Депутатът проф. Иво Христов алармира: ДОСТ иска Кърджали и цяла Източна Румелия да стане част от Турция

Партия ДОСТ иска цяла Източна Румелия да стане част от Турция, алармира депутатът от коалиция „БСП за България“ проф. Иво Христов в Пловдив по време на сбирка на гражданската инициатива „Кога, ако не СЕГА? Кой, ако не ние“, пише „Труд“.

Според професора, ДОСТ са били прецедентът на последните парламентарни избори, тъй като за първи път в тях е участвала партия, финансирана и организирана от чужда държава.

„Въпреки широко разпространеното клише, ДПС никога не е било оръжие на Анкара. И затова България избегна съдбата

на Югославия и Босна, макар и на цената на обръчи от фирми, клиентелизъм, корупция и цели региони в страната, отдадени като феодални владения. Това, което идва по линия на ДОСТ обаче се цели не в отделни региони, а в цялата държава – иска се цяла Източна Румелия да стане част от друга държава“, предупреди анализаторът, който обвини родния политически елит, че е допуснал регистрацията на ДОСТ, заигравайки се с Ердоган.

Според проф. Иво Христов за първи път имаме огромен проблем, допуснат от политическата ни класа, която няма елементарна представа за света. „Засега този проблем беше частично капсулиран с неуспеха на ДОСТ да влезе в 44-ото Народно събрание, но се вижда, че турският етнически вот в чужбина е овладян от небългарска партия. ДОСТ имат потенциал за растеж на българска територия предвид постигнатите резултати в Кърджали, Бургас и Айтос.

Опасявам се, че в най-близко време и при ново парламентарно завъртане на рулетката ще се възпроизведе съдбата на Македония. Там се започна с една албанска етническа партия, после станаха 2, а сега са 4. Поставиха на масата платформа, написана в Тирана, и се заговори за края на Македония“, обясни професорът геополитик.

Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 година.

Границите на Източна Румелия са определени с член 14 на Берлинския договор. На изток областта опира Черно море. Границата с Княжество България минава на север по билото на Стара планина, спуска се от него между Пирдоп и Душанци до река Тополница, минава между Ихтиман и Вакарел и достига Родопите източно от Самоков. Южната граница минава по северните склонове на Родопите до Арда, прекосява Марица над Мустафа паша (днешен Свиленград) и по северните склонове на Странджа стига до морето северно от Василико (днешно Царево).

Двадесетина помашки села в поречието на Въча не признават източнорумелийските власти и остават фактически самостоятелни до 1886 година, когато са поставени под пряка османска власт.

Общата площ на Източна Румелия е 32 978 квадратни километра.[4]

Населението на областта, по административно събрани данни от края на 1880 година, възлиза на 815 951 души. Според преброяване от началото на 1885 година, то достига 975 030 души. Етническият му състав е преобладаващо български – 70 %, турците са 20 на сто от населението.

По данните от 1885 година 74,93 % от населението (730 637 души) изповядва православно християнство. Другата значима верска общност е мюсюлманската – 224 536 души (23,03 %). Шестте най-многолюдни града към 1880 година са столицата Пловдив с 24 053 жители, Сливен (16 593), Пазарджик (14 380), Стара Загора (13 279), Хасково (11 790) и Чирпан (10 477).

Основният дял от източнорумелийското население е съставен от земеделци, в мнозинството си дребни стопани. Занаятчийското съсловие намалява рязко в сравнение с периода до Освобождението. Интелигенцията е относително многобройна, а работниците съставляват незначителна прослойка предвид слабото развитие на индустрията.

24rodopi.com
На снимките: Иво Христов пред избиратели в Кърджали. Професорът гостува в града край Арда по време на предизборната кампания