Бизнес vs. Работници! Смешни заплати и едни 3 млрд. лева годишен оборот!?

Политика, далавери, чужбина. Това са най-често използваните думи при отговор на въпрос „Как да се спечелят повече пари?”. Така смятат голяма част от нашенци. И трите ответа са тясно свързани. Политиката не минава без далавера, тя е и причина за гурбета, при него пък също се търси далавера. Това е цикличната шизофрения на прехода. Развита е в продължение на години и се повтаря през време в монотонен кръговрат като взаимната обвързаност на трите думи. В такава ситуация на душевен покой и физическо примирение най-трудно се говори за напредък, а неговото сбъдване направо изглежда нереалистично.

Още няма образувани антитела у нашенеца за заболяването „преход”.

В агонизиращата икономика на безработните висшисти

„Не ми казвай каква диплома имаш, а какво умееш да вършиш”. Съвсем скоро тази формула ще се превърне в основния въпрос във всяко едно интервю за работа, особено що се отнася за региона на Родопите. Тук разбира се специалисти „всичколози” не липсват, но когато говорим за бизнес със сериозни параметри нещата придобиват съвсем различни измерения.

В един период от време страната ни започна да произвежда ВУЗ-ове и да моделира висшисти в четириъгълния калъп на подпечатаната диплома. Така само за около 20 години производство на конвейер китапите набъбнаха на нива „по две на калпак”, а в същото време родното образование започна да издиша от закърпените пробойни и разкриваше нови в тенденцията на масова неграмотност. Бизнесът започна да изнемогва в търсене на подходящи кадри, а действителността към момента е проста-университетът е трамплин към търсене на възможности в чужбина. Преди влизането ни в Европейския съюз най-лесният начин за намиране на работа зад граница бе именно поне година прекарана във ВУЗ. Тогава, още преди сесията, започваше прелистването на оферти за бригади извън страната. Много от родните студенти се възползваха, а това почти на 90 процента водеше до зарязване на образованието. След 2007 година нещата станаха още по-лесни. Младите в страната започнаха да мислят в по-далечни перспективи и влизането в университет започна да означава-излизане в посока висше учебно заведение на запад. Голяма част от записалите първи курс в роден университет започваха да търсят възможности за прехвърляне в чужди висши училища, ако пък не успееха, то неминуемо кандидатстваха за магистратура във ВУЗ-ове във водещите в света държави.

Всички причини са съвсем обективни и познати. С течение на времето болшинството от ценните кадри се оказаха извън страната, а вътре ситуацията май е следната-пълно с висшисти и недоволен бизнес. Разбира се напълно илюзорно е да се смята, че подобна ситуация е съвремие само на България. Светът е напълно глобализиран и икономическата миграция съществува дори и във водещите икономики. Естествено, че параметрите на роден фон са доста по-различни. И те ще продължават да поддържат нива, дори и да бележат ръст. Причината е в липсата на съществен и сериозен диалог по оста държава-бизнес. Защото след бума в производството на МОЛ-ове, така и не бе съставена една от най-важните концепции за бъдещите 10-20 дори 30 години-каква икономика ще развива страната ни. Подобна програма трябваше да бъде съставена още преди влизането на България в Европейския съюз и тя вече да започва да дава своите резултати. Такава обаче липсва, заменена със закърпващи мерки като различните програми за осигуряване на временна заетост, курсове за преквалификация и т.н. „Бълват се фризьорки и козметички, но липсват кадри за машиностроенето. Карам работници от километри всеки ден защото в един областен град не мога да намеря подходящите хора”. Думите са на бизнесмен от Смолян, който онагледи липсата на взаимодействие между бюрата по труда, образователните институции и икономическите нужди на един регион, разположен в периферията на страната и с определени икономически възможности.

Е, някъде там е скрит отговора за „дереджето ни сиротно”, за обезлюдяването на рагионите и за икономическия рестарт на държавата. И както споменахме, все още няма яснота каква икономика ще развива страната ни. А трябваше вече да усещаме промяната, следвайки една ясна и точна програма за развитие, неизменно изпълнявана от всяко едно правителство. 

Специалностите, свързани с новите технологии, маркетинг привличат голяма част от студентите. „Стари, но много необходими професии, за съжаление не се търсят”, коментират преподаватели от водещите ни университети. Според тях именно в търсените специалности се влиза почти без изпит и с нисък успех. Обратното е при „най-предпочитаните”, които създават кадри, чиято реализация обаче обикновено тръгва в съвсем различна посока.

В същото време заплатите, особено в периферията на страната, са на нива ранен соц. България отдавна е на две скорости и това се усеща най-добре по оста София-провинция.

Родопският бизнес в цифри

Малко над 80 000 работници в областите Кърджали и Смолян завъртат оборот от близо 3 милиарда лева годишно за бизнеса в региона. Това показват последните данни на Националната статистика.

Произведената продукция е в размер на 2 271 181 000 лева. Предприятията в двата региона пък са вложили 404 милиона лева в придобиване на дълготрайни материални активи, включително и закупуването на земя. Разходите в тази им част нарастват в пъти в сравнение с 2011 година. В последните години чуждите преки инвестиции в нефинансови предприятия също са се увеличили, достигайки общо за двата региона в размер на 259 380 000 евро.

Най-голям относителен дял в бизнеса в Кърджалийско и Смолянско имат малките предприятия-с до 9 служители. Те съставляват 92 на сто от фирмите вдвете области. Следват предприятията с до 49 служители-малко над 6%. Процент и половина са фирмите с до 249 наети лица, а предприятията с над 250 работници са 0,2 на сто.

Служителите

Коефициентът на заетост на лица между 15 и 64 навършени години в Кърджалийско намалява в последните години с 2 на сто като достига до 58.8%. Тревожното е, че намаляват и лицата в трудоспособна възраст с висше образование. Жителите на региона с дипломи от университет са едва 17,2 на сто от общия брой на лицата между 25 и 64 години. Близо 48 на сто от кърджалийци са със средно образование. Голям е процентът на нашенци с по-нисък просветен статус. Над 35% от лицата в трудоспособна възраст са учили едва до 8 клас.

През първото тримесечие на 2017 г. заетите лица в област Смолян на възраст 15-64 навършени години са 48.6 хил. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15-64 навършени години е 67.1%, съответно 65.4% за мъжете и 68.9% за жените. Средната годишна работна заплата в региона е 7 679 лева.

Увеличава се броят на лицата в трудоспособна възраст с висше образование. Жителите на региона с дипломи от университет са едва 21,7 на сто от общия брой на лицата между 25 и 64 години. Близо 57 на сто от смолянчани са със средно образование. Голям е процентът на нашенци с по-нисък просветен статус. 21,8% от лицата в трудоспособна възраст са учили до 8 клас.

Заплатите

Малко над 700 лева на месец е средното възнаграждение в областите Кърджали и Смолян, сочат данните на статистиката. Реалностите обаче са далеч по-различни.

„Подобни показатели се обуславят заради голямата численост на служители в държавна и общинска администрация, концентрирана в областните градове. Реално заплатите са около 500 лева. В някои предприятия в региона дори и по-малки”, коментират запознати.

„Кадърните хора избягаха, за да работят за това, което заслужават според уменията си. Няма как бизнесът да иска специалисти при стартови възнаграждения понякога дори и около минималната заплата. Животът с подобни възнаграждения превръща битието в борба за оцеляване. Когато искат кадърен персонал и успешен бизнес, ще дават европейски заплати. Всичко останало е просто една експлоатация. Да не говорим за т.нар. ”чужди инвеститори”. Това са просто поредните робовладелци, които за жълти стотинки богатеят за сметка на мизеруващите си работници”, е масовото мнение на средностатистическите служители в частния сектор.

Недостигът на квалифицирана работна ръка в Родопите вече ражда и немислими преди години бонуси към заплатите. По 100 лева към месечното възнаграждение е обещало ръководството на предприятие в Кърджали на всеки служител, който докара нов работник. Допълнителното възнаграждение обаче ще се изплати единствено ако започналият в завода се задържи над три месеца.

„Почти невъзможно за изпълнение. Постоянно има текучество на хора. Работят по един месец, вземат си фишовете и напускат. Свободните места са много”, разкриват обаче служители.

Става въпрос за завод с персонал над 500 служители и оборот в милиони евро.

Ситуацията с намиране на кадри от страна на големите предприятия в Източните Родопи е идентична. Недостигът на хора се очертава като хроничен проблем за средния и големия бизнес. В същото време продължават големите инвестиции от страна на компании в региона, които тепърва ще се сблъскат с него.

***

Оборотите огромни, работници няма, едните искат „нормални пари”, други-намаляване на заплатите. Бизнес по нашенски. Но пък идват бежанците. Още по-евтина работна ръка.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

Kа снимките:

20 блока се санират в Кърджали. Работници в града край Арда няма и изпълнителите на обектите си докараха от далечни региони. Малко работят като в час по трудово обучение… След края на смяната – пакетирани плоскости могат да полетят от 7-мия етаж

Основите на модерен завод, който се гради в Кърджали. Обещават високи заплати, но дали ще се намерят кадрите