Родопското море, част 2: Книга за тен и виртуален „сърф”

„Ако нещо не е в социалните мрежи, то не се е случило!". В епохата на интернет и смартфоните е така. Щото ако още въртяхме шайби щеше да е друго, но нейсе.

Нямаш ли GSM в ръка, все едно нямаш… ръка. Важи с пълна сила от тоалетната, през класните стаи, и разбира се-на плажа.

Дамска компания окупира шезлонги край водата на Бяло море. Чуват се гласовете им само когато поръчват напитките си. Следва тишина и мълчание, вглюбени в телефоните погледи. Пръстите шарят по екрана, сякаш мажат филия с лютеница. От време на време  някоя от дамите показва на останалите с ухилено изражение поредния пост в социалните мрежи и отново компанията потъва в тишина. Около час по-късно следват снимки във водата и отново сладкият унес в мрежата…

А в същото време колко е красива морската шир, как само погледът се плъзва над повърхността и отнася далеч през очертанията на виждащите се Тасос и Самотраки! Очите предават морските послания към съзнанието, което сякаш се избистря и започва да работи на друга, далеч по-духовна честота. Може би Хемингуей е прав за „всичко, което е далеч от морето, е провинция". А хората, вглъбени в телефоните си, са… провинциални пейзани?

Не липсват и читателите по родопските плажове. Тен на книга. Произведенията са от всякакви жанрове. Важно е съзнанието да е заето с чуждата фикция докато тялото поема необходимата доза витамин D.

Вестниците също са на мода. По-скоро страницата с кръстословица, но и не съвсем.
(Следва)

24rodopi.com