Милиони през границата в евро и лева
Море на една крачка и евтини магазини. Това е „далаверата” за хората от двете страни на границата. Милиони са преминавали през ГКПП „Маказа” пет години след отварянето на пункта. Опашките на границата са неизменна част от летните новини на всички медии, превръщайки бариерите в №2 по натовареност от всички входно-изходни порти на българо-гръцката граница. Какво спечелиха регионите от двете страни е за домашно на всякакви икономически експерти. Най-просто сделката „Маказа” може да се оприличи на бартер „море срещу фураж”, печеливша за едни от най-бедните региони в двете държави.

Мрънкането на гръцкия бизнес

„Въпреки финансовите затруднения, подкрепете своя дом. Пазарувате евтини стоки в Кирково и Кърджали, но бедността води също към бедност. Ще докарате бедността в Северна Гърция“, този апел към населението в района на Комотини отправиха представители на бизнеса по време на форум, в който участие взеха и представители на местните власти.
Бизнесът в Северна Гърция се обръща към правителството в Атина с 9 искания, чието изпълнение щяло да преодолее негативите за местната икономика от отварянето на ГКПП „Маказа – Нимфея“.
Подобни търговски хватки, позоваващи се на някакъв местен шовинизъм, не за първи път се правят при комшиите. Тяхното начало бе дадено още година след откриването на пункта. Същите белязаха и годишнината от старта на ГКПП-то край Златоград. Тогава дори се стигна до забрани за преминаване на тежки автомобили над определен тонаж, за да не се подбиват цените на южните търговци от евтините стоки, навлизащи от Родопите. Отговорът на дребния бизнес в Смолянско пък бе да блокира границата от българска страна. Всичко отшумя, но видимо, търговската струна е опъната. Колкото и да мрънкат съседите обаче, няма как да променят концепцията на Европейския съюз-свободно движение на хора, стоки и капитали.

Шопинг центровете Кърджали и Кирково

 „Пълно е с гърци по време на пазарния ден в Кърджали. Същото е и по другите тържища в региона. Тогава наистина са повече, но не липсват и през делнични дни. Коли с регистрации от Комотини могат да се видят по всяко време. Ефектът от отварянето на „Маказа” е видим въпреки, че това не са „онези” гърци от Солун надолу. Тези са по-нашенски-и по манталитет, и по възможности”, коментира собственик на склад за фураж на кърджалийския Пазар на производителите. По думите му, най-силните продажби са именно в съботния ден, когато обектът му е посещаван и от много жители на пограничните райони на южната ни съседка.
Гърците вече използват региона на Източните Родопите като квартален магазин, посочват търговци. „Разстоянието е 70-80 километра до Кърджали, до Кирково им е дори още по-близо. Ако нещо там струва 20 евро обаче, тук е 20 лева. Прави се пълно зареждане за дома-от пакети с тестени изделия в огромни количества до месо и напитки. Пазаруват се със стекове. След седмица-две, месец отново са тук. Прибират се с пълни багажници. Правят си една разходка и спестяват половината от парите, които биха похарчили у дома за същото”, казват служители на големи хранителни вериги в Кърджали.
Големи обороти отчитат и магазини, и складове за строителни материали и ВиК асортименти. Според търговци, клиенти от района на Комотини оставят средно по 500-600 лева. „Зареждат се всякакви части. Повечето от хората се готвят са ремонти на къщите си. Търсят се фаянс, теракота, тръби, всичко”, споделят търговци.
„Имаме поръчки от гръцки клиенти, караме им безплатно стоката до Комотини и района. Харчат се до 15-20 000 лева, обзавеждат се къщи, апартаменти. Разстоянията не са пречка, границата вече също, за да не въведем услугата за безплатна доставка и монтаж, както е за клиентите в региона”, коментира собственик на мебелна къща в Кърджали.

Комшиите: Парите ни избягаха!

„От икономическа гледна точка, ние сме голи, парите ни избягаха”, твърдят в опростен анализ от Търговската камара в Ксанти. Там от години апелират за мерки от страна на правителството за спасяване на бизнеса в Северна Гърция с мото „Едно евро да е, но да си остане при нас”.

Гръцкото евро пише рекламите в Родопите

Гръцките надписи отдавна надвиха и постепенно изместват тези на английски и дори на турски в Кърджалийско. Инвазията започна с първите посочени дати за пускане в действие на граничния пункт „Маказа” и се засили вихрено след като заветната „Врата към Беломорието” бе отворена на 9 септември 2013 година. Търговците в региона бързо влязоха в час и сега почти няма рекламна табела на обект, където да не личат надписи на гръцки език.
„Собствениците на заведения и хранителни магазини бяха едни от първите, които се ориентираха към гръцките клиенти. Последваха игрални клубове и хотели, а сега дори на сергиите по тържищата в региона има надписи на гръцки”, коментират търговци от региона.  „Преди години върху рекламните табели имаше задължително надписи на турски и това донякъде смущаваше гостите на града от вътрешността на страната. Но в интерес на истината бе нещо нормално, предвид огромния брой изселници, които започнаха да се връщат за празници при роднини след началото на демокрацията. Сега едва ли някой ще се учуди, че турският се измества от гръцкия. Въпрос на икономическа конюнктура и търговска гъвкавост”, посочват бизнесмени от региона.
В магазини в Кирковско пък отдавна са заложили и на персонал, владеещ гръцки език.

„Бедни, бедни, ама някои сме по-бедни”

Регионите и от двете страни на границата при „Маказа” са в незавидно икономическо положение. Да, но за едните бедността е в евро, а за другите в лева. И да си ги мерим, съседите се оказват с по-добър стандарт. Разбира се, те няма как да не се възползват от възможността да спестят, пазарувайки в отсамната страна на границата. Това пък от своя страна предопредели икономическия път на Източните Родопи. Отварянето на границата съвпадна със старта на десетки магазини и складове от всякакъв калибър.
Увеличи броя на хотелите и заведенията, както и на игралните зали, за които пък гърците изреваха, че рекламните билбордовете всъщност разпространяват заблуждаваща информация. Според гръцки медии, подканящите с печалби „казина” са си обикновени комарджийници с „едноръки и други бандити”, а богатият грък може да се наслади на истинско казино едва след като е прекосил областите Кърджали и Хасково и се озове в Пловдив.
„В интерес на истината, ние почти нямаме какво да предложим на богатите гости на града. Кърджали не може да надскочи нивото си на един провинциален град, поне що се отнася до забавления. Това е. Бизнесът тук може да разчита на бедните комшии от района на Комотини, които в болшинството си не се различават от почти всеки земеделски производител от Източните Родопи, освен с тази разлика, че оттатък границата валутата е същата като в най-развитите икономики в ЕС и в по-голямо количество отколкото в сметките на родните стопани. Рядко гост от тази част на Гърция ще отседне в хотел в Кърджалийско защото той идва, за да пазарува двойно по-евтино и да се прибере. Източните Родопи са като квартален магазин за комшиите ни. С това, поне към този момент, трябва да се задоволим. Не са редки и случаите, в които клиенти от селата се пазарят за стоки, за които нашенци не смеят защото са просто на дъното като цена”, прави анализ на икономическата обстановка след отварянето на „Маказа” търговец от Кърджали.

Отплащане в пъти…

Само след месец ще започне лудницата в Кърджалийско. Още в началото на май сезонът на трафика ще бъде усетен в целия си „блясък” и съпровождащи го проблеми. Колони с автомобили тръгват към южната ни съседка. Ако родната евтиния „убива търговците” при комшиите, то родопските, а и не само, туристи направо възродиха „забравените от Бога” крайморски села в Гърция. Няма жител в близост до Бяло море, който да не се е ориентирал в правенето на пари от български туристи. Във всяка къща се дават стаи под наем, а селата изживяват икономически ренесанс. Еврото се завръща към Гърция и то в пъти на похарченото от земеделците край Комотини из Кърджали и региона.
„Идваме със съпругата ми често до Кърджали. За час сме тук, за два пазаруваме и си тръгваме. Да, евтино е. Това е което ни привлича. Ако тук е един от най-бедните райони на страната ви, нашият пък е най-бедният в Гърция. Издържаме се главно със земеделие, но положението при вашите стопани май е доста по-зле. Вашите цени ни помагат в кризата, нашите евтини плажове и условия за почивка пък помагат на вашите хора да си прекарат добре на морето, което е на малко повече от час път. Мисля, че има полза и за двете страни”, описва може би най-точно икономическите изгоди жител на Комотини, дошъл за поредния пазарен ден в Кърджали. Първо ще се отбие да зареди с евтин фураж за животните, после-сортове семена, а накрая-хранителни стоки за семейството…
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com
На снимките:
Окупация на гръцки автомобили в района на пазара в Кърджали
Гръцките надписи са навсякъде
Бензиностанциите-спирка №1 за комшиите като стъпят на българска територия
Българските надписи са навсякъде и по заведенията в Северна Гърция, нищо че супата е „пилеWка”

loading...
Share To:

24rodopi

Post A Comment:

0 comments so far,add yours

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Времето