След 54 години работа в България, Турция и Казахстан, световно известният треньор по вдигане на тежести Енвер Толумов, родом от Крумовградско, слага край на професионалната си кариерата. Това обявява самия той в Кърджали пред репортера на Общинското радио Павел Тенчев.
Роден в крумовградското село Бараци, завършва средното си образование в родния Крумовград, следват казармата и ВИФ, днешната спортна академия, със специалност „тежка атлетика”. В професионалната му кариера не му се случва да стане голям щангист, но това го амбицира и става голям треньор – на България, на Турция (след „голямата екскурзия” през 1989 година) и в последните 14 години – на Казахстан.
За себе си казва „Аз съм откривател, това е моя почерк”. И има защо. Едно от първите му открития като треньор на отбора на „Арда” по вдигане на тежести, преди да стане заместник на легендата Иван Абаджиев в националния ни отбор, е Наим Сюлейманоглу, наричан още „Джобния Херкулес”. Други негови „находки” са щангистите Халил Мутлу и Танер Гюнер – също състезатели на „Арда”. По-късно и тримата ще станат гръбнака на турския национален отбор по вдигане на тежести.
Разказвайки за формирането на Наим Сюлейманоглу като голям спортист колегата Петър Рашков пише в книгата за спорта в Кърджали „Звезди и залези”: „Когато говорим за Наим Сюлейманоглу, винаги ще става дума за още двама души, без които спортната биография на детето-чудо нямаше да бъде такава, каквато е. Това са неговите двама треньори. Единият е неговият личен треньор от „Арда” Енвер Толумов, а другият е треньорът на националния отбор по вдигане на тежести Иван Абаджиев. Единият е треньор – мечта, а другият – треньор легенда. И когато на едно място се съберат три големи личности, най-малкото , което се получава е три олимпийски титли”.
През 1984 година заслужилият треньор Енвер Толумов прави 17 години стаж към ДФС „Арда”. В отчета на дружеството е записано, че през този период той е подготвил един заслужил майстор на спорта, 24 майстори на спорта и 21 кандидат майстори. Неговите спортисти са подобрили 8 световни рекорда при мъжете и 10 за юноши. 21 поправки са нанесени на републиканските рекорди. Наим Сюлейманоглу още не е бил започнал да побеждава. А до края на треньорската си дейност в България тези цифри щели да скочат още много нагоре.
Павел Тенчев, Общинско радио: Г-н Тулумов, кое ви доведе този път в Кърджали?
Енвер Толумов:
-В продължение на 54 години аз останах верен на своя спорт – вдигане на тежести. Преди 10 дни сложих край на своята кариера и вие и медиите, които представлявате, сте първите, пред когото го обявявам. Искам да благодаря на всички мои приятели, не само от Кърджали, но и от цяла България, и от целия свят – специалисти, треньори, ръководители, които още се интересуват от моята методика в щангите и на какво се дължи този мой успех в треньорската професия. Аз съм откривател и създател. Това е моят специалитет, това е моят секрет.
Преди да ви питам за вашите откривателства, кажете кои бяха факторите и обстоятелствата, които в първите ви години след Спортната академия ви подтикнаха да изберете треньорското поприще и днес да сте треньор от такава величина?
-Знаете ли, това е човешка природа. Аз като щангист не можах да развия своите физически и технически качества. Започнах със спорта вдигане на тежести в Асеновград, където служих в казармата. Първите ми учители бяха Иван Веселинов и Васил Петков, после във ВИФ – Павел Димитров. Някои от тях вече не са между живите, но искам да благодаря на тези хора. Какво ме подтикна да стана треньор? Не успях да удовлетворя своята голяма мечта – да стана щангист от световен мащаб. И след като не успях, реших да се насоча към треньорството. И успях. Реших твърдо да открия един талантлив щангист от Турция, защото до това време в световната тежка атлетика, нямаше нито един турчин щангист, постигнал успехи. И успях в тази си моя мисия.
Но преди това вие откривате български щангисти – достатъчно е да споменем името на Наим Сюлейманоглу.
-Разбира се. Но всичко това не се получи така бързо. Освен с него, аз съм работил с много талантливи български щангисти, които станаха републикански, европейски шампиони – Георги Власов, Тодор Тодоров… забравил съм имената на всичките. Затова обаче бе нужна поддръжка, база, ръководители. Такава поддръжка от страна на ръководители аз имах. Когато завърших ВИФ, аз бях назначен от Окръжния съвет на БСФС в Кърджали за треньор. Тогава председател беше Любен Георгиев. Негов заместник – Йордан Динев, който изключително много ми помагаше и ме ориентираше към треньорската професия. Искам да им благодаря на тях и на много други ръководители, спомогнали за развитието на нашия спорт в Кърджали.
Дисциплиниран състезател ли беше Наим Сюлейманоглу?
-През тези 54 години професионална дейност, в много страни където съм работил, съм наблюдавал такива велики таланти. Нито един от тях не притежава необходимата за този спорт дисциплина. Това са друг тип личности. Те се различават от обикновените спортисти – деца, юноши. В тях съм наблюдавал съвсем друг свят. Те са много трудолюбиви, честни и волеви, но нямат граници по отношение на дисциплината. Винаги може да те изненадат.
Работили сте рамо до рамо и с „бащата”, както го наричат, на българските щанги Иван Абаджиев. Загубиха ли българските щанги от това, че той вече не е между нас?
-Иван Абаджиев е мой кумир. Той ме създаде като специалист, като треньор. Когато аз завърших ВИФ, той ме покани в националния отбор – първо при юношите, после и при мъжете. В моя живот аз съм срещал много известни специалисти и треньори, особено от Русия. Като Медведев, като Давид Крюгер.Такива има и в други страни – в Гърция, в Германия. Но друг треньор с качествата на Абаджиев не съм срещнал. Защото той бе новатор. При него дисциплината беше на много високо ниво, независимо дали става въпрос за европейски, олимпийски или световни шампиони. Спомням си когато в онези години – 1989-90-а, трябваше да замина за Турция, имах много големи затруднения. Тогава поканих г-н Абаджиев да дойде и да помогне. Работехме заедно за националния отбор. На практика ние въведохме всички новости на българската школа в турския национален отбор. Затова той заема специално място в моя живот. Той е един от треньорите, които не можеш да сравниш с никого. Спомням си и друг момент. Когато Наим Сюлейманоглу избяга в Турция през Австралия, мен ме уволниха. Иван Абаджиев беше човекът, който ме взе в националния отбор в екипа си, довери ми се. Умееше да оценява качествата на хората. Казваше ми: „Ти ще бъдеш последовател на Иван Абаджиев”. Така и стана. И мисля, че не съм го разочаровал.
В края на разговора да ви питам: какво е нивото на българските щанги днес? Като че ли имаме отстъпления от това, което помним за щангите ни през 80-те години на миналия век, а и по-рано.
-Сериозен въпрос. Но той не засяга само България. Такъв сериозен спад на нивото в щангите в световен мащаб не е имало. Русия винаги е била водеща в световната тежка атлетика. И там се наблюдава сериозна криза. За България обаче има надежда. От две години наблюдавам, че има млади момчета, млади сили, които станаха шампиони, подобриха рекорди. Чувства се обновление и подем в българските щанги. Чувства се, че кризата върви към преодоляване. Сигурен съм, че ще бъде преодоляна.
Ако днес ви потърсят, бихте ли помогнали на българската тежка атлетика с вашия опит, с вашите знания и умения, с вашия усет към откривателство?
-Винаги съм готов да помогна на всяка страна. Но смятам също, че в България има достатъчно специалисти от световна класа, които могат да изведат българската тежка атлетика до световното ниво, каквото тя заемаше. Например Йордан Иванов, с когото заедно завършихме Спортната академия, е такъв специалист. Работили сме заедно в България, работил е при Абаджиев. После работи в Иран и създаде Иранската школа. А сега е консултант в Узбекистан, където подготви олимпийски шампиони. В България има достатъчно специалисти, които могат да изведат българската школа от това кризисно състояние. Аз разбира се съм готов да помогна. Не като треньор, а по-скоро като консултант.
24rodopi.com
Този човек прославил, чрез спорта родината в целият свят е достоен да бъде предложен за почетен гражданин на гр.Кърджали. Има думата кмета.
ОтговорИзтриванеЗемляка да е жив и здрав! Yaşasın Koşukavaklılar!
ОтговорИзтриванеОткривател на Наим е Хълми от Момчилград,а методиката на тренировката е копирана от Абаджиев.
ОтговорИзтриване