Нашенците от старите казарми край Веце: Тук е трудното оцеляване, в Кърджали - отчаянието!

Старите казарми са дом за около 250-300 души, които сме дошли от България, повече от една четвърт сме от Кърджалийско - това пишат до 24rodopi.com нашенци, които живеят в общежитията, разположени край летище Веце в Германия. „И нас ни питаха, но ни няма в репортажа“, някак недоволно реагират гурбетчиите от Кърджали.

Става въпрос за публикацията ни „Гурбетчии от Кърджали и Момчилград живеят в стара казарма край летище Веце“.

Старите казармени общежития днес подслоняват над 1 400 души от Източна Европа, сред които и немалко български граждани, пристигнали в Германия в търсене на по-добър живот. Всички те работят за холандската посредническа фирма COVA, която е собственост на турската фамилия Алтънташ, пише в репортажа на "Дойче Веле".

„Дойдоха репортерите, питаха много, ние също много неща им разказахме. Основно се интересуваха къде работим, колко получаваме. На снимките в репортажа пък повечето са румънци.

Това е животът – не е лесно, но сме доволни, а и нямаме голям избор. Тук е спасението, трудното оцеляване, в Кърджали е отчаянието. Тук е тежко, а там няма работа. Ако пък има, парите са малко и за нищо не стигат. От много работа тук, няма много време за мислене. Работиш и смяташ колко пари печелиш. В Германия има много по-зле от нас. Без покрив хора има, спят на улицата. Прилични пари изкарваме, които имат още по-висока стойност като ги върнем в България. Тук сме голяма кърджалийска група“, отбелязват нашенците.

През фирмата на Алтънташ годишно минават над 400 български граждани. Самият той пътува 2-3 пъти в годината до България, за да набира лично работна ръка.

"Някои българи идват тук с нагласата, че ги очаква лека работа. Поработват един ден, а после два почиват. Тогава фирмите се обръщат към нас с молба за съдействие, а ние като организатори преместваме лицата на други позиции и в други фирми. Ако оплакванията продължат, ги изпращаме обратно в България“, казва собственикът на посредническата фирма.

Повечето задачи на нашенците са свързани с тежък физически труд, а смените са обикновено по 8-9 часа, с две задължителни почивки от половин час. Някои стават в зори, други работят до късна доба, но за всички има осигурен транспорт до работните им места в Германия или в съседна Холандия.

Надниците варират от 5 до 10 евро на час, в зависимост от работата. Някои късметлии успяват да изкарат до 1 100 евро на месец. За нощувките в общежитията плащат по 10 евро на вечер, които предварително се удържат от заплатата.

Живеят по двама в стая, баните и тоалетните са общи. На всеки етаж има по две прилични кухни. По много от прозорците са наредени саксии с цветя, зад някои от сградите се виждат столчета, масички, скари и дори малък басейн. Но повечето от настанените тук работници не изпитват нужда да се "потопят" в обществото и остават затворени в социалния кръг, който са си създали зад стените на общежитията.

Видимо по-тежък е животът на Исмет, който живее под мост в Мюнхен.

„Те спят където намерят и работят каквото им падне - българските надничари от Мюнхен. Само в баварската столица те са хиляди. И повечето от тях водят мизерно съществуване“, пише в репортаж "Нойес Дойчланд".

Левият всекидневник публикува обширен репортаж за българи от турскоезичното малцинство, които живеят на улицата в баварската столица и се препитават със случайна работа, пише „Дойче веле“. Вестникът ги описва като „надничарите на 21-ви век": 47-годишният Исмет, 53-годишният Валентин и 43-годишният Красимир.

„Те са от България и, според правото на ЕС, могат да живеят и да работят в Германия. Право на социални помощи обаче нямат. Пък и жилище не могат да си намерят в града с най-високите наеми в цяла Германия. Така те тримата, заедно с други свои другари, спят под моста – на домъкнати от нейде матраци, сред няколко стола и маса от сметището. Нощем си светят със свещи и джобни фенерчета. Под моста се вижда още един куфар на колелца и дори ваза с цветя. Новите бохеми ли са това“, пита изданието.

Германия е предпочитана цел на трудовите мигранти от Югоизточна Европа, четем по-нататък в публикацията. В момента в Мюнхен живеят 13 хиляди българи и 18 800 румънци – повечето от тях в мизерни условия.

В края на репортажа Исмет и Валентин се връщат заедно с репортера на последния строителен обект, където са работили, но не са получили никакви пари. След известно лутане успяват поне да разберат кой от подизпълнителите се опитва да ги измами. Седмица по-късно подизпълнителят все пак им изплаща едноседмичния труд.

24rodopi.com