Цветя, силни думи и молитва на гроба на дисидента - Нури Адалъ, нашият Нелсън Мандела (снимки)

Политици, общественици, близки и роднини се събраха рано тази сутрин на гроба на видния общественик и поет Нури Адалъ, за да почетат годишнината от кончината му.

Представители на ДПС, водени от зам.-председателя на партията Хасан Азис, участваха в отбелязването на годишнината от смъртта на бореца за демокрация, права и свободи от село Островец – Нури Адалъ. В знак на почит към видния общественик и поет те положиха венци и цветя на гроба на дисидента. Възпоменанието приключи с молитва.

В ритуала участваха членове на ЦОБ на ДПС, народни представители, местни лидери на партията, общински кметове и съветници и други.

Хасан Азис посочи, че животът, творчеството и възгледите на Нури Адалъ са особено актуални и днес и трябва да се познават и разпространяват както в страната, така и в чужбина

Очаквайте подробности

В най-силните години на тоталитарния режим Нури Адалъ се противопоставя на нарушаването на основните човешки права, което го отвежда за 23 години в затвора и получава прозвището „българския Нелсън Мандела”.

Нури Адалъ е роден през 1922 г. в Островец. След завършване на училището във Фотиново, баща му го записва да учи в духовното медресе „Нювваб" в Шумен. След 3-годишно обучение Адалъ е изгонен заради прогресивното си мислене. Адалъ е бил един от най-отявлените защитници на правата и свободите на гражданите от турски произход по време на комунистическия режим, заради което е прекарал 23 години от живота си в затвори и изгнание с неясна присъда. Известен е още като „българският Нелсън Мандела" заради борбата си за защита на правата на мюсюлманите у нас.

По време на изгнанието си в Старозагорския затвор Нури Адалъ в стихотворението си „Душата иска…" (Gönül İster Ki….) казва: „Сълзи не лейте, когато се преселвам от този свят, положете с радост в земята тленните ми останки, не видели бял ден… Може би и гроба ми ще бъде в незнайно място, а сърцето мечтае за могила под сянката на дърво…"

През 1989 година е принудително изгонен от България в Турция. Дълги години работи като секретар в изселническата организация „Балгьоч" в Бурса. Почина през 2004 година. Има парк на негово име в Момчилград и в квартал „Гьорюкле" в Бурса.

24rodopi.com