Възмъжаване

Малкото момче знаеше, че в махалата има зли кучета. Беше идвало и по-рано, но с баща си. Сега бе само и беззащитно. Бяха го изпратили за квас. Предпазливо се приближи до къщите с надеждата, че ще остане незабелязано. Поседна в тревата и зачака някой да се покаже. Не му достигна кураж да се приближи. Може би остана така около пет минути, когато се чу лай, а миг след това две задъхани гончета се втурнаха към него. Момчето скочи незабавно, плю си на петите и с всичка сила се втурна назад по пътеката. Но колкото и да се стараеше, кучетата бяха значително по-бързи от него и скоро го застигнаха. Сърцето му биеше до пръсване, не можеше да си поеме дъх, всеки момент щеше да рухне, изтощено до крайност. Тогава то се спря и се обърна. Нямаше какво друго да стори. Просто се предаде. Виждайки реакцията му, връхлитащите го псета се спряха като заковани, погледаха го мълчешката няколко секунди, смутено подвиха опашки и хукнаха страхливо надолу.

Изведнъж момчето бе пораснало, извиси се и възмъжа. Грабна една пръчка и изпълнено с решителност и други непознати му досега усещания, тръгна към къщите.

Страхил Алексиев,

Кърджали