Из „Кахърите на родопската свалка”: Страсти в планината – перхидрол, пари и интернет на къра

Човешките взаимоотношения отдавна вече са на друго ниво и за това основна вина има интернет. „От копане на нивата не ми остана време да си намеря мадама по компа”, вече може да се чуе и в някоя затънтена родопска паланка. Точно пък от там пропищяха едни ергени на средна възраст, които останали без евентуални булки. Имали си къщи, работели, но в кръчмата нямало за кого да организират дори една вечеря на свещи. Тоест, половината „материал” за женитба липсвал. Дамите напускали селото и си намирали мъже по близките градове. И така годините си минават. А цялата страна разбра за дертовете им. И медиите не помагат при липса на възможност за фул контакт. „Нетът им не е читав или те не могат да боравят с него”, биха казали кварталните изучени свалячи за подобни тегоби на останалите без женска компания момчета. Щото в новото ни общество мохабетът и любовта вече са въпрос на глобална връзка. Споменатите ергени от родопските села едва ли са чували за „пикапьорите” („рick-up” е английски израз, който означава „да грабнеш”, а на жаргон се разбира като „бърза свалка”). Та тези момчета са си създали интернет общество, в което влизат майстори-свалячи от цял свят и хобито им е да си обменят опит, както и да предават умения на хората, които трудно се справят с другия пол. Разменят техники, схеми, начини на поведение, свързани с бързото и ефективно съблазняване на създания от другия пол.

Правят се дори школи, преподаващи „пик-ап”, който реално може да се използва във всяка сфера на живота. Така може да се съблазнява, да се комуникира по-ефективно и лесно да се постигат поставените цели в живота. Поне така обясняват концепцията си пикапьорите.

Демек в интернет могат да се научат доста неща.

От доене на коза, през работа с двутактов двигател, до емоционално и физическо задоволяване на противоположния пол.

Колко е чуден животът, когато човек борави с компютър, ток и интернет! Така, че ергените от високопланинското село няма какво да се отчайват, няма и какво да чакат. Разбира се колкото и да са добри с ръцете и пръстите по клавиатурата, в един момент трябва да се стигне и до фул контакт, а за там също ще им е необходимо нещо в повече.

Все пак няма да говорят с аверите от масата по на чаша мастика. Но пък може да се започне изпървом с нета. Пък и нали мадамите отдавна са избягали в града. Те така си обезлюдяват селата.

Съветите

Съветите за осъществяване на контакт с лице от другия пол са много. Първо-подберете снимката. Тоест, внимавайте със селфитата. Защото някое гъзелфи може да преиначи очакванията отсреща. После създаване на подходящия образ, самата комуникация, избор на точното време за първа среща и след това още един куп съвети за достигане на основната цел. С други думи акъл навсякъде в мрежата може да се намери, само желание за търсене да има.

А после следват историите…

„Преди започвах разговор с мадамите за каквото ми хрумне първо. Слушах ги, да речем, какво си приказват на съседната маса и се намесвах изненадващо. Нахлувах като Хитлер в Полша, словесно. Ни в клин, ни в ръкав. Без повод. Обикновено се получаваха неловки усмивки, друг път странно и на моменти овче изражение, след което отмятане на косите с ръка и завъртане на главата в нацупена физиономия от рода на „Тоз пък, ко си мисли за мен?!”. Номерът с „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?” минава само по филмите. Но пък вържеше ли, започвах само да плямпам. За всичко, което ми дойде на ум. Без значение на каква тематика е, просто устата не спираше да ми мели. Особено по баровете. Там и музиката дъни, така че е невъзможно да се получи някакво неловко мълчание. Толкова приказки изприказвах, че устата ме болеше на другия ден. Част от нещата дори не ги помнех”, споделя Митко от Кърджали. 28-годишният мъж смята, че при общуването с противоположния пол изобщо не е нужно да има „общи интереси и други глупости”. Теорията му е да се говори и да не се спира. „Повече думи, по-голяма вероятност дори ако работата върви към кофти завършек, мадамата така да се обърка, че вместо да каже край, да се влюби в теб. Същото го вложих и при контактите в нета. Там пък е още по-лесно. В макар и кратките визитки може да се разкрие достатъчна информация за човека. После е лесно. Започваш да го „работиш” на негов терен.

Ако нещо не ти е ясно от предпочитанията му, винаги можеш да чукнеш в нета и да поразбереш къде го сърби и боли.

Така като дойде време за среща на живо, всички козове са в ръцете ти. Стане ли конфузно, даваш газ на старата тактика с голямото плямпане до пълно объркване на събеседника и след това го вкарваш в някоя твоя тема и всичко отново потръгва. Нямаше отказ, почти. Така стана и с бъдещата ми жена. Всичко тръгна от интернет, продължи за кратко отново в мрежата и после се стигна до излизане на бар. Там имаше малко денсинг старс, дъра бъра, разни теми, момента с опита за объркване при голямото надприказване и накрая, за да постигна по-голям ефект, й казах, че си тръгвам „защото явно комуникацията зад компютър е по-истинска за нея”. Тя ме догони пред бара и ми даде телефонния си номер. До момента не го бе правила. Прибрах се и знаех, че всичко е ОК. Оттогава сме заедно. За мен интернет-общуването е много важно. То дава много възможности и е от огромен плюс, малко или много да прецениш дали с един човек си заслужава да се срещнеш”, категоричен е младият мъж.

 „В Бългapия пoвeчeтo oт мъжeтe ми изглeждaт пoзacпaли и cтpecнaти”,

 казва жена, кръстосала крака в заведение в центъра на Кърджали. Посяга към чашката с кафето си и я превръща в ужаса на бармана, оставяйки доволно количество червило върху нея.

Дръпва от цигарата и разпилява коса върху голите си рамене.

„Вероятно се дължи на еманципацията. При почивка в чужбина, тамошните мъже налитат много. Докато тук трябват доста повече усилия, за да бъдеш забелязана. У дома ако леко покажа на някой, че ми е симпатичен и следва едно неловко държание от негова страна. Хваща се за работата си като удавник за сламка. Започва да обяснява какво работи, колко изкарва, като че ли някой се вълнува от това на подобна първа среща. Все си мислят, че жените искат непременно някой да ги издържа. Има много такива, но не всички. А иначе коментарите са все еднотипни-за нестихващата жажда на дамите към мангизи. Поп-фолк културата обърка съзнанието и на мъжете. Само с пари не става. Затова и съветвам мъжете-поне два пъти да ходят на фитнес и винаги спретнати в облеклото и по-малко интернет. Нека да не прекаляват защото това ги превръща в пълни бастуни, когато трябва да контактуват на живо с жена”, добавя мадамата и смачква цигарата в пепелника.

„Сдухаността на мъжете според мен идва и от нивото на жените тук. Те ги комплексират по някакъв начин”, продължава темата друга от компанията. „Имaм пpeдвид, aĸo cи мъж и нa мeceц тe „peжaт” пo 4 мaдaми, зa 3 гoдини cъбиpaш 150 oтĸaзa, a тoвa e бpoйĸa, ĸoятo 99 нa cтo oт жeнитe зa цял живoт нe мoгaт дa cъбepaт. Зaтoвa жeнитe y нac нямaт жeлaниe зa инициaтивa – тaĸa нямa oтĸaзи и caмoчyвcтвиeтo xвъpчи дo нeбeтo. Ta, aĸo cи мъж и имaш 150 oтĸaзa, cи ĸaзвaш пo няĸoe вpeмe, чe в тaя paбoтa ĸeлeпиp нямa, 90 нa cтo cи e фиpa и тoвa зaнижaвa интepeca ти ĸaтo цялo. A ĸoгaтo пoĸaзвaш нa няĸoй, чe ти e cимпaтичeн, тoй ce ceщa зa пpeдишнитe 75 ĸyчĸи, ĸoитo ca гo дpaли зa пapи и ce чyвcтвa в миннo пoлe или ĸaтo пpeд тaнĸoвo opъдиe. За това всички са се отдали на контактите в интернет. Там се разчовъркват взаимно и така преценят дали да продължат на друго ниво. Което от една страна е жалко защото някак си се обръща гръб на чисто човешките, пък били те и напълно първични, взаимоотношения. Както и да се нарекат, те са в основата на всичко”, довършва мисълта си жената и пали цигара.

„Къдe пък видяхте в Бългapия eмaнципaция?”, започва да набира единственият мъж на масата.

„Toвa, чe някакви перхидролени пикли по на 40 кила ĸapaт 3-тoнни джипoвe зa пo 100 бона никак не означава eмaнципaция, а се нapичa проституция.

Защото са се превърнали в контейнери за генетичен материал. Тук ми говорите зa типичнoто ĸaчecтвo нa жeнитe y нac – тaĸтичecĸa пacивнocт. „Heĸa мъжeтe ce пpoбвaт, дa ги видиш ĸoлĸo мoгaт, a те caмo дa избиpaт и дa ги пoдлaгaт нa пpoвepĸи и тecтoвe…”. Пълна глупост, когато се намесят кинтите и всякакви тестове губят смисъл. Всичко е в сферата на бизнеса, защото се опира до купуване-продаване. За какво говорим изобщо. Нямаш ли мангизи, нещата се получават трудно. Колкото и да висиш в интернет и да търсиш някой да ти върже”, казва мъжът и махва към сервитьорката за сметката.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Телефон с интернет – правило №1

Снимането на собствения задник е също толкова важно както и лицето

Но в бара е успеха – мадами, алкохол, без задръжки

Селата на бекярите – момите мислят за града, не за двор и овце

Млечино и Горно Прахово държат своеобразен рекорд сред селата с най-много ергени. Десетки са бекярите в двете ардински села. Причината е една – няма работа и пари. Местните моми предпочитат да се омъжат в Ардино и Кърджали или в Турция.

Всяка сутрин ергените се събират в местните кръчми и кафенета, за да побъбрят за бъдещето си. Голяма част от тях са безработни.

„Сега не мисля за булки, а как да нахраня добитъка”, казва един от закоравелите ергени-мъж на 45 години. Живее с родителите си, отглежда заедно с тях овце и крави.

Преди време ходил в Бурса на гости при роднини. Запознали го с една мома, но нищо не се получило.

Друг негов съселянин пък вече не вярва, че ще може да намери своята половинка. Той пък е избрал тактиката-всеки понеделник в града за оглед на жени. Безуспешно до този момент. Според него причините са беднотия, липса на перспективи и твърде много работа на село.

„Искам да се оженя като всички нормални хора, но как да си намеря жена, след като всички моми бягат от селото. Имам двуетажна къща с двор, работа и пари, но градовете примамват момичетата с по-добри възможности, а ние тук оставаме бекяри за цял живот”, казва Р.

Китното ардинско село Млечино е едно от най-прекрасните места за живеене в кърджалийския край. Разположен е сред красивата природа на Родопа планина. Населението на селото е над 500, но през лятото се удвоява, тъй като пристигат много изселници от Турция, Гърция, Белгия и Англия.

Преди повече от две десетилетия населението в района наброявало около 3000 души…

„Всички кандидат – невести в района предпочитат лукса на градовете и по-добрите възможности, а ние какво да правим?”, казва 35-годишен мъж от другото село с десетки ергени-Горно Прахово.