www.24rodopi.com

Чанев said: Колкото и да съскат змиите, доброто пак ще надделее

събота, април 150 коментара

Утре е Възкресение Христово, най-чистата и най-свята дата в православния календар. Не случайно теолозите го наричат празник на празниците и тържество на тържествата, ден, който вдъхва надежда за живот във вечността. Именно случилото се на Великден прави християнството такава притегателна сила за милиони хора, вярващи във величието на Господа Исус Христос. Бог Отец изпраща своя Безгрешен Син сред нас грешниците, за да бъде разпнат от нас и със страданията си на кръста да изкупи нашите грехове. Изпраща душата му в тъмнината на Ада, за да го пребори и да се върне оттам възкръснала заедно с тленното му тяло. 
Да изпратиш собствения си син, собственото си чедо на гибел, за да бъдат възнаградени с безсмъртие другите е пример, който следва да оцени всеки от нас. Вярващ или не, християнин или мюсюлманин. По рождение и по вяра съм православен християнин и искрено смятам, че моята религия дава най-много отговори за света, за душевността, за вечността. Същевременно с това съм и дете на своето време, човек който смята, че всеки има свободата да бъде себе си, да вярва в каквото желае и да почита каквото иска, стига да не вреди на другите. Аз вярвам, но не искам да натрапвам своята вяра никому.
Вярвам във Бог и знам, че той бди над всички нас. Вярвам, но не робувам на догмата. Знам, че Господ е един, независимо как го наричаме - Исус, Аллах, Йехова и хилядите други названия, които той има сред народите по света. Когато влизам в храма се моля. Моля се за моите близки, за моите приятели, за моя град и за моята родина. В дни като утрешния сякаш целият народ е в църквата. Всички се кръстим и славим името Господно, всички сме озарени от добротата и  милосърдието. Но тези дни са изключение, а през останалите какви сме. Сещаме ли се за вярата, за десетте Божи заповеди, за бедните, за бездомните. Отговорът на този въпрос едва ли ще ни хареса. Оглеждайки се около себе си виждаме нищетата, която ни заобикаля. Не нищета физическа или да речем финансова, а душевната нищета. Сякаш изчезнаха рицарите в нашето време, хората които се раздаваха за другите. Ние не отваряме вратите на дамите, та как - нали сме общество, което се еманципира. Не е на мода богатството на духа, тук властва златният телец, днес на почит не са добрите, честните, праведните, а тези лъжливите, мазните, пробивните, успяващи дори с цената на човешкия живот.
Живеем в свят, който загнива, загнива отвътре, защото забравихме какво е добро и зло, какво е почтеност, какво е истина и какво лъжа. Живеем в свят, в който на смелите казваме луди. А трябва просто за миг да поспрем, да погледнем около нас и да се замислим, да осъзнаем дали така искаме да живеем. Да надникнем в душите си, за да разберем дали там се крие онази малка искра, която аз наричам вяра, а вие можете да наречете както желаете, но която искра ще запали огъня на добрината. Та толкова ли много е нужно, за да бъдем човеци. Нима не можем да спазваме кодекса на честа, залегнал във всяка религия. Нима не можем  и ден без лъжа, без измама, без да нараняваме някого. Нима не можем поне за малко да бъдем изпълнени с любов! С любов към ближните, към тези които обичаме и тези, които обичат нас, а и към тези, които не ни обичат.
Забравихме ли да бъдем  хора, забравихме ли да отделяме къшей хляб за бездомника, лев за просяка или добра дума за някой страдалец.
Гледам в себе си, но гледам и във вас. И се усмихвам. Усмихвам се защото виждам светлина, виждам надежда. Днес ние сме в ролята на евреите, скитащи 40 години в пустинята, търсейки земята, която Бог им обеща. Обаче нашата пустиня е по-страшна, защото тя е духовна. Евреите търсеха кътчето обетована земя, а ние живеем в него, просто трябва да го видим. Някои казват, та какво толкова, ние сме като всички останали. Нима на изток и на запад не цари същото безвремие. Нима на север и на юг людете са по-добри, по-мъдри. Какво си се загрижил за вярата, за добротата, за Кърджали, за България, ако щеш. Гледай си кефа, живей си живота, не мисли за другите, те да не мислят за теб. Притаи се там долу, нисичко, наведи се като храст и ще си добре, що си се изправил, като бор стърчиш. То нали знаеш, преклонена главица сабя не я сече. Ще кажат, написах, ама не е точно, по-скоро тихо ще изсъскат от дупката си. И от тези змии много се навъдиха сред нас. Гледаш ги силни, страшни, слушаш ги и тръпнеш. Махат с пръст, заплашват и проклинат. Говорят, а не казват нищо, викат, а сякаш мълчат. Е, господа, не познахте, съскайки вие не разбрахте, че вашето време отмина. Народът, който до вчера държахте и тъпчехте, днес надига глава. Всички ние, и българи, и турци разбрахме, че е време да отворим широко очи. Разбрахме, че винаги има избор, макар изборът да не е лесен. Разбрахме, че не насъщният е важен, а благородството и честа. Не искаме вече нивите с тютюн и работа до сетен дъх под жаркото слънце, за да благоденствате вие, а да страдат нашите деца. 
Аз вярвам в моя народ, той не е народ на скотове и на лъжци. Той отваря очи и проглежда. Пустинята свърши и макар че не го осъзнавате, вие сте колоси на глинени крака. Доброто пак ще надделее и ще спасим душите си. Не можете да ни уплашите, изгубихме страха си, изплакахме сълзите си. Не можете и да ни купите, ние не сме за продан. Да, може да ни победите, човешко е да паднем в битка. Но знайте, след нас иде полкът на безсмъртните, на нашите деца и на техните деца. И те ще ви съдят, ще ви съдят жестоко за греховете ви, за тези години на гнет, за пропиления живот на своите бащи и своите дядовци. Те помнят всичко и никому не ще простят!
В утрешния свят ден идете на църква, приятели, запалете свещ и после се приберете при семействата си, поздравете се с „Христос Воскресе“ и отвърнете на другите с „Воистину Воскресе“, чупнете от агнешкото и бъдете щастливи. Не забравяте и комшиите мюсюлмани, занесете им парче козунак и червено яйце, нека и те бъдат част от нашия празник. Та те не са ни врагове, те са наши братя. А ако нещо от тази статия успя да ви докосне, не го дръжте в себе си, споделете го с близките си и нека заедно се борим.
А змиите, змиите нека съскат, защото съскат от страх.   
Никола Чанев
15.04.2017 г.
Специално за 24rodopi.com

Изпрати :

Публикуване на коментар

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Харесайте ни...

Изпращане на мейл адреса ви:

 
24 родопи