Защо пред къщурката на смотаняка Паун паркират скъпи возила

                              Лебедът

Паун Тошев бе човек непретенциозен, свит, ненатрапчив. Някои го определяха като „смотаняк”, други злобно подмятаха след него „мухльо”. Самотникът учтиво поздравяваше всеки срещнат, дори и шапката си сваляше и се покланяше вежливо, ако трябваше с жена да се размине.

Един ден околните го видяха с някаква млада, наперена дама, дошла дявол знае откъде и не можеха да повярват на очите си. Държеше го под ръка, плътно притисната до чудака, а в очите й се четеше решителност и упорство.

Не мина много време и пред невзрачната къщурка на Паун Тошев взеха да паркират скъпарски тъмни автомобили от които слизаха непознати, важни типове. Какво правеха, с какво се занимаваха, никой не знаеше, а и кураж нямаха да питат.

Само след година от къшлата на Паун не остана и помен, а на мястото на колибата израсна кокетна, двуетажна постройка с два гаража, каквато нямаше в цялото градче. Паун Тошев сякаш се прероди, стана неузнаваем. Ходеше изопнат, с високо вдигната глава, носеше копринено шалче и маркови тъмни очила. Високо подстриган и обут в заострени, лачени обувки, бе заприличал на манекен. Омазнената му шапка вече я нямаше, а от джобчето на елегантното му сако се показваше ярко червена кърпичка. Не престана обаче да поздравява приветливо познати и непознати и да се усмихва добродушно. Всяка сутрин със съпругата си се качваха на колите си, спортен мерцедес и БМВ кабрио и отпрашваха в различни посоки. Бяха наели жена, която се грижеше за къщата и за екзотичните цветя около нея, луковиците за които бяха поръчали от далечна Холандия.

Както и трябваше да се предполага, мистерията се разсея и измъчваните от любопитство и завист съседи на Паун Тошев научиха, че той бил компютърен инженер, софтуерен гений, а красивата му съпруга - скъпо платен коафьор и стилист. До услугите на съгражданина им прибягвали не само едни от най-известните наши корпорации, но и сериозни чуждестранни фирми. Съпругата му Теодора държала моден салон в областния център, но имала и платежоспособни клиенти от хайлайфа на столицата.

Каква скука! Никакви мафиоти, тъмни сделки и афери, никакви наркотици или проституция, каквито помисли се въртяха в главите на шашардисаните доскоро Паунови комшии. Гърнето си бе намерило похлупак. Амбициозната Теодора бе вдъхнала увереност у нерешителния доскоро инженер, както в приказките бе целунала краставата жаба по устните и тя се бе превърнал в красив принц. На мястото на грозното пате се бе появил впечатляващ лебед.

Страхил Алексиев, адвокат

24rodopi.com