За честта, огъня, белезите и спасителите… Вижте какво написа дете на своя баща – пожарникар!

Моят баща не е супер герой, няма супер мускули, нито е от бляскавият хайлайф на жълтите списания. Той е Татко. Един от многото български мъже около вас. Няма супер сили, но с лекота води епични битки със забързаното ми ежедневие и честите избухвания на „мое величие"-тийнейджъра. Татко е спасител-пожарникар. Неговите ръце не са меки като на мама, те носят белезите на всяко дежурство. Неговите ръце са тези, които режат ламарината при катастрофи и вадят оцелели. Здраво стиснали струйника в огнения ад. Сърцето на тате ухае на дим! То е като палтото на Серафим-кръпки, съшити от спасени човешки животи и дупки от загинали хора. Очите на тате са виждали много. Понякога са огнена жарава, друг път дълбоки, потънали в сълзи. Д,а и силните татковци плачат, но тайно, скришом, без звук.

Тате, знам, че думите чест и достойнство са огън и плам. Ти ме научи да заставам на страната на правдата, че пламъкът на лъжата изпепелява само лъжеца.

Тате, знам, че много от личните ти интереси се превърнаха във въглени в името на това семейството ни да е добре. Ти никого не ме натовари с житейски проблеми, а ме остави да бъда просто дете. Ти ми показа, че бялата лястовица е свила гнездо у дома. А то е крехко и трябва да се пази от силния вятър, за да не разтели пожар в семейството.

Тате, знам, че трябва да бъда добър човек. Да не предавам приятелите си, като малък задружен отряд, в който всеки е сила и дух. Готова съм да подада ръка.

Тате,... обичам те, ти си просто... МОЯТ БАЩА!

На теб и на всички твои колеги, бащи пожарникари пожелавам крепко здраве, спорен и успешен труд! Нека горят само сърцата ви, прибираики се удовлетворени у дома! Честит празник!

Мария Сиракова, 13 години

24rodopi.com