„Със 700 турски лири напълнихме торбите в Одрин, жената не можеше да повярва. Очите й грееха като на майка ми по времето на Тодор Живков, когато успяваше да ни купи 2 килограма портокали за Нова година“, разказва кърджалиецът Емин Мехмед, който в последните 3 месеца е бил на алъш-вериш в Одрин 7 пъти. Той е от онези 5 милиона души, които годишно преминават през Одрин и оставят средно по 100 евро, подсилвайки местната икономика.
„На пазара в петък или в „Марги аутлет“ сме се засичали с толкова много кърджалийци, че се чудя как върви търговията у нас, да не сме я закъсали откъм клиенти. Имам чувството, че цяла Югоизточна България пазарува в Одрин“, казва Емин и подхваща в детайли „Това в Кърджали струва толкова, в Одрин е 3 или 4 пъти по-евтино“.
„4 чифта чорапи, които на пазара в Кърджали са 7-8 лева, миналата седмица в Одрин бяха по 2,90 лири, а вчера бяха намалени на 1,90 лири. Смятайте за колко стотинки купувате единия чифт“, пали се Емин, който отказва да отклоним темата за качеството и държи да ни даде още примери за цените.

Преди 10 дни за турската лира се казваше, че ще е сгънала на три пред българския лев. В последните дни турската парична единица се сви до четвъртинка от лева.
Както 24rodopi.com писа в петък преди обед, турската лира се срина и достигна рекордно дъно в рамките само на часове. 25 стотинки за единица от националната валута на южната ни съседка е курс „Купува” в Кърджали, установи проверка на 24rodopi.com. 0,30 лева пък се търгуваше в събота в графа „Продава” от сарафите в областния град.
Турската лира отбеляза невероятен спад от 19 процента спрямо долара в петък следобед, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп оповести двойно увеличение на вносните мита върху стоманата и алуминия от Турция за САЩ.
Причина за кризата станаха поредица от действия от страна на Вашингтон във връзка с ареста и делото спрямо американския пастор Андрю Брънсън, обвинен от турските власти за връзки с т. нар. терористична организация ФЕТО, за лидер на която е сочен живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен. Анкара смята, че последният стои зад опита за преврат от 2016 г. срещу президента на Турция Реджеп Ердоган, отбелязва Вести Бг.
Първо администрацията на президента Доналд Тръмп наложи санкции на двамата турски министри – на вътрешните работи и правосъдието. Това стана по същия закон, по който действат и мерките срещу Русия заради анексирането на Крим. Така решението породи спекулации, че в бъдеще могат да бъдат санкционирани и турски банки и компании, ако САЩ решат да засилят натиска.
В петък следобед Тръмп лично обяви, че митата върху вноса на алуминий и стомана от Турция се удвояват, до съответно 20% и 50%. В отговор Ердоган призова турците да вярват в Бог и да обменят доларите си в лири. Те имат долари, ние – народ, право и Аллах“, каза турският президент. На друг митинг той заяви: „Преговаряме да търгуваме в национални валути с Китай, Русия, Иран и Украйна, с които имаме най-голям стокообмен. Ако европейските страни искат да се освободят от натиска на долара, ние сме готови да търгуваме с тях по същия начин”.
„Вие сте готови да замените стратегическия си партньор в рамките на НАТО за някакъв свещеник”, обърна се Ердоган към САЩ. „Сега вече виждаме, че поредицата американски санкции се превръща в глобална икономическа война”.
Турската икономика се отличава с нисък дял на вътрешните спестявания и значителна зависимост от краткосрочно външно финансиране, за да поддържа растежа си. Този модел беше наложен от екипа на президента на Турция, Реджеп Ердоган. Така икономическият растеж на страната е движен от вътрешното потребление и краткосрочно външно кредитиране.
Реално Турция не е силно задлъжняла държава. Но е много уязвима от поскъпването или прекъсването на притока на чуждестранни капитали.
По данни на Турската централна банка, дефицитът по текущата сметка на страната – разликата влизащите и излизащите от страната капитали, през юни е 57,4 млрд. долара на годишна база. Той е един от най-големите в глобален мащаб.
Брутният външен дълг на Турция, както публичен, така и частен, възлиза на 453,2 милиарда долара в края на 2017 г. За сравнение брутният вътрешен продукт е 851 млрд. долара. Но през следващите 9 месеца изтича падежът на 181,8 млрд. от въпросния дълг.
А инвеститорите се опасяват, че турските банки, които имат репутацията на добри платци, могат да се окажат в много трудна ситуация, ако САЩ решат да им наложат санкции.

И трите водещи световни рейтингови агенции –  Fitch, S&P и Moody’s са поставили турския държавен дълг в спекулативната част от скалата, при т. нар. „junk” (боклук), допълва Вести Бг.
Цената на застраховане на облигациите срещу неплатежоспособност рязко нарасна вчера, достигайки 450 пункта, според данните на IHS Markit. Т.е. за 5 годишен договор за защита от просрочване на задълженията на Турция - т. нар. кредитен суап, инвеститорът трябва да плати по 450 000 долара за всеки 10 млн. долара дълг. Поскъпването на суаповете неизбежно ще се отрази и на цената, на която Турция ще получи нови заеми за рефинансиране на задълженията си.
На този фон акциите на няколко водещи европейски банки с големи експозиции в турски активи, вчера рязко поевтиняха. Френската BNP Paribas загуби 2,99% от пазарната си капитализация, а испанската Santander – 2,73%.
Дори еврото беше засегнато, като загуби 1% от стойността си срещу долара, до 1,14 EUR/USD.
В същото време обаче турската лира поевтиня с 16%, до 6,43 USD/TRY, падайки под нивото от 6 лири за долар за първи път от деноминацията през 2005 г.
Перспективите пред икономиката на Турция не са добри при инфлация от 16%, движена от срива на местната валута и бързо нарастващи цени на външното финансиране.
Западна Европа може да бъде сериозно засегната, само ако кризата се превърне в банкова, за което има риск тъй като през тази и следващата година изтичат дългове за милиарди долари на турските кредитни институции.
Близките съседи на Турция обаче са уязвими най-вече по отношение на търговията. Износът на България за турския пазар възлиза на 1,750 млрд. лв. през първите 6 месеца на тази година. В същото време вносът е за 1,856 млрд. лв. А дефицитът от 106 млрд. лв.  се дължи до голяма степен именно на поевтиняването на лирата. За сравнение през същия период на миналата година в търговията си с Турция, България е имала излишък от 338,5 млрд. лв.
24rodopi.com

Share To:

24rodopi

Post A Comment:

9 comments so far,Add yours

  1. Анонимен12/8/18 11:07

    Amerikan emperializmine dur zamani geldi,ne de yapsaniz Turkiyeyi parcalayamiyacaksiniz,Erdogan seninleyiz

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен12/8/18 14:33

    Турците са на далавера ще си продават стоките по бързо..За тях лирата сие лира тяхна пара..

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен12/8/18 15:34

    Не се радвайте толкова, знаете че безплатен обяд няма.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен12/8/18 19:52

    Извинявайте, но в кърджали, наистина е безбожно скъпо.
    Навсякъде, пазар, магазини. Снабдяват се от Турция.
    Надценки безмилостни.
    Ние няма да пазаруваме от вас, Одрин е на 150 км.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен12/8/18 22:26

    България е с народ с доходи под минимума така че е хубаво да се радват на Одринските цени като деца на Новогодишни подаръци

    ОтговорИзтриване
  6. Реджеп от Лисиците12/8/18 22:38

    АФФтора на тоя посквил доста е гладувал като малък
    И сега мисли със стомаха си.Пълен хладилник, празна глава

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен13/8/18 09:27

    Браво на Ердоган намерисе някой да се опьлчи на краварите от ФАЩ фалир ащи щати.Толкова народи заробиха с техните зелени необезпечени долари. Новия Ататюрк е сам срещу стоглавия змей трябва да се обединим да работ им в наши валути и евро.Плюс това тряба всички дьржави да престанат да си плащат лихвите по кредитите на фащ та побьрзо да потьнат.Свобод ни и Обединени народи на Балканите вьн на поробителите това е решениет о.Поздрави от Кьрджали г.Ердоган.

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен13/8/18 10:53

    İ az şte si izkaram 4erveniya pasaport.s kenara.i gaz za edirne

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен13/8/18 10:54

    İ az şte si izkaram 4erveniya pasaport.s jenata .i gaz za edirne.

    ОтговорИзтриване

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Времето