И като 3-годишен малчуган, и като баща на 4 деца, Гюнер Хакъ се бори с Дискриминацията

Гюнер Халил Хакъ, български гражданин. Известен преводач в родния си край, от турски на български и от български на турски езици. Председател на Сдружение „Тунахан“. Живее в Дулово, но има приятели в цялата страна - Шумен, Разград, Търговище, Кърджали, Хасково…
Склонен е да подкрепи всеки урок по толерантност, но и светкавично изрича "Стоп!" при всеки опит за дискриминация.
Дискриминацията (от лат. discriminatio – „правене на разлика“) към или спрямо даден индивид или група е третирането или възприемането му на базата на раса, етнос, религиозна принадлежност, биологичен вид или нещо друго вместо спрямо неговите лични качества.
Представяме ви болката на един добър български гражданин, преляла от ХХ в ХХІ век:

ХХ век
Година 1977-ма:
3-годишният Гюнер Халилов Хакъев от село Черник е записан на детска градина в Дулово. Амбициозните му родители (баща - Халил, с полувисше образование, ръководител на звено в БДЖ-Дулово; майка – Мюхтебер, с полувисше образование, детска учителка в ЦДГ-Черник), преценили, че малкият Гюнерчо трябва да получи образование в града, да научи отлично българския език, да има приятели българи и да стане "Човек".
Малкият Гюнерчо изоставя комфорта на селската детска градина, където другарка (учителка) е майка му, и където са връстниците му от махалата.
Всеки ден изминава с баща си 3 километра до града сутрин и 3 километра обратно до селото вечер. И зиме, и лете.
За да стана "Човек", казва през годините Гюнер.
Гюнерчо първите дни ходи с желание на градина, защото среща други, различни деца и му е интересно , но след това върху него се стоварва със страшна сила ужасното усещане на думичката, която е непонятна за чистото детско съзнание – „Дискриминация“.
Дискриминация на база произход, дискриминация на база име, дискриминация на база местожителство, дискриминация на база социален статус на родителите и семейството и др.
Гюнер Халилов Хакъев изживява едни кошмарни 4 години, в които върху него се стоварва цялата сила и съдържание на тази коварна думичка „Дискриминация“ от страна на другарки и лелки в детската градина. Огромен товар върху крехкото детско същество, дошло да учи в града от село, за да стане „Човек“ .
Въпреки това, малкият Гюнерчо се учи и продължава да учи в града, подкрепян от родителите си и многото приятелчета - българчета от града.

ХХI век
Година 2016-та:
Гюнер Халил Хакъ вече е баща на 4 деца. С огромни усилия, след лишения и много труд, е купил къща в града. Не крие, че се чувства щастлив със семейството си в уютен дом в центъра на града, в българската махала, с чудесни комшии и добра работа. Реализираната мечта на малкия Гюнерчо.
Във вечерните часове, на семейната софра, в разговор с децата Гюнер Хакъ обяснява, че вече животът е по-хубав, по-красив, с повече възможности, без разделение между хората (без дискриминация).
Многолюдният дом на Гюнер Хакъ е на „2 крачки“ от детска градина и училище. Децата му няма да повторят трудното детство на малкия Гюнерчо. Ще станат като баща си, но без да изстрадат онези 3 км в студ и в пек, години наред. Ще растат, ще бъдат възпитавани, ще трупат знания в града. Ще бъдат деца без комплекси.

XXI век
Година 2018-та:
Гюнер Халил Хакъ с ужас научава от съпругата си Весиле Халил, че по-малкият му син Тунахан Гюнер Халил е подложен на същото от госпожата си в детската градина, а именно това, което малкият Гюнерчо е преживявал с голяма болка и страдание преди 40 години – ужасната дискриминация от ХХ век + „бонус“ от ХХІ век – физическо и психическо насилие, продължаващо 2 години.

ХХІ век
Година 2019-та:
Годините минават, но и малкият Гюнерчо и бащата на 4 деца Гюнер Халил Хакъ, продължава "битката" с онази лоша дискриминация.
Годините минават, дискриминацията остава...

24rodopi.com