www.24rodopi.com

Ел Турко Рашидов правил опит да се самоубие, спасил го гениален творец

вторник, август 10 коментара

Бившият министър на културата, почетният гражданин на Кърджали Вежди Рашидов по времето на Възродителния процес е правил опит да се самоубие. Това съобщи преди години, в началото на първия ми министерски мандат, самият скулптор, но днес пред вестник „Шоу“ той разказва историята в детайли.
„По онова време винаги си носех бръснарско ножче в малкия джоб, с което да си остря моливите. Отидох в Клуба на писателите на „Ангел Кънчев”, където на една маса бяха седнали Гошо Трифонов, Дончо Цончев, Христо Калчев. Седнах при тях, но по едно време нещо ми се обърна в душата. Пийнахме по 1-2 водки и в един момент аз им казвам: - Ще отида до тоалетната. Там извадих ножчето и щеше да стане голяма беля – опитах се да си режа вените”, признава Рашидов. И добавя с откровен тон: „В този момент Дончо влезе в тоалетната и като ме видя какво правя, първото нещо, което направи, бе да ме удари, после ме хвана за ръцете, взе ми ножчето и няма да забравя никога думите му: „Ти добре ще си отидеш, ще се махнеш от този свят, а нас на кого ни оставяш”. Въпреки нелекото си детство днешният депутат от ГЕРБ като дете е бил добър цигулар, а в гимназията е тренирал активно самбо. Майка му, която е известна изпълнителка на турски и български народни песни, умира съвсем млада, а той е изпратен в сиропиталището в с. „Студен кладенец” едва на 11 годинки. Тогавашната директорка на училището в Кърджали Златка Петрова, която Вежди нарича своя „втора майка”, го взима под своя опека и се грижи за него като за свой роден син.
По време на „възродителния процес” вече бившият министър на културата заминава на специализация в Париж, където остава не два месеца, за колкото има виза, а за периода от година и осем месеца. Докато пребивава нелегално във френската столица, Вежди се запознава с големия скулптор Сезар, който галено се обръща към него с прякора „Ел Турко”. След майка си губи и брат си. Всъщност смъртта преобръща два пъти живота на Вежди Рашидов. След като губи майка си, Рашидов изпраща и брат си, припомня агенция „Блиц“.
„Мама загина при катастрофа. Издъхна в ръцете ми. Изживях невероятен шок. Помня, че много трудно понесох смъртта й”, връща лентата с насълзени очи той. „Брат ми почина млад. Тогава аз бях на 31, той - на 36. Издъхна в ръцете ми. Раздялата с него ми беше поредният жесток удар. Току-що се бях завърнал от чужбина и веднага потеглих към Кърджали. Отидох направо в болницата. Беше към 11 ч вечерта. Заварих го жив... Мъките му бяха страшни. Стоях до леглото му, когато изведнъж той ме хвана за яката и ми каза: „В магазина има, в магазина има,...”. Това бяха последните му думи. Когато умира брат му, Вежди взима съдбовното решение да дари очите му на ослепял при злополука миньор. „Нищо не помня, но когато чух, че трябва да дам очите на брат си, свят ми се зави. Беше шок! Можете ли да си представите какво щеше да стане, ако нашите бяха разбрали, че давам очите на брат си за присаждане? Щяха да ме линчуват. И да ме мразят цял живот. Брат ми бе слаб, строен и красив, приличаше на майка ми, хубавица, с много чисти черти. Аз приличам на баща си - дебелонос, едър, голям. Много обичах брат си. И мъката ми по него никога не отшумя. Излязох като замаян от стаята”, допълва разказа Рашидов.

24rodopi.com
Изпрати :

Харесайте ни...

Изпращане на мейл адреса ви:

 
24 родопи