„Банкоматът на Меркел” не обича тарикатите от България

Далаверата „Европа“ за нашенците - 2!

Германия обича българските гурбетчии, ако са работливи и спазват законите! Това  казват нашенци, които попадат в неформалната категория „читави гурбетчии“ в най-желаната от нашенци държава в Западна Европа.

„Опиташ ли се да излъжеш социалните служби в Германия, скоро цялата система може да се стовари върху теб. Имаше един случай с ром от България, който дълго време чакал в Германия, за да получава помощи за децата си. Процедурата се забавила, защото децата били ту в България, ту в Германия. До получаването на „детските“ поискал социална помощ и за себе си. Казали му, че за определен период могат да му дават до 400 евро на месец. Заедно с детските и неговите пари, се събрали около 7 000 евро. От Херц фиа - службата, която дава социални помощи, установили нередности и спрели парите. Отишъл нашенецът да изтегли 7-те хиляди евро, но банкоматът не е пуснал парите. Не можеш да излъжеш системата. Херц фиа си прибра обратно парите“, разказва пред „Родопи voice“ Валентин Асенов, който от 9 години работи в Германия. Това е само един случай, който показва, че наши се опитват да преметнат социалните служби в най-богатата европейска страна, но накрая банкоматът отказва да ти даде сумата, с която си мислиш, че си „прецакал“ системата.

В миналия брой ви разказахме как нашенски тарикати се опитват да „пробият“ солидната социална политика на развитите икономики в Западния свят с измами, за да се докоснат до житейските облаги и удоволствия.

„Германските служби дават помощи, но ти дават и възможност да започнеш работа в разумен срок. Може да получаваш 65 на сто от заплатата от предишната работа, но Джоб центърът веднага ти намира работа. Задължен си да пратиш автобиографията си на 5 фирми, които са регистрирани в центъра, да ходиш на интервюта за работа, защото спират парите.

Безплатен обяд няма.

Важно е да се отбележи и друго – категорично не може да се живее само от помощи, защото те не са без край. Ако не можеш да си намериш работа, социалните ти плащат и обучението, но няма кой да те остави да живуркаш на гърба на останалите. Не искаш ли да работиш, спират помощите“, коментира и Нуркян Мехмед, който също е дългогодишен строителен работник в Германия.

Според "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ), в Германия не се води точна статистика за това каква е трудовата квалификация на чужденците, тъй като трудовият пазар на Германия е напълно отворен за гражданите на ЕС, които имат и достъп до социални облаги в страната, макар и с някои ограничения. Изданието забелязва и една ясна тенденция: голямата част от тези европейци пристигат тъкмо от онези страни в ЕС, които се намират в дъното на класацията по благосъстояние. Повече от една трета от пристигналите през 2016 година европейци са били например от Румъния и България. От Полша са пристигнали 123 000 души, а от Хърватия – 50 000. Докато всички французи и британци, взети заедно, са били едва 20 000 души.

Според ФАЦ, данните пораждат съмнението, че една част от имигрантите се чувстват  привлечени към Германия не толкова от перспективата за добра работа, колкото от възможността да ползват облагите на добре уредената социална държава. В потвърждение на тази теза изданието привежда данни на германската Агенция по труда от средата на 2017 година. От тях става ясно, че 47% от българите, живеещи в страната, имат редовна работа, а 30% живеят от социални помощи. Сред румънците съотношението по този показател е по-благоприятно: 59:12. За сравнение: 60% от германските граждани имат работа и плащат социални осигуровки, а 7,2% получават социални помощи.

В тази връзка ФАЦ се пита дали германската държава прави достатъчно ясна разлика между истински кандидати за работа и такива, които целят да източват чужди социални облаги, пише „Дойче веле“. Припомня се още, че в края на миналата година германското правителство е затегнало правилата за получаване на социални помощи: отказ вече получават онези чужди европейски граждани, които пристигат в Германия, за да си търсят работа, но не успяват да си намерят такава в продължение на 6 месеца.

„Има и друго. Ако ползваш социални помощи, просто забравяш за евентуално германско гражданство и всякаква възможност за банкови кредити и покупки на лизинг. В базата данни на всички финансови институции попадаш като социално слаб. Купуваш кола и ти отпускат 20 000 евро в рамките на десет минути, ако работиш и си благонадежден платец. В базата данни трябва да си отбелязан като коректен“, отбелязва още Нуркян Мехмед.

Предишното германско правителство искаше да промени и правилата за получаване на германски детски надбавки за деца, живеещи в чужбина, като ги приравни към стандарта на живот в съответната държава. През април Берлин изпрати запитване до Брюксел, без чието съгласие промяната не може да бъде прокарана, но до този момент от ЕК не са отговорили. По данни на германското финансово министерство, Германия плаща детски надбавки за 185 000 деца, живеещи в друга страна от ЕС, отбелязва „Дойче веле“. Ако правилата бъдат променени, както желае Берлин, това може да спестява на държавата по 159 млн. евро годишно.

30 000 българчета в Германия ползват социалните помощи, известни като Харц 4.

Броят им се е увеличил три пъти от 2014 година, когато федералната република отвори пазара на труда си за нас. Все повече деца в страната живеят от тези помощи вследствие на бежанския поток и миграцията, особено миграцията от България и Румъния. Това показват данни на Федералната агенция по труда, цитирани от германски медии в края на миналата година.

Все повече деца и младежи от България и Румъния попадат в статистиката за социално слабите непълнолетни. През 2014 година Германия вдигна ограниченията пред трудовия си пазар за гражданите на тези държави. За трите години, изминали оттогава, броят на българчетата, получаващи социалната помощ Харц 4, се е увеличил три пъти. 30 300 деца от България са живели в домакинства, получаващи социални помощи през юни тази година, а през 2014 г. - 11 345.

Условие за получаване на социални помощи е поне единият родител да е работил в Германия. Достатъчно е родителите да са били назначени на т.нар. мини джоб - трудова заетост, за която се получават не повече от 450 евро на месец. Другата възможност е да са имали еднолична фирма.

Месечната помощ Харц 4 е 409 евро за възрастен и до 311 евро за дете под 18 години. Към тези суми се добавят и помощите за наем и режийни разходи. Харц 4 е финансово подпомагане, което обединява както помощи при безработица, така и социални помощи. Харц 4 е прякорът на закона, под който той е популярен в Германия и идва от името на мениджъра Петер Харц, който е участвал в изготвянето му.

24rodopi.com