Отново у дома

Приятелят ми Бекир от съседното село Минзухар има осем крави. Години наред си вземам превъзходно мляко от него. Натиснаха го и го сковаха болести, съпругата му и тя се прегърби от многото работа. Не смогваха и решиха да се разделят с животинките. Бекир се беше договорил с негов колега от Петелово и му ги даде под наем, един вид. Млади хора закараха добичетата в кравефермата, отстояща от Минзухар на десетина километра. 

До тук добре. Приятелят ми и Бекие, жена му, си отдъхнаха. Беше им мъчно и пусто, но за пръв път се видяха свободни и по цял ден се чудеха какво да правят. Оборът грозно зееше, празен и безмълвен...

На третия ден след като се "отърваха" от малкото си стадо, Бекир бе полегнал в затоплената стая и докато си чатеше по телефона с приятели, чу познато, провлачено мучене. Надигна се припряно от леглото, погледна през прозореца и занемя. Осемте крави се бяха върнали. Бавно, тътрейки натежали крака, възрастният мъж излезе на двора. Горчиви сълзи закапаха по небръснатите му бузи. Подсмърчайки развълнувано, запрегръща кравичките си, заприказва им гальовно. Една от тях, жълтата Кара се оттърка от стопанина си, погледна го горестно с големите си, влажни очи и го заблиза с топлия си, грапав език по ръцете...

Страхил Алексиев