ВИДЕО репортаж: Хората на планината, на километри от цивилизацията: Севдие и Сабри – пазителите на миналото…

Стари, схлупени къщурки, които всеки момент могат да се срутят. Зърваме ги в една от пръснатите из хълмовете махали на кърджалийското село Стражевци. Тази я наричат Боровчани. Най-близкият път е на около 3 км, а най-близкият магазин-в село Бойно - на 6 км. До нея се стига пеш, по изключително стръмен терен. Изумителното е, че сред руините в две от по-запазените, но овехтели постройки, виждаме признаци на живот.

59-годишният Сабри, израснал в планината, избрал я за свой дом.

„Живея тук от 40 години. Гледам четири крави. С това се препитавам. Преди съм работил в завод „Арда“ в Кърджали, но като го затвориха се върнах тук“, споделя родопчанинът.
Как се снабдяват с провизии?
Сабпи отговаря, че в понеделник и сряда идва микробус. Спира на около 3 км от Боровчани, на асфалтирания участък…

Защо си избрал да живееш тук?

„Тук сме родени, пораснали, за нас животът е тук. Ние сме хора на планината. Тази къща е на моя дядо. Не знам коя година е строена, но има 150 години. Може всеки момент да се срути, но аз съм тук“, казва мъжът.

С усмивка на лице от отсрещната къща ни посреща и 57-годишната Севдие.

Изселила се в Турция преди 30 години. Работила там като счетоводител. Пенсионирала се рано и се върнала тук, в планината. Прибира се само през зимата в южната ни съседка. Думите й не са по-различни от тези на Сабри. Връзката й с родното място е много силно.
„Обичам го това място, тук съм родена. Придвижваме се с краката, пеша, дори не знам колко е разстоянието до асфалта“, довършва и отново се усмихва.
И двамата с умиление си спомнят времената, когато хълмовете са кипели от живот.
“Тука най-малко 50-60 човека живяхме“, изрича Севдие, а Сабри допълва: “Тия къщи бяха пълни. По 5-6-7 деца, а сега, както виждаш, всичко е изостанало и срутено, това е…“.
И въпреки тишината, отдалечеността и условията Сабри и Севдие живеят тук в съседство, с усмивка и удовлетвореност…

24rodopi.com