Кърджали в „златната среда” по саниране

Кърджали изпреварва столицата по безплатно саниране и се намира в „златната среда".

Общо 49 699 жилища в 769 многофамилни жилищни сгради са въведени в експлоатация през 2017 г. в цялата страна след обновяване по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Това става ясно от одобрения от правителството доклад за напредъка по изпълнението на управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма през миналата година.

Към 31 декември 2017 г. са стартирали дейности по 98,5% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС). Най-много от тях се намират в област Благоевград – 93, следвана от област Бургас – 91, Хасково – 81, и Пловдив и Стара Загора с по 47 сгради. Следват областите Кюстендил (46), Смолян и Пазарджик с по 29 сгради, Враца с 28 сгради, Габрово (23), Кърджали (22), Ямбол (20), Варна и Велико Търново с по 28 сгради, Търговище (15), Шумен (14), Силистра (13), Сливен (10), Ловеч (9), Плевен (8), София и Разград с по пет сгради, Видин и Русе с по три сгради и Добрич с две сгради.

Както вече писахме, 29 жилищни сгради в Кърджали бяха обхванати от Националната програма за енергийна ефективност. 8 от тях в началото на тази година бяха въведени в експлоатация.

В доклада се посочва, че в края на предходната година в процес на изпълнение на строително-монтажни работи са били 528 сгради, вследствие на което ще бъдат обновени 38 643 жилища. Предвижда се през 2018 г. да бъдат обновени още 51 010 жилища в общо 712 сгради, от което се очаква да се възползват 109 хил. души. Според данните, последните одобрени за реновиране сгради се очаква да бъдат завършени в края на 2019 г.

Предстои да бъдат приети изменения и допълнения на ПМС 18 от 2015 г., с които се предвиждат мерки за осигуряване на по-висок контрол от компетентните органи за качествено изпълнение на програмата.

Отчетените резултати потвърждават, че интересът към Националната програма продължава да бъде голям. Непосредственият социално-икономически ефект от програмата се изразява в намаляване на разходите за отопление на домакинствата между 45% и 55%, удължена експлоатационна годност на сградите, подобряване на здравословните условия на живот, създаване на приятна жизнена среда с подобрени и ремонтирани общи части и околоблоково пространство, става ясно още от доклада. Програмата създава заетост и увеличава финансовите постъпления както в строителния сектор, така и при производителите на строителни материали, инженери, архитектурни и проектантски фирми, транспортен бранш, складови и логистични центрове.

Реализирането на програмата води до икономическо оживление, увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата в цели региони. Към края на 2017 г. във фирмите-изпълнители на технически обследвания, обследвания за енергийна ефективност и строително-монтажни работи са заети над 70 000 лица.

Като положителен ефект от реализирането на програмата се отчита и подобряването на качеството на околната среда вследствие на спестени емисии на парникови газове, както и смекчаване въздействието на климатичните промени.

24rodopi.com