, но от лирите губите категорично. Преди месец купих лири за около 1000 лева, забавих се с пътуването заради бронхита, сега съм с близо 200 лева на „червено“. Няма защо да ги обменям, ще ги харча в края на седмицата в Одрин. Лирата пада, но цените са си като миналия месец“, твърди пред 24rodopi.com Гюнай Емин, таксиметров шофьор, който през уикендите кара хора на пазар в Одрин.

През 2013 година една турска лира се купувала за 83 стотинки, четири години по-късно - в средата на януари 2017 година, цената на лирата е 48 стотинки. Това отбелязва „Olay Bg“. В края на 2016 година една лира вървяла за 60 стотинки, а само месец по-късно е „олекнала“ с още 12 стотинки.

Само за няколко месеца през миналата година лирата се е понижила с 20% спрямо долара заради политическите трусове и опита за преврат в държавата. Припомняме, че световните икономически агенции отбелязаха, че инвеститори започнаха веднага да изнасят капиталите си, което съвпадна и със силната волатилност на валутните пазари в края на лятото. Последва още един срив с 8% спрямо долара и след изборите за президент в САЩ на фона на масовите разпродажби на валутите на развиващите се пазари. Централната банка на Турция прави опити да спре срива на лирата и да не допусне рязко нарастване на инфлацията, но засега без успех.

На 30 януари една лира се купуваше за 46-47 стотинки.

„Печелим в Кърджали, харчим в края на седмицата в Одрин – това е положението“, това пък коментира пред наш репортер Исмаил Реджеб, компютърен специалист в частна фирма. „От храна до мебели всичко е на сметка. Дори да си поръчаш холова гарнитура и секция в Одрин, заедно с пътните разходи, пак си на сметка“, коментира той.

Нашенци купуват всичко – храни от „Мигрос“, дрехи от „Марги аутлет“, а от покрития пазар - от подправки до дънки.

Исмаил и съпругата му са избрали мебели в магазин в Одрин. „Същите ги видяхме изложени и в Кърджали, на известна марка са. Цената тук беше 3000 лева, а в Одрин – 2200 лева. Платихме още 300 лева за транспорта и спестихме 500 лева“, пресмята той. Скъпо според него е кафето, месото - особено телешкото, и други неща, които обаче са много по-малко от артикулите, които купуваш на сметка.

„Дюнер в Одрин можеш да хапнеш на кърджалийска цена, но много по-качествен и вкусен. Лахмаджунът в Кърджали е 3 лева, а в Одрин – 6 лири, което е почти еднакво“, пояснява Исмаил.

Според него най-доволни от сриването на лирата са гърците, които живеят до границата с Турция. „Гърците са с по-високи минимални и средни заплати от нашите и видимо са много щастливи от това, че за едно евро купуват 4 лири. Затова през уикенда в Одрин се чува повече гръцка реч, отколкото българска“, подчертава компютърният специалист.

Ремзи Халил е от търговците, които пътуват между България и Турция от зората на демокрацията. „Аз съм енциклопедията на алъш-вериша.  Още от времето на визите, когато всички прекарвахме цигари и уиски и избивахме парите за екскурзията и визата“, пъчи се той и грабва вниманието ни с „артикула на деня“. „Точно днес в процентно изражение най-много сметка има в марулите. Една марула на пазара в Кърджали е 2 лева, а в Одрин, къде-къде по-хубав зеленчук, е 2 лири, т. е. един лен. Аз ще пътувам утре и ще си купя лефер, който е около 2,5 пъти по-евтин от миналата година“, казва бай Ремзи. Леферът, наричан още чернокоп, вървял за 30 лири преди месеци. „Тогава за тези пари получавах една риба, сега ми дават две със същата големина или три по-малки“, казва старият търговец.

24rodopi.com
На снимките:
Торбите за България са пълни, отваряй багажника!
Не цени, направо мехлем за душата