Среден клас „Теклас“, бачкатори няма, но турците идват

Между Ердоган и условията за бизнес в България - сложната картина на турските инвеститори у нас

Компания за производство на резервни автомобилни части преговаряше и оглеждаше терени в Кърджали, но като се увери, че в града край Арда трудно ще се намерят работници, инвестира милионите си в Димитровград. Дружеството „Теклас“ толкова е закъсало за бачкатори, че обяви кампания за набиране на работници в село, в което живеят само пенсионери.
Както вече 24rodopi.com писа, недостигът на кадри е бич №1 за бизнеса в региона, ударил почти всички фирми в Родопите. Едно от най-големите предприятия в Кърджали вече търси служители и сред старците в селата в областта. Информационни брошури на „Теклас” се кипрят под некролози по стълбовете в Чернооченско. Те могат да се видят дори в Пчеларово, където средната възраст на населението е над 70 години. Заводът за каучукови съединения за автомобили разширява производството си, става ясно от брошурата. Търсят се техници, механици, инженери, машинни оператори, оператори ЦПУ, началници смяна…
Въпреки това, турски компании искат да инвестират в България. Предлагаме ви разработката на деловия седмичник „Капитал“ „Турците идат“:
Доскоро, когато се кажеше Турция, в България се мислеше предимно за бизнес. Времената обаче бързо се менят на Балканите и днес съседната държава предизвиква предимно асоциации с бежанци, политическа нестабилност и бързо растящ заплашителен авторитаризъм. Тази седмица по време на официалното си посещение в Турция Бойко Борисов обеща България да работи за нормализиране на отношенията, когато е председател на ЕС догодина. "Това касае митническия съюз, черноморското сътрудничество, огромните инвестиции, които Турция има в България", поясни Борисов.
Кои точно са огромните турски инвестиции Борисов не поясни, но ако се погледнат най-достъпните данни, ще се види, че България всъщност печели все повече бизнес вследствие на турската криза. Ако до 2014 средният брой регистрирани компании с турска или смесена собственост в агенцията по вписванията са били обикновено от 40 до 60 месечно, в края на 2016 г. потокът е почти двоен - от 80 до 100 компании всеки месец. Това се усеща на терен в Южна България, където непрекъснато има новини за турски компании от всякакъв клас - от гиганти и лидери като "Саркуйсан" и "Енпай" в Шумен, през среден клас компании като "Теклас" в Кърджали, до по-малки като Sa-Ba в Димитровград.
"Да, в последните 2-3 години има сериозна възходяща тенденция в интереса на турските инвестиции в България. Не бих казал пик, но тенденция към увеличаване със сигурност има" - казва Октай Шабан, който работи като търговски консултант в турското посолство в София. Според него основно интересът е в производството и в автомобилния сектор.
Едната причина е промяната в България. "Преди 12 или 13 години дори седяхме на кръгла маса с приятели и си говорихме на кого кога му е открадната колата в България. Но вече няма такива истории. Нещата вече не са същите и много се е променило", обяснява Фикрет Индже, председателя на Българо-турската търговско-индустриална камара. Другата причина за някои от фирмите е промяната в самата Турция.
Сборът от всички предимства и един голям недостатък.
Друг от примерите за компания, която изнася част от производството си към България, е фабриката на турската Sa-Ba, чието изграждане предстои да бъде завършено в близост до Димитровград в близката година. Компанията се занимава с производство на осветителни тела за автомобили, като техни фарове осветяват пътя пред световни марки като Ford, Renault, Volkswagen и Aston Martin.
"България е част от европейската общност в момента и също така е най-близката до Турция страна" - обяснява решението си Серкан Куруоглу, който е главен мениджър на турската компания. "Отделно това е първата ни чуждестранна инвестиция, а нашето ръководство е в Истанбул. Затова, за да ръководим лесно процеса, избрахме място близо до нас. Все пак разстоянието от Истанбул до българската граница е само триста километра."
Извън традиционните преимущества при привличане на турски инвестиции, като локация, близка култура и липсата на езикова бариера в някои области на страната Фикрет Индже допълва списъка и с конкурентните цени на енергията: "Ниските цени в България я правят повече от конкурентна на Турция. Включително и цените на газ и ток." Друго предимство според него са и обменните курсове у нас, които са "много добри". За сравнение, за 2016 г. турската лира бе втората най-слабо представяща се валута на развиваща се икономика след аржентинското песо със 17% инфлация.
Подобно впечатление споделя и Стефан Стайков, бивш директор на държавната компания "Индустриални зони". "Локацията, наличието на работна ръка, стойността на режийните разходи, стойността на земята, стойността на недвижимите имоти - всички тези фактори са по-добри в България в момента." Единственото, с което не можем да се конкурираме с Турция, според Стайков е концентрацията на работна ръка.
Това е проблем, споделян от всички. "Наистина не знам какво ще правим. Защото им казваме: "Елате, инвестирайте", а то няма да има кой да работи", споделя Венцислав Венков от Българо-турската търговско-промишлена камара. Според Синан Емин, директор на завода "Техно Акташ", близо до Пловдив, проблемът е дори по-дълбок: "Липса на кадри, не просто квалифицирани, а изобщо такива, на които да им се работи. Липсата на работна култура ни прави впечатление не само на нас, но и на мнозина инвеститори. Не се изгражда професионална култура да се работи, особено сред подрастващите."
И въпреки това засега тенденцията е налице. "Ако дойдат в България, ще бъдат печеливши", обобщава Стайков. А те идват.

Тихото бягство от дългата ръка

Неизговорената тема зад това е политическата ситуация в Турция. След серията от събития като атентатите, възобновените сражения с кюрдите, политическата криза, опита за преврат и последвалата гигантска чистка на всички нива, турската икономика - някога диамантът на региона - е в ситуация на свободно падане. Това прави съседни стабилни държави като България примамливи за износ на бизнес.
Според данните в Агенцията по вписванията и впечатления на специалисти най-сериозно присъствие и проучване на турски инвеститори към България се случва точно през лятото на 2016 г., когато опитът за преврат в Турция разтърси новинарските емисии. Последвалите чистки след него засегнаха над 100 000 души в Турция, а стотици бизнеси бяха закрити. В мащабен материал по темата от тази седмица Bloomberg цитира турски опозиционни партии, според които броят на високо образованите работници, емигриращи в чужбина, се е учетворил до близо 10 000 на месец. Това включва и близо 6000 милионери само през 2016 г., което е шесткратно увеличение според базираната в Йоханесбург научна група New World Wealth. Търсенията от турски граждани на чуждестранни паспорти се увеличават с по 25% всеки месец от януари насам, се споменава в статията, като се позовават на данни на базираната в Лондон компания GS Global Partner.
Пред Bloomberg Миша Роуз Емет, главен директор на GS Global Partners, казва, че едни от най-често задаваните към тях въпроси "са свързани със спазването на законите в новата им страна и съблюдаването на основните човешки права и свободи в нея".
Стефан Стойков си спомня за идването на турски инвеститори през лятото на миналата година. "Тяхната (на инвеститорите - бел. ред.) концепция бе следната - понеже у тях нещата започват да стават несигурни, България е близко, направо могат да вземат една територия и част от компаниите в техните индустриални зони и да ги позиционират в България", споделя Стойков. Той пояснява, че това не значи, че бизнесът си тръгва от Турция. "Няма да изнасят всичко. Те опипват почвата тук и в околните държави, ако се появи причина да ги накара да се задействат и да побързат. Те може би така и така са имали желание да се релокират в Европа, особено в България."
"Има две тенденции, за които става въпрос в Турция в момента", обяснява бившият зам. външен министър Любомир Кючюков. "От една страна, това е чувството за несигурност в турското общество, и от друга - зависимостта на бизнеса от управляващите. Там връзката управляващи - бизнес винаги е била по-тясна, така че това е достатъчно естествен процес. А да не забравяме, че има и вестници и медии, затворени или взети под контрол. Това може да се случи не само на пазара на медии, това може да се случи на практика с всеки бизнес."
Според директор на турско предприятие, с който "Капитал" се свърза, по разбираеми причини пожелал анонимност, бягството на капитали от Турция поради страх за личната неприкосновеност е тема табу в бизнес средите у нас. Според него въпреки гласните и негласните барикади от Анкара тези инвестиции от страх няма никаква перспектива да намаляват - а точно обратното, ще се увеличават. Когато става дума за това обаче, България не е особено безопасно място - случаят с незаконно предадения Абдула Буюк сочи ясно каква е политиката на българското правителство по въпроса.
"В нашата камара не сме имали такъв случай досега", заявява категорично г-н Фикрет Индже от Българо-турската търговско-индустриална камара на въпроса дали има избягали от Турция бизнеси.

Фикрет Индже
председател на Българо-турската търговско-индустриална камара
За желанието на турските компании към разгръщане:
"Това което разбирам е, че в Турция има акумулиран капитал. И техния основен пазар е Европа. Повече от 50% от търговските им дейности са в Европа. Затова им трябва партньор не за търговия, а за производство."
България преди и след ЕС:
"Преди 12 или 13 години дори седяхме на кръгла маса с приятели и си говорихме – на кой, кога му е открадната колата в България. Но вече няма такива истории. Нещата вече не са същите като едно време и много се е променило."
За привличането на "Саркуйсан":
"Саркуйсан е много голяма компания – може би една от първите 20-30 в Турция. Техния оборот е може би около милиард. (...) Те търсиха да инвестират извън Турция, техния основен пазар е в Европа. Да намерят своя продукционна база. Имат два завода в САЩ. Произвеждат медна жица. Казаха ми, че произвеждат дори за НАСА.
И им казах, ако искате да отидете в Европа за производство, България е най-доброто място за вас.

Серкан Куруоглу
главен мениджър на Sa-Ba
В момента фабриката се изгражда от българска компания. Но искам да вметна, че ние не идваме в България само защото има и турско население. Ние отваряме вратите си за всяка националност и най-вече за българи. Няма да избираме само турци. Избрахме българска компания, въпреки, че има множество турски такива, които вече си работят и имат опит в България. Името на компанията с която работим е Хоризонт Иванов. Започваме строителството в края на този месец и то ще бъде завършено до седем месеца.

Венцислав Венков
Българо-турска търговско-промишлена камара
Няма (...) складове, липсват жилища под наем, хубави, обзаведени, с ток, газ, вода. Най-елементарен пример, в детските градини до януари трябва да запишеш детето. Но той е дошъл март месец този генерален мениджър, който ще живее и работи в Шумен и иска да запише детето си в градина.
Неща които не сме очаквали да изникнат като проблем изникват и ще продължат да изникват.
Турския бизнес е като крехко цвете. Трябва да го поливаш внимателно, за да не го прекъснеш някъде и да не се случат нещата.

Любомир Кючуков
бивш зам.-министър на външните работи
Има две тенденции за които става въпрос в Турция в момента. От една страна, това е чувството за несигурност в турското общество от една страна и от друга – зависимостта на бизнеса от управляващите. Там връзката управляващи-бизнес винаги е била по-тясна, така, че това е достатъчно това естествен процес. А да не забравяме, че има и вестници и медии затворени или взети под контрол. Това може да се случи не само на пазара на медии, това може да се случи на практика с всеки бизнес.