Какво, Швейцария ли?! Изследвайте дълбините на сърцата си, не сравнявайте баирите

От времето на Алеко Константинов много ни се ще да се сравняваме с Швейцария и дори да я преварим с гърди напред. Защо така?

Комплексарщината е идиотски трепет на недолюбеното съзнание и води до чувство за малоценност. Всеки народ има своето Аз, своя профил-психологически, физически, манталитет. Сравненията са безумни. Почти всички нации притежават свой собствен език. Други нямат. Ако камъните, пясъкът, циментът и водата са елементите за бетона, то езикът е фундамент за народност. Швейцарците го нямат, но да им пука? Що тогава сме се закахърили по Алековски за оприличаването и надпреварата? Глупаво. Всяка нация носи своите черти, своя кръст и крачи по своите стръмнини.

Уникалните в световен мащаб български нестинари минават през въглените за здраве и победа над злото. Нашите мечти! Швейцарците не са водили битки, не са участвали в нито една война, винаги са запазвали неутралитет в най-новата си история. Те живеят в сбъднати мечти, без да са проляли капка кръв. Ние минаваме през огън и изгаряме за мечтите си.

Кой е по-силен и кой би оцелял при последната война на духа? Тогава, когато никой не може да запази неутралитет? Тези, които говорят на чужд език за сбъднатите си мечти, или тези, които влизат в ада за своите?

Европа няма едно сърце, но дори и да имаше, то не тупти еднакво навсякъде.

24rodopi.com

Четете по темата по-късно тук:

Балът с маски наречен „Европа” и кривите банани

Евророби в огромната империя на равноправните

Преди ЕС построих къща, сега не мога да направя дори ремонт!