Обявите валят, персонал трудно се намира, а на учениците им се бачка
Наближава 1 май, Денят на труда и на международната работническа солидарност. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. В социалистическите и комунистическите страни на честването на Първи май се отдава голямо значение, в съгласие с идеологията и твърдението, че тези страни се управляват от работническата класа. Денят на труда е един от официалните празници в Република България, както и в редица държави като Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.
По-възрастното население свързва 1 май с пищните манифестиции, на които се скандираха лозунги, прославящи труда и работническата класа. След 1989 г., 1 май е официален и неработен ден, но не се организират масови прояви. И все пак организирани концерти в чест на празника не липсват, на които хората си спомнят с носталгия времето, когато показваха новите си тоалети и скандираха „Да живей труда!”.
Дисциплина, бригади и купон
Точно тези хора ще ги чуете да си говорят каква дисциплина имаше тогава, всички работеха, нямаше безработни, а младите хора посещаваха задължително бригади – ученически и студентски. От тези бригади се освобождаваха само изявени спортисти или такива със заболяване. Ако по собствена воля не отидеш да се трудиш, тежко ти. В характеристиката ти ще пише, че си мързелив, нямаш трудови навици и си против развитото социалистическо общество. Учениците чакаха с нетърпение бригадите, защото си беше купон. Вадиш картофи, събираш сено, а някои ходеха и във вътрешността на страната да берат грозде, други плодове и зеленчуци. Вечер дискотека, емоции, свалки. По-големите връзкари се уреждаха и на международни бригади в бившите вече соц страни.
„Няма да забравя в Унгария какъв купон беше”, спомня си 46-годишната Анастасия. „На ден нормата ни беше да напълним десет щайги с праскови, а ние по 20-30 щайги пълнихме. Вечер, когато срещу името на всеки се записваше колко е изработил, поляците и чехите се чудеха да вярват ли на очите си. Те бяха много мързеливи. Накрая ни платиха много пари, които с удоволствие похарчихме в Будапеща, където последната седмица от бригадата бяхме на екскурзия. Тази бригада ми е била най-хубавата, защото работихме и ни платиха, докато на другите нямаше плащане”, разказва Анастасия. Жената си спомня как като е завършила средното образование не е била приета първата година в университет и веднага е започнала работа. „Нямаш право да се шляеш, като не учиш ще работиш, нямаше безработица тогава”, спомня си жената.
Все повече тийнейджъри търсят сезонна работа
Сега няма бригади, но децата притиснати от недоимъка на родителите си търсят начини да изкарат някой лев. Все повече ученици желаят да работят сезонна работа през ваканцията. Отдавна отмина времето, когато през летните месеци тийнейджърите живееха и отмаряха безгрижно на морето, при баба и дядо или в къщи. Сега е друго, мама и татко нямат възможност да дават много пари за джобни, а разноски си има и всеки млад човек. Данчо, който е 19-годишен, ще се ориентира към Слънчев бряг. По обява в сайт, с негов приятел отиват да работят като викачи пред заведение. За такива кадри има глад по морските ни курорти. Момчетата трябва да убеждават туристите да посетят заведението, от което са наети. „Трябва да си комуникативен, забавен, приветлив, да изглеждаш добре и да владееш чужди езици”, казва Данчо. Той е убеден, че ще се справи с тази работа, а и по морето си е голям купон пред скуката в Смолян, убеден е младежът. Заплатата, която се обещава е между 500-1000 лв., а отделно и бакшиши. Собственикът е обещал да не плащат пари и за квартира. Ще бъдат настанени в хотела към заведението.
И този сезон хотелиери и ресторантьори имат проблем с липсата на персонал, не само по морето, но и в Смолян. Търговците спасяват положението, като наемат ученици. Бум на обяви за набиране на персонал за морските курорти има в сайтовете за работа. Големи хотели и ресторанти търсят да назначат млади и амбициозни хора. Кампанията започва още през месец април. Най-търсени са сервитьори, камериерки, готвачи, бармани, рецепционисти. Въпреки голямата безработица обаче кандидатите не стигат заради ниското заплащане и тежкия труд без почивка. При това положение ученици спасяват туристическия сезон на морето, където има огромна нужда от кадри.
16-годишният Денислав след като приключи училище ще замине в асеновградското село Куклен, където ще помага за прибирането на плодове, зеленчуци и друга селскостопанска работа. „От много години помагам на баба и дядо в Куклен. Хубавото е, че всеки ден има пари, като закараме всичко на борсата и веднага ни плащат. Той не желае да „товари” родителите си с неговите разходи, а не му се стои и в Смолян, защото няма развлечения през лятото.
„Мисия Смолян” – чист град и заплати за ученици
Много ученици, навършили 14 години, от сега се наслушват дали и тази година ще бъде обявена младежката инициатива „Мисия Смолян”, свързана с разкрасяването и облагородяването на родопския град. Учениците ще работят по четири часа в продължение на две седмици на определени смени. Тази мисия се възприема като успешна от родители и ученици. От една страна децата се трудят при регламентирани условия, разкрасяват града, занимават се с трудовата дейност и получават възнаграждение.
Родителите са категорични, че като знаят цената на парите, децата ги харчат по-разумно и не се сърдят, когато им се откаже нещо.
Има и такива, които не са съгласни децата им да работят по морето, защото се притесняват, че могат да станат лесна мишена за измамници и сутеньори. Допускат да работят ако отидат при близък човек или с някой от тях. По-изобретателни тийнейджъри с добър чужд език, който учат в тукашната езикова гимназия, не крият, че правят преводи и дават уроци. Други заминават за бригади в чужбина, но това е свързано с доста средства и не могат да си го позволят много от родителите.
Има и такива, които бездействат и разчитат на джобните на родителите си.
В тежката икономическа ситуация всеки търси начин да се справи, както може. Ако преди години се учудвахме, че работят деца, то сега този факт се приема нормално.
Променят се ценностите, докато преди ученическите бригади са били повече за веселие и радост, сега младите хора се трудят, за да не бъдат в тежест на родителите си.
Николай Михайлов,
24rodopi.com
На снимката: Стотици ученици се възползват от традиционната „Мисия Смолян”
Наближава 1 май, Денят на труда и на международната работническа солидарност. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. В социалистическите и комунистическите страни на честването на Първи май се отдава голямо значение, в съгласие с идеологията и твърдението, че тези страни се управляват от работническата класа. Денят на труда е един от официалните празници в Република България, както и в редица държави като Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.
По-възрастното население свързва 1 май с пищните манифестиции, на които се скандираха лозунги, прославящи труда и работническата класа. След 1989 г., 1 май е официален и неработен ден, но не се организират масови прояви. И все пак организирани концерти в чест на празника не липсват, на които хората си спомнят с носталгия времето, когато показваха новите си тоалети и скандираха „Да живей труда!”.
Дисциплина, бригади и купон
Точно тези хора ще ги чуете да си говорят каква дисциплина имаше тогава, всички работеха, нямаше безработни, а младите хора посещаваха задължително бригади – ученически и студентски. От тези бригади се освобождаваха само изявени спортисти или такива със заболяване. Ако по собствена воля не отидеш да се трудиш, тежко ти. В характеристиката ти ще пише, че си мързелив, нямаш трудови навици и си против развитото социалистическо общество. Учениците чакаха с нетърпение бригадите, защото си беше купон. Вадиш картофи, събираш сено, а някои ходеха и във вътрешността на страната да берат грозде, други плодове и зеленчуци. Вечер дискотека, емоции, свалки. По-големите връзкари се уреждаха и на международни бригади в бившите вече соц страни.
„Няма да забравя в Унгария какъв купон беше”, спомня си 46-годишната Анастасия. „На ден нормата ни беше да напълним десет щайги с праскови, а ние по 20-30 щайги пълнихме. Вечер, когато срещу името на всеки се записваше колко е изработил, поляците и чехите се чудеха да вярват ли на очите си. Те бяха много мързеливи. Накрая ни платиха много пари, които с удоволствие похарчихме в Будапеща, където последната седмица от бригадата бяхме на екскурзия. Тази бригада ми е била най-хубавата, защото работихме и ни платиха, докато на другите нямаше плащане”, разказва Анастасия. Жената си спомня как като е завършила средното образование не е била приета първата година в университет и веднага е започнала работа. „Нямаш право да се шляеш, като не учиш ще работиш, нямаше безработица тогава”, спомня си жената.
Все повече тийнейджъри търсят сезонна работа
Сега няма бригади, но децата притиснати от недоимъка на родителите си търсят начини да изкарат някой лев. Все повече ученици желаят да работят сезонна работа през ваканцията. Отдавна отмина времето, когато през летните месеци тийнейджърите живееха и отмаряха безгрижно на морето, при баба и дядо или в къщи. Сега е друго, мама и татко нямат възможност да дават много пари за джобни, а разноски си има и всеки млад човек. Данчо, който е 19-годишен, ще се ориентира към Слънчев бряг. По обява в сайт, с негов приятел отиват да работят като викачи пред заведение. За такива кадри има глад по морските ни курорти. Момчетата трябва да убеждават туристите да посетят заведението, от което са наети. „Трябва да си комуникативен, забавен, приветлив, да изглеждаш добре и да владееш чужди езици”, казва Данчо. Той е убеден, че ще се справи с тази работа, а и по морето си е голям купон пред скуката в Смолян, убеден е младежът. Заплатата, която се обещава е между 500-1000 лв., а отделно и бакшиши. Собственикът е обещал да не плащат пари и за квартира. Ще бъдат настанени в хотела към заведението.
И този сезон хотелиери и ресторантьори имат проблем с липсата на персонал, не само по морето, но и в Смолян. Търговците спасяват положението, като наемат ученици. Бум на обяви за набиране на персонал за морските курорти има в сайтовете за работа. Големи хотели и ресторанти търсят да назначат млади и амбициозни хора. Кампанията започва още през месец април. Най-търсени са сервитьори, камериерки, готвачи, бармани, рецепционисти. Въпреки голямата безработица обаче кандидатите не стигат заради ниското заплащане и тежкия труд без почивка. При това положение ученици спасяват туристическия сезон на морето, където има огромна нужда от кадри.
16-годишният Денислав след като приключи училище ще замине в асеновградското село Куклен, където ще помага за прибирането на плодове, зеленчуци и друга селскостопанска работа. „От много години помагам на баба и дядо в Куклен. Хубавото е, че всеки ден има пари, като закараме всичко на борсата и веднага ни плащат. Той не желае да „товари” родителите си с неговите разходи, а не му се стои и в Смолян, защото няма развлечения през лятото.
„Мисия Смолян” – чист град и заплати за ученици
Много ученици, навършили 14 години, от сега се наслушват дали и тази година ще бъде обявена младежката инициатива „Мисия Смолян”, свързана с разкрасяването и облагородяването на родопския град. Учениците ще работят по четири часа в продължение на две седмици на определени смени. Тази мисия се възприема като успешна от родители и ученици. От една страна децата се трудят при регламентирани условия, разкрасяват града, занимават се с трудовата дейност и получават възнаграждение.
Родителите са категорични, че като знаят цената на парите, децата ги харчат по-разумно и не се сърдят, когато им се откаже нещо.
Има и такива, които не са съгласни децата им да работят по морето, защото се притесняват, че могат да станат лесна мишена за измамници и сутеньори. Допускат да работят ако отидат при близък човек или с някой от тях. По-изобретателни тийнейджъри с добър чужд език, който учат в тукашната езикова гимназия, не крият, че правят преводи и дават уроци. Други заминават за бригади в чужбина, но това е свързано с доста средства и не могат да си го позволят много от родителите.
Има и такива, които бездействат и разчитат на джобните на родителите си.
В тежката икономическа ситуация всеки търси начин да се справи, както може. Ако преди години се учудвахме, че работят деца, то сега този факт се приема нормално.
Променят се ценностите, докато преди ученическите бригади са били повече за веселие и радост, сега младите хора се трудят, за да не бъдат в тежест на родителите си.
Николай Михайлов,
24rodopi.com
На снимката: Стотици ученици се възползват от традиционната „Мисия Смолян”
kat neplashtad da si bagkat sami
ОтговорИзтриване