„Изорано” земеделие на село и градски хайвани: Нивички край блоковете, крави по улиците и пусти баири

Баирите са пусти, стотици декари ниви са тъжна гледка. Всяка година села изчезват от картата, изгубили живот, а порутените къщи единствено запазват спомена за българското село, докато не изчезнат завинаги като останки от една погинала навеки цивилизация. Гледки, навяващи тъга. А, колко епохални постижения сме извършили с еврофондовете в сектор „Земеделие”! Но това е по телевизията, „платените” канали...

Кравите по селата влизат в „Червената книга”

Със 70 на сто са намалели кравите в Родопите. Стопани пък все по-рядко се навиват да започнат отглеждане на говеда. В същото време от бранша настояват за специален статут на семейните ферми в планинските райони. Причината за тревогата на животновъдите в Родопите е последната промяна на Наредбата, която касае получаването на субсидии за животни  под селекционен контрол. В нея за отглеждането на изчезващата порода българско родопско говедо летвата е вдигната за цяла България. Изискването е стопанинът да има минимум 20 крави, което ще изхвърли от системата родопските фермери. За 25 години кравите от породата в Родопите са намалели с близо 70%. „Години наред ние алармираме за този проблем с изчезване на кравите. Постигнахме една договореност и нова законова постановка, българското родопско говедо беше включено в защитени породи от изчезване и стопаните получаваха субсидия, която е необходима за всички семейни ферми. И последната промяна на Наредбата на практика обрича всички стопани от Родопите“, казва Милкана Йорданова, председател на сдружение „Планинско мляко”. По думите й, вече на пръсти се броят хората, които могат да си позволят да отглеждат 20 крави. „Знаете, типично за отглеждането за животни в планинските райони това са семейните ферми и трябва час по-скоро да има статут за тях. Такива примери има и в Ирландия, и в Исландия, и в Норвегия. Тези малки семейни ферми носят доходи на населението, на семействата. Тоест, бих ги нарекла, социални земеделски стопанства, те спасяват  семейството, могат да осигурят поне едно работно място“, добавя родопчанката.

Пък един мармот опакова „иновации” в станиол

Ферма със 130 щрауси само допреди години. Намира се в Родопите, но птиците в нея вече са три. Отглеждат се за атракция на туристите, които рядко си купуват огромните яйца. Мъка се чете в очите на първия щраусовъд в Южна България Димитър Чаталбашев. Започва да отглежда птиците преди 20 години.

„Нашата цел навремето беше да продаваме малки пилета, но вече няма търсене и прекратихме люпенето“, споделя родопчанинът. Мъжът добавя, че Румъния е много напреднала в този сектор, защото има субсидии за щраусово семейство. Стопани от съседната ни държава пък вече са изкупили щраусите в Северна България. По думите му, тук има много подходящи условия за отглеждането на птиците, но няма никаква държавна политика и стопаните се отказват.

Селото се оказа точно в града

Арда, „Върбалака”, „Сердика”… местата в Кърджали, привнесли селския уют в областния град с множеството си градинки. „Така беше навремето. Който изпревари, загражда и си прави местенце. Документи няма никой, но и на никого не пречеха. Постепенно обаче почнаха да строят и бутат. Стопаните стават все по-малко. На село не може да се ходи всеки ден, но на градинката в града е друго”, казва кърджалиец със свое земеделско местенце край бившата картинг писта. Има кокошки, сади домати, краставици, лук, картофи... Комшиите му дълги години са гледали прасета.

Меракът за собствено производство е видим дори под терасите на жилищни блокове във „Възрожденци”. Между панелите винаги има „мегдан” за посеви. Пред входове се вият асми, които редовно се обгрижват. Край нови кооперация се бучат колове за домати, опъват се огради-близки спомени за патриархалната идилия на селския бит. „Няма нищо лошо в това хората да си облагородяват площите край домовете. Но животните станаха много. Става три пъти крави ми изпасват китките и всичко останало”, жалва се жител на „Възрожденци”. Мини селският двор е току под терасата му.

Същевременно крави са окупирали целия град и от години са обичайна гледка по улици, централни булеварди, междублокови пространства, влизат дори във входове на кооперации. Компания им правят коне, а уличните кучета са с постоянно местожителство. Градските хайвани не изпитват никакъв страх от двукраките си съседи, нито пък от автомобилите им. Слизат от най-близките села и крайни квартали, а глоби не смущават по никакъв начин собствениците им.

„Аз искам да питам кой ми краде кравите и защо никой не прави нищо? На година ми изчезват поне пет!”. Въпросът е зададен към министър-председателя, дошъл на посещение на Перперикон. В подножието на Скалния град е наобиколен от земеделци от региона. Правото им на глас обаче е иззето единствено от разтревожения животновъд, чиито крави могат да се срещнат из целия град. Дори и в центъра, към който се насочват необезпокоявано по мостовете над Арда. После се връщат, сами. Чобанинът обикновено има по-важни политически въпроси отколкото съблюдаването на хайваните си.

Мляко от градска крава за левче литъра в кварталния магазин

„Запази ми пет литра мляко за сряда!”. Подобна поръчка може да се чуе в почти всеки гараж, превърнат в хранителен магазин в Кърджали. Собственикът вади тефтера и записва поръчката. Тя се изпълнява и от стопаните на градските добичета. Левче за литър, но „поне знаеш откъде е”. Все пак не пашуват на асфалта по улиците, използват го само за преминаване.

Бабички пък пласират реколтата от градините си и крайградските села от сергиите на пазара до всяко едно подходящо за търговия място-автобусни спирки, по-вървежни магазини и т.н. 

„Тази хитрува. Синът й всяка сутрин й носи стока от борсата и тя я представя за домашна”, разкриват възрастни жени на бизнес-пост пред хранителен магазин в централната част на Кърджали. Няколкото пейки са окупирани и не служат за отдих, а за скромни печалби и естествено-клюки. От същото място бивш премиер си бе закупил домати при посещението си в града. Дори бе взел пари назаем, защото портфейлът останал в колата. Остави 20 лева, барабар бакшиша, за няколко домата-кърджалийско градско производство. Без лев субсидия от Европа.

***

Нивите пустеят, селата обезлюдяват, а дори и кравите се „преориентират” към града. Мини земеделие за нуждите на населението, което се свива прогресиращо и бавно следва съдбата на родното село.
Жельо МИХОВ,
24rodopi.com

На снимките:
На паша край контейнерите в града;
Едно обречено животновъдство;
Коловете са забити пред новата кооперация

Бизнес-планът „Градско земеделие” във финален етап