Децата в Белгия, Швеция и Канада, мъжът – беглец при богата вдовица, а тя в…

О Ч А К В А Н Е

Старата жена се изправи бавно, мъчително. Имаше силни болки в ставите на краката, а от ошипяването в областта на врата и гръбначния стълб, беше превита и трудно се обръщаше. Не бе престаряла, караше седемдесет и четвъртата, но болежките я сковаваха, поради което изглеждаше значително по-възрастна.

Бе родила три деца, които отгледа сама. С цената на много усилия и лишения ги изучи.

Завършиха висше образование в чужбина и сега голямото и момче Павел живееше и работеше в Белгия, дъщеричката и Марияна сви семейно гнездо в Швеция, а малкия и син Тодор избра далечна Канада.

Самата тя бе с инженерно образование, но остана сама още на млади години. Любимият и съпруг, капитан на кораби за океански плавания, един ден просто я бе зарязал и повече не се появи в живота и. Както се казва, ни „кост, ни вест”. След години се чу, че бил „акостирал” в Амстердам при застаряваща богата вдовица, но тя не прояви особен интерес.

Постепенно преболедува раздялата и свикна със самотата...

Когато наближаваше шестдесетте се запозна с някакъв смахнат софийски писател, който се оказа пияница и женкар, а на всичко отгоре бе заклет привърженик на партия, която тя не харесваше и не одобряваше. Приятелките и настоятелно я посъветваха да го разкара докато е време. Така и направи.

Сега по цял ден се местеше от прозорец на прозорец и тръпнеше в очакване. Надяваше се децата и, на които бе дала толкова любов и всеотдайност, да се сетят за старата си майчица и да я посетят.

Иначе тук бе топличко, чистичко, хранеха я добре и се отнасяха с уважение към нея.

Изтичаше третата година откакто бе постъпила в местния старчески дом…

Страхил АЛЕКСИЕВ, адвокат

24rodopi.com