www.24rodopi.com

Вежди Рашидов: В досието ми пише, че на 9 години съм откраднал заек! Наивно е, смял съм се

вторник, май 90 коментара

„Досието ми е много интересно и ако го прочетете, ще видите, че цял живот са ме наблюдавали като много будно момче. ДС (Държавна сигурност – б. р.) е искала и мен да вербува, но има документ, от който е видно, че съм отказал. Питайте председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов има ли един явно отказал да сътрудничи на органите, той ще ви каже. Като войник съм отказал, не знам как не са ме смлели. Но цял живот са ме наблюдавали, следили. Имам даже едно криминално досие. Пише, че съм откраднал заек. Като дете на 9 години. Сега си спомням, че навремето край река Арда в Кърджали хората имаха зайчарници. И аз съм си харесал едно бяло зайче и съм си го взел. Свалил съм го в градинката пред блока да се храни. Дойде един чичко, хвана ме за ушите, каза: „Дай ми заека!”, лепна ми два шамара и ме даде на един милиционер. А аз обясних, че съм взел заека да го гледам. Та и това го има в досието ми. Наивно е, смял съм се“, разказва почетният гражданин на Кърджали Вежди Рашидов . Световноизвестният скулптор, който беше два мандата министър на културата, разказва в разтърсващо интервю във вестник „Ретро“ за живота си.
Депутатът нарича себе си „много странна птица“.
„Аз останах сирак много малък, на 10 години. После животът ме отпрати в едно сиропиталище в Студен кладенец. След това сиропиталище много малък процент от тези хора поемат по здрав път. Другите попадат в трудововъзпитателно училище или стават бъдещи бандити. Аз имах късмета да поема по здравия път. Първо много исках да стана музикант. Като малък свирех на цигулка, но  бързо ми мина меракът. Докато майка ми (бел. авт. – известната певица Кадрие Лятифова) беше на репетиции, се налагаше да я чакам и ме оставяха при художника на театъра. Там си рисувах. Така се появи желанието да стана художник.
Дойдох сам в София, спах на Централна гара, нямах пари за хотел. Всичко това са едни много хубави спомени. Интересен, шарен живот. От 1985 г. тръгнаха изявите ми. Получих златния медал на Ватикана, появиха се още награди, спечелих в Париж два месеца специализация, останах почти две години, зареди се низ от случки. Два мандата бях министър, сега и депутат. Такава беше моята съдба. Никога не съм гонил кариера. Моята кариера беше да стана добър художник. Да се надявам, че поне това съм успял, защото смисълът на живота е творчеството ми. Останалото просто се случи някак си“, твърди Вежди Рашидов.

24rodopi.com
Изпрати :

Харесайте ни...

Изпращане на мейл адреса ви:

 
24 родопи